Вече си мислех, че със своето нахалство велосипедистите не могат да ме изненадат. Карат бясно по пешеходните пътеки, макар че на те места те трябва да слязат от колелетата си и да ги тикат. Карат бясно и лавират между минувачи и колички по пешеходната улица „Александровска“, по тротоарите на „Борисова“, на Централния площад, в Градската градина, демонстрират екстремни изпълнения по стъпалата на Паметника на свободата. Застрашават разхождащите се граждани, минавайки на сантиметри от тях и демонстративно захвърлят колелета си точно пред входовете на магазините. Там, където няма велоалеи означава, че е забранено да се карат велосипеди, защото е опасно за минувачите. Забранено, но не е отменено. И тази градска управа не е в състояние да се справи с тази напаст. Шумни велоорганизации принудиха преди години Общината да ги гледа с широко затворени очи. Засега само не им е козирувала.
Оказа се, че съм се заблуждавал за достигната граница на нахалството. Може би не е прецедент, но наскоро видях велосипедист да кара във фоайето на Централната жп гара пред погледа на дежурния полицай. Когато изказах възмущението си, полицаят само вдигна рамене.
Ето, вижте, каза той и ми посочи знака, че пушенето е забранено. Ако го спра, той ще ме пита къде пише, че не може да кара колело. Тук няма такъв знак.
Онемях. Ами във фоайето на гарата няма и знак, че е забранено паленето на огън на пода, например, или в градинките няма табелки, че е забранено събарянето на чешмички, обръщането на кошчета, чупенето на пейки и лампи. Утре някой може да реши да кара колело във фоайето на Доходното здание. Точно със същия довод, че няма забранителен знак, един напорист посетител преди години искаше да влезе в Пантеона на възрожденците с кучето си. Трябваше ли по тази логика трябваше да го пусна?!
Неписаните закони, правила и норми на поведение в обществото не се изобразяват с информационни знаци и символи, като на летищен терминал. Пропуснатото през първите седем години никой по никакъв начин не може да го изпише където и да е. То трябва да е вътре в човека, то се научава, когато му е времето. После вече е много късно. Твърде много станаха неизвинените отсъствия на учениците в уроците по възпитание. Обхванати от манията нищо да не им се забранява, на тях всичко им се разрешава. И резултатите са налице.
Хачик ЛЕБИКЯН