И злодеите стават прочути. С колкото повече кръв са покрити ръцете им, толкова по-далеч знаят имената им. А името на родения във Венецуела, но приел исляма главорез, който на днешния 14 август преди 26 години най-после е неутрализиран след дългогодишно международно издирване, е известно в целия свят - Илич Рамирес Санчес, по-популярен като Карлос Чакала. Той е един от най-известните терористи през 70-те и 80-те години на ХХ век. Псевдонима Карлос получава, след като става член на лявата екстремистка организация Народен фронт за освобождение на Палестина, а прякорът Чакала идва от пресата, по-специално от британския вестник „Гардиън“, когато сред неговите вещи е открита книгата „Денят на Чакала“ на Фредерик Форсайт. Въпреки че книгата не е негова, прякорът му остава. В момента Карлос Чакала излежава доживотна присъда във Франция за убийството на двама тайни агенти и ливански информатор.
По повод поредния процес срещу терориста, започнал през 2017 година, Webcafe.bg публикува обзор на дейността му, който ви предлагаме. Заглавието е на редакцията.
Карлос Чакала, чието истинско име е Илич Рамирес Санчес, някога беше най-издирваният политически екстремист в света. В понеделник /13 март 2017 година - б.р./, вече 67-годишният венецуелец беше изправен за пореден път пред френския съд по няколко обвинения, включително убийство, извършено на 15 септември 1974 година при нападение с ръчна граната в универсален магазин в Париж. Тогава са убити двама души и са ранени 34-ма.
Венецуелецът от 23 години се намира в затвор във Франция, където излежава две доживотни присъди за атаките, извършвани през 70-те и 80-те години.
В понеделник Чакала не се призна за виновен и окачестви процеса като „огромна манипулация на правосъдието“. Пред съда Рамирес Санчес, вече с оредяла бяла коса, отказа да каже своето име, а на въпроса за възрастта отговори, че е на „17 плюс - минус 50 години“.
Като професия той посочи пред съдията, че е „професионален революционер“ и отбеляза, че се чувства добре в затвора. Обвиняемият седеше в стъклена клетка, охраняван от трима полицаи.
Но кой всъщност е Карлос Чакала?
Новите поколения не помнят историята на един от най-страховитите организатори на терористични актове през Студената война. Чакала действаше в името на „палестинската кауза“.
Илич Рамирес Санчес е роден на 12 октомври 1949 в Каракас, Венецуела, и е дете на адвоката, милионер и виден комунист Хосе Алтаграсия Рамирес Навас. Малкото си име дължи на лидера на съветската революция Владимир Илич Ленин.
Санчес се обучава в Москва, но е изключен от Московския университет и в началото на 70-те години се присъединява към Народния фронт за освобождение на Палестина.
През 1973 той извършва първия си въоръжен атентат, като прострелва в главата президента на известната търговска верига „Марк и Спенсър“ Джоузеф Едуард Сиеф в лондонския му дом. Сиеф, който е член на Британската ционистка федерация, оцелява при опита за убийство.
През юни 1975 Санчес убива двама френски тайни агенти и ливанския революционер Мишел Мукхарбал. Именно за това тройно убийство той излежава едната си доживотна присъда във Франция.
През декември същата година Чакала взема 70 души за заложници на срещата на организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК) във Виена. Успява да избяга с 11 от заложниците на самолет до Северна Африка. Всички те са освободени живи след платен откуп от 50 млн. долара.
През 1982-а Чакала планира атентат с кола-бомба в Париж, при който загива един човек и са ранени 63 души.
В началото на 80-те години той живее в Сирия, откъдето е експулсиран през 1993 година - приблизително по времето, когато приема исляма.
Санчес получава прякора си по името на измисления герой-терорист, укриващ се от полицията, от романа на Фредерик Форсайт от 1971 „Денят на Чакала“.
Карлос е арестуван в суданската столица Хартум през 1994 от елитни френски полицейски сили.
Той е признат за виновен и за четири бомбени атентата в Париж и Марсилия през 1982 и 1983-а, някои от тях насочени срещу влакове, при които са загинали общо 11 души и са ранени близо 150 души.
