Преди 15-20 години заслужилият професор на Русенския университет Иван Неделчев ми даде папка със спомени на доц.Минчо Цочев. Част от тях бяха оригинални, а други - преписани на пишеща машина от професора. Вече не си спомням по какъв повод документите попаднаха в ръцете ми. Ако е било за написването на очерк, предназначен за университетския вестник „Студентска искра“, явно не съм го осъществил. Преди пет години бе отбелязана 100-годишнината на доц. М.Цочев и на тържеството споделих своите впечатления от срещи и разговори с него - един от първите преподаватели на русенската Алма матер още от края на 40-те години на ХХ век. Днес, благодарение на предадените ми преди години спомени, моят очерк е не само по-плътен, но и отговаря на целта за написването му - 105 години от рождението на Минчо Цочев и 75-годишния юбилей на Русенския университет.
Минчо Дончев Цочев е роден в Русе на 1 август 1915 година (19 юли по стар стил). Датата може да се определи като ден, свързан с военно-предвоенната обстановка. Военна, защото Голямата европейска война, позната по-късно като Първа световна война, започва на 1 август 1914 г., а предвоенна, понеже Царство България се включва в нея на 14 октомври 1915 г.
Твърде рано малкият Минчо усеща лишения и среща със смъртта
по време на войната баща му Дончо Цочев е мобилизиран на фронта - в Македония, край Вардар; през лятото на 1918-а, на 18 години, умира чичо му Стефан, а през есента - и дядо му Минчо, бивш опълченец в Руско-турската война 1877-1878 г. Малкият Минчо е заведен в с. Върбовка, Павликенско, при баба си Еленка - да й бъде утеха след тежките удари на съдбата. Тук прекарва 5 години, като през 1923 и 1924 г. завършва първо и второ отделение. След години, когато се вглежда в запазените две свидетелства, с печата на училището в с. Върбовка, вижда, че там е написано не неговото име, а Митко Дончев Цончев. Търси в себе си някакво обяснение за разминаването с истината. Достига до следното предположение: баба му го записала в училището в с. Върбовка, без да представи кръщелно свидетелство, и понеже при раждането на внука си настоявала той да поднови името на баща й Димитър, го наричала Митко. Вероятно с това име през петте години го знаели всички в селото.
В края на лятото на 1924 година родителите на Минчо пристигат в с. Върбовка и го вземат със себе си в Русе. Записват го в училище „Отец Паисий“, в трето отделение, независимо от констатираните съществени пропуски в знанията му. За да продължи с темповете, към които са привикнали градските деца, Минчо е принуден да полага по-големи усилия и да повтори четвърто отделение. После продължава в прогимназия „Ангел Хаджиоглу“. През 1930 година постъпва в Техническото училище-Русе, където всички ученици задължително са обучавани в 4 специалности: Ковач, Шлосер, Стругар и Леяр. През лятото задължително провеждат 30-дневна производствена практика, а в последната година на учението се ориентират към една от специалностите. Минчо Цочев избира стругарството.
Дипломното му задание е свързано със струговането на вал по чертеж
а негов ръководител е Христо Йончев - един от редакторите на известното през 20-те години на ХХ век детско списание „Здравец“. Минчо Цочев завършва с отличен успех 5-годишния курс. Спомените му са изпълнени и с интересни извънучилищни дейности: кръжок по радиотехника; спортен клуб „Ураган“, футболни мачове на игрището край салкъмената гора (днес в района на Товарна жп гара)...
За кратко Минчо Цочев е стругар в железарска работилница в Лозенец (днес един от най-скъпите и желани квартали на София), а през март 1936 г. отпътува към Плевен, за да отбие военната си служба. Завършва Подофицерска школа към Четвърти инженерен полк и вече като кандидат-подофицер е командирован за инструктор във Втора колоездачна дружина в София. На 8 октомври 1937 г. приключва военната му служба и само 12 дни по-късно се качва на кораб на Австрийското плавателно дружество и се отправя към Братислава, където постъпва във Висшето техническо училище „Д-р Едвард Бенеш“.
Но...
В живота на обикновените хора много често се намесва Голямата политика. По силата на Мюнхенското споразумение (30 септември 1938 г.) на Германия се предава територия от Чехословашката република (Судетска област). С това започва процесът на разпокъсването на държавата - след ултиматум Полша слага ръка върху Тешинска област; Унгария присъединява Южна Словакия, с преобладаващо унгарско население; през март 1939 г. Германия окупира други части на Чехословашката република и създава Протектората Бохемия и Моравия; Словакия се отделя като независима държава...
Как всичко това рикошира върху съдбата на Минчо Цочев? Тