Първа проверка - дали преписката е за вас, тоест тест за нейната допустимост. Втора проверка - ако е за вас и е допустима, започвате да я четете, за да й потърсите кусурите, защото ако има такива, я връщате на този, от когото сте я получили. Трета проверка - ако всичко по нея е наред, значи следва да се произнесете. Това означава три пъти преглеждане на един и същ документ.
С тези професионални съвети е белязан допирът на административния съдия Ина Райчева с правосъдната система преди близо 40 години. Тогава младата стажантка в Окръжния съд едва ли предполага, че насоките в работата, които е получила като току-що завършил юрист, ще отекват в съзнанието й звучно и досега - когато предстои да се сбогува със съдебната система заради чукащото на вратата пенсиониране.
Още в края на юли бе загатнато, че съдебните зали в Административния съд съвсем скоро ще се лишат от отличаващото се присъствие на съдия Райчева, на чийто дух, отношение, а понякога и неподправено чувство за хумор в точното време и на точното място, едва ли някой е останал равнодушен. Тогава, по предложение на председателя на съда Диан Василев, съдия Райчева бе поощрена от Висшия съдебен съвет с „Личен почетен знак: втора степен - сребърен“ за безупречно и високо професионално изпълнение на служебните задължения и за постигане на бързина и качество на постановените актове. Официалното „довиждане“ със системата магистратът предстои да каже на 19 август, след като ден по-рано отпразнува своя рожден ден.
От теб адвокат не става! Ти пари не можеш да вземаш
казвал на съдия Райчева вече покойният й съпруг Стефан, а за думите му тя си спомня днес като особено актуални, когато близки и познати все по-често я питат дали няма да се впише в колегията като адвокат и да продължи да работи, макар и не като магистрат. И сега отговорът й е категоричен, че няма да прибегне до тази стъпка и не си представя подобно кариерно развитие. Напротив - вижда себе си като пенсионер, който ще се отдаде на грижа за дома, отглеждане на цветя и отлагани заради съдийството задачи.
„Никога не съм си и помисляла, че мога да работя нещо различно. Не съм имала дилема нито какво да работя, нито какво да уча“, споделя съдия Райчева и се връща години назад, когато също така категорично взела еднолично решение за себе си да запише право.
Спомням си, че в дните
около Коледа се беше събрал семеен съвет, за да реши бъдещето ми и какво ще уча, като предложиха да ставам инженер
Изслушах ги и им казах, че ще уча право, при което баба ми почти се ужаси. Всички бяха притеснени, защото специалността е много сериозна, приемът и изучаването й - много трудни. Още повече, че деца на техни познати няколко пъти кандидатствали и не ги приемали. В крайна сметка омърлушени се съгласиха с желанието ми и казаха „Ами, добре“, спомня си Райчева.
Според тогавашните порядки кандидат-студентите, които не са приети, имат право на следващата година отново да кандидатстват, но при едно условие - да са натрупали междувременно задължителен 8-месечен трудов стаж. Това допълнително притеснява семейството и още на мига започват да умуват къде ли може да работи бъдещата юристка. Тя обаче им спестява тревогите и перипетиите, като същевременно доказва, че е взела правилното решение, тъй като е приета в Юридическия факултет на Софийския университет от раз. С това зачерква желанието на покойния си баща да следва медицина, а самата тя споделя, че след като го е загубила, преди да навърши 50 години, останала горчилката от невъзможността на медицината да му помогне.
Винаги
подсъзнателно съм усещала къде ми е мястото, затова знаех, че не мога да гледам пълноценно две малки деца и да съдийствам
Затова, след като преминах задължителния си стаж и положих изпит за придобиване на правоспособност, започнах работа като юрисконсулт в завод „Изкуство“, където се произвеждаха детски колички. Така моите синове бяха „облагодетелствани“ с по-нетрадиционни колички, а не в традиционното тъмночервено и тъмносиньо, каквито два вида се предлагаха, разказва с типичното си чувство за хумор съдия Райчева.
Първата й работа съвпада и с първите й майчински трепети. По-малко от година и половина след появата на големия й син се ражда и малкият, а съдия Райчева смята, че е натрупала около 4 години и половина майчински стаж. Отглежда безкрайно палавите момчета, които показват своите възможности в пълна степен, когато са заедно, основно сама и с помощта на баби, тъй като мъжът й като корабен механик често е на път и отсъства от дома. Оттогава усеща, че
ако само едно от децата е вкъщи - все едно няма нито едно дете
и това всъщност е резултатът от тръгването на детска градина на баткото. Радва се, че наведнъж е изпълнила майчинския си дълг и не е прекъсвала професията си на няколко пъти, тъй като след всяко излизане, дори и за кратко, неминуемо следва запознаване с нови законови промени и навлизане повторно в материята.
След „Изкуство“ се мести в завод „Петър Караминчев“, където работата й е свързана с много пътувания.
„Имахме много спорове във ведомствен арбитраж и градски арбитраж в София, затова няма да забравя, че всеки вторник потеглях за София, в сряда се явявах по дела, а в сряда през нощта или четвъртък се прибирах“, връща лентата бившият юрисконсулт.
Честите бронхити и вируси от детската градина подтикват семейството да смени и работа, и местоживеене
„Преценихме, че ако оставим децата в Русе, ги грози астма след серията боледувания, които претърпяха, затова за няколко дни решихме, че се местим, и отидохме в Балчик“, разказва Райчева. Тогава неин познат й споменава, че в общината търсят юрисконсулт, а новината за свободното място идва в подходящия момент. Педиатърка от морския край одобрява решението на семейството, като обяснява, че много правилно са преценили да преместят децата от сух замърсен въздух на чист влажен.