Твърди се, че през годините Санчес е получавал финансиране за терористичната си кампания от Саддам Хюсеин и либийския тиранин Муамар Кадафи.
Какво се случва при терористичния атентат през 1974 в Париж
Карлос Чакала е обвинен, че на 15 септември 1974-а хвърля ръчна граната от ресторант в пазарната зона на Латинския квартал на френската столица.
Тогава загиват двама души, а 34 са тежко ранени от атентата в късния следобед, който чупи всички прозорци на магазина „Publicis Drugstore“ на скъпия булевард „Сен Жермен“ във френската столица.
Твърди се, че безскрупулният наемник изпълнява мисията си в името на палестинското освобождение по времето, когато арабско-израелската война се води директно по улиците на Париж.
Въпреки че към днешна дата Карлос отрича обвиненията за убийствата, извършени като член на терористична организация, списанието „Ал Уатан Ал Араби“ публикува през 1979-а година материал, в който се твърди, че в интервю Чакала е признал, че е хвърлил гранатата в магазина.
Впоследствие той отрича когато и да е да е давал такова интервю.
Прокуратурата твърди, че атаката е свързана с държани заложници във френското посолство в Хага, започнала два дни по-рано, на 13 септември 1974 г.
Обвинението срещу Карлос също така се опира на свидетелски показания от негови бивши братя по оръжие.
Разследващите са проучили откъде е дошла гранатата и според тях тя е от същата партида, използвана от терористите, държали заложници в Хага, и е открадната от американска военна база през 1972 г. Още едно доказателство в полза на обвиненията е, че друга такава граната е открита в парижкия дом на любовница на Карлос.
Прокурорите като „лешояди“
Карлос Чакала се изправи пред френския съд, облечен в черен костюм и поло, с бяла копринена кърпичка в джоба.
В самото начало на делото Карлос го отхвърли като „груба манипулация на правосъдието“ и описа прокурорите като „лешояди“.
Запитан за името и професията си, Карлос се описа освен като „професионален революционер“, така и като човек, чийто единствен интерес бил да води „война за свободата на потиснатите хора по света“.
Той назова адреса си като „къщата на майка ми във Венецуела“ и на въпрос за възрастта си спомена и че е „запазил идеализма на 17-годишен“.
Сред защитниците му беше и Изабел Кутан-Пейре, която не само го защитава в съда от десетилетия, но е и негова годеница.
Тя поддържа версията, че нито един от свидетелите не е описал човек, приличащ на нейния клиент, и че целият процес е скалъпен.
Изправянето на Чакала пред съда отне толкова много време, тъй като събирането на доказателства се оказа крайно трудоемко.
Адвокатите на терориста многократно възразяваха срещу провеждането на процес, като настояваха, че атентатът е извършен много отдавна и делото с нищо няма да промени положението на Карлос, който вече излежава доживотна присъда.
За роднините на жертвите обаче процесът носи дългоочаквано облекчение.
Жорж Оло, адвокат, представляващ двете вдовици на загиналите мъже и 16 други пострадали, коментира, че те се радват на шанса да видят най-после Карлос пред съда.
„Роднините на жертвите чакаха от много отдавна Карлос да бъде съден и осъден. Техните страдания така и не са свършили“, казва той.
Делото се гледа от специален съд, съставен от професионални съдии, без съдебни заседатели, както обичайно се водят делата по обвинения в тероризъм във Франция.
Съдът вече отхвърли един опит на юридическия екип на Карлос да бъде отменено разглеждането на делото, но съдиите се съгласиха с искането на защитниците терористът да бъде подложен на медицински преглед.
Но Кутан-Пейре казва, че клиентът й отхвърля варианта да свидетелства чрез видеоконферентна връзка от затвора, където би имало медицински екип.
Това е само още едно доказателство, че най-страшният терорист на ХХ век Карлос Чакала няма нищо против публичността и не изпитва никакви угризения за извършените престъпления.
В крайна сметка Чакала получава още една доживотна присъда, трета поред, но какво значи това за един хладнокръвен убиец? Просто още едно наслаждаване на светлината на прожекторите!...