Езикът на аспаруховите българи, наричани още прабългари, принадлежи към тюркското езиково семейство, включващо повече от тридесет езика.
Други езиковеди смятат, че прабългарският има много общи черти с иранските езици и с хунския. Не са малко и тези специалисти, които търсят паралели с огромното семейство на алтайските езици, към които принадлежи и тюркската група.
Смята се, че езикът на аспаруховите българи се говорил по земите на Дунавска България до края на IX век, когато за официален е приет старобългарският - езикът на светите братя Кирил и Методий, който се основава на славянското солунско наречие, част от голямото индоевропейско езиково семейство.
Езикът на прабългарите напълно е претопен от славянския, но освен името България, в съвременния български език остават още няколко красиви думи, завещани ни от хан Аспарух. Поводът да се върнем към този известен за специалистите, но малко познат за широката публика факт е годишнината от едно важно събитие, която се навършва в неделя, 9 август. На тази дата през 681 година, на 16-ото заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.
Ето кои са останалите в езика ни прабългарски думи: бисер, бъбрек, белег, болярин, газя, губер, кумир, колчан, калпак, корем, пале, сан , сиромах, тояга, чертог, урва, шубрак, шаран, шейна, шиле.
Алкохол, кафе, матрак, магазин... Как щяхме да ги наричаме без арабите?
Лингвистите казват и доказват, че езикът е жив организъм, който се развива и обогатява с нови думи и заемки от чуждестранна реч. Това гневи пуристите /понякога с пълно право/ и често звучи карикатурно, но има и думи, които всички смятаме за наши и през ум не ни минава, че всъщност за „лексикален внос“. Ето няколко примера с какво са обогатили езика ни арабите.
Алкохол
Понятието „алкохол“ идва от арабското „ал-кул“ - грим за очи в прахообразна форма, направен от стрити минерали. В Европа думата е използвана за първи път от швейцарския алхимик Парацелз. Той наричал дестилационния продукт на виното „алко(х)ол вини“. През 17 век аптеките започнали да произвеждат и продават „алкохол вини“.
Кафе
Още преди векове йеменски монаси-суфисти приготовлявали напитка от кафени зърна, която наричали „кава“. Ободряващото питие обиколило Мека, Кайро и Дамаск, а през 16 век стигнало и до Константинопол. Там променили името му на „каве“. Малко по-късно напитката направила своя дебют във френската столица Париж, където бързо сe превърнала в хит.
Захар
„Захар“ идва от арабското „сукар“, което вероятно произлиза от санскритската дума „саркара“. Смята се, че европейците започват да употребяват захарта като лекарство и подсладител по време на кръстоносните походи. На немски захар е „цукер“, на италински „цукеро“, на испански „асукар“, а на френски „сюкр“. Англичаните пък казват „шугар“. В България мнозина познават и турската дума „шекер“.
Матрак
На арабски „матра“ значи „място, на което хвърляш нещо“ - например възглавница и одеяло. В Германия думата „матрац“ се използва за първи път през 1200 година в епическата поема „Песен за нибелунгите“. По онова време така наричали дюшеците, чаршафосани с луксозна, бродирана коприна. Днес германците казват „матраце“, англичаните „матрес“, италианците „матерасо“, а българите „матрак“.
Магазин
На арабски „макзан“ се нарича място, където се съхранява нещо. Думата стигнала до Европа по пътя на търговията. В Средновековието така наричали складовете, където търговците съхранявали своята стока. В българския произходът на думата „магазин“ е същият. Любопитно е, че на немски и на още няколко езика „магазин“ означава „списание“ - там, където се съхраняват информации и снимки.
Жираф
Думата „жираф“ вероятно произлиза от арабското „зарафа“. По време на триумфалното си завръщане от Египет през 46 пр.н.е. Цезар довел в Рим и един жираф. В Европа дълго смятали екзотичното животно за някакъв хибрид и го наричали „леопардова камила“.
Бакшиш
„Бакшиш“ идва от Персия и значи „дар“. Думата била широко разпространена в Османската империя. Предполага се, че именно така е навлязла в българския език. А днес масово се използва и в други европейски езици със значението „доплащане за услуга“ и дори „подкуп“.
Еликсир
Думата „еликсир“ била използвана за пръв път около 7 век след Христа в средновековния латински. Смята се, че е директна производна на арабската дума за субстанция с магически свойства „ал иксир“.