Така, след като вече познава проблемите, документите и административните процедури в предприятията, в община Балчик, тя се докосва и до актовете на местната власт. Това ми даде яснота що е то административно право и успях да погледна нещата от друг ъгъл, признава Райчева. Докосва се и до изборите по нетипичен начин.
„През 1990 година бях секретар на Общинската избирателна комисия в Балчик по време на първите свободни избори.
Няма да забравя как, когато отварях бюлетини, падаха петолевки, останали както са им ги раздали,
дори не са ги видели, а директно ги пуснали в урната“, разказва Райчева, която към днешна дата е натрупала опит в ревизирането на изборни резултати от позицията си на съдия и дълги часове е преглеждала бюлетини в съдебна зала, след което е отсъждала дали са действителни, или не.
Оценка, че познава административните процеси от позицията на юрисконсулт, получава още с встъпването си като съдия през 1991 година. Малко преди това семейството на Райчева решава, че е време да се прибере в родното Русе, тъй като децата вече са минали тежката възраст с честите боледувания, предстои им да тръгнат на училище и затова се сбогуват с Балчик и морето. Тогавашните ръководители в правосъдната система изтъкват натрупания й стаж като безспорно предимство, затова едва след няколко месеца съдия в Районния съд тя е повишена в съдия в Окръжния.
Куриозното е, че най-добрите съвети е получила от прокурори и преподаватели по Наказателно право
а самата тя почти не се е занимавала с този вид дела. И до днес обаче помни как тогавашният районен прокурор всеки понеделник трупал няколко камарки с папки - с материали за образуване на дело, за спиране или прекратяване на дела, както и за писане на обвинителен акт. Все неща, които са по-встрани от административното право, на което тя решава да посвети кариерата си и което чувства най-близко до себе си.
С трепет и сякаш е било вчера, а не преди почти 30 години, съдия Райчева разказва за делата, които е разглеждала през няколкото месеца, в които е работила в Районния съд.
Адвокати от кариерата, като виждали ново лице, правили опити дали ще им минат номерата
Така например един адвокат с много практика поискал разпит на свидетел по отношение на спор в предприятие. Съдия Райчева обаче била подготвена и посочила, че в завода изобилства от документи, които могат да се ползват като годни доказателства и разпитът далеч не е наложителен. Друг стар русенски адвокати пък още на третото й заседание поискал да се извърши оглед на местопроизшествие във връзка с ударен от автобус негов клиент в навечерието на Нова година. Малката подробност обаче била, че инцидентът станал преди години и съдията отсякла, че надали е останало обективно доказателство на мястото на инцидента след толкова дълъг период от време. Така станало ясно, че номерата не минават.
На нея се пада и едно от емблематичните тогава дела, заради което всички съдии си направили отвод - шумно бракоразводно дело на публични фигури, което било съпроводено от ожесточени битки.
„Никога няма да забравя това дело, което дойде при мен след 3 месеца и половина съдийстване. Е, признавам, че тогава видимо ми трепереха ръцете. В крайна сметка бе едно от малко дела, при които предоставих родителски права на бащата“, спомня си Райчева.
Не след дълго обаче й предлагат отново да промени посоката, макар да няма натрупан дори година стаж.
„Цялата съдийска работа в Районния съд тогава зависеше от самия съдия, включително събиране на доказателства, писане на протокол. Докато в Окръжния съд заседаваха само тричленни състави. Затова не приех ентусиазирано предложението да се преместя на окръжно ниво, макар това реално да си е повишение. Тогава, с формирането на търговски отделения и заради натрупания ми опит като юрисконсулт, бях преместена, макар лично за мен да беше недопустимо, тъй като бях съдия едва от няколко месеца, докато други магистрати работеха от дълги години и не получиха този шанс“, споделя Райчева. В същото време признава, че така стеклите се обстоятелства доказват думите й, че
от една страна е професионалният опит, но много важен е житейският опит
заради който тя получава шанс за израстване.
„Младият човек реагира бурно на рестрикциите, които му налага професията. Затова аз приемам философията на британската правосъдна система, която в миналото не приемаше в кариерата магистрати под 35-годишна възраст“, казва Райчева.
След куп търговски спорове, полагане на основите на фирмените регистрации, камари с реституционни дела, старта на непознатите дотогава процеси по несъстоятелност, става ясно, че административното правораздаване ще бъде обособено в отделни съдебни сгради и стартира съществена промяна. Съдия Райчева не се колебае дали да участва в конкурса за административен съдия, тъй като вярва, че това е нейното поприще.
Административният съд е последният бараж срещу своеволията на администрацията. Тук е общественият интерес
обича да казва тя и споделя, че действително наблюдава завоалирани своеволия от страна на някои институции, а други отличава като особено чувствителни. Вярва обаче, че точно тази правна материя е по-значима за хората, и дава пример как именно в Административния съд се решава спорът дали един пенсиониран учител ще взема 50 лева повече или по-малко пенсия. Не отрича, че има и т.нар.“професионални“ жалбоподатели, които просто търсят внимание и искат някой да ги изслуша, затова се обръщат най-редовно към съда. Още помни един от редовните си „клиенти“, вече покойният бай Кънчо, който въпреки че рядко печелел заведени спорове, своевременно докладвал пред съдия Райчева как вървели делата му и какво ново е замислил.
Извън работата съдия Райчева споделя, че много обича да слуша музика, а доказателство за това е, че и тя, и други членовете на фамилията й са пели в хор „Родина“. Другата й страст са пътуванията, но след два прекарани инфаркта и три стента признава, че е ограничила пътешестването до далечни дестинации. Затова не е посещавала и големия си син в Лос Анджелис, но за сметка на това компания й прави малкото й момче, което е решило да се завърне от Великобритания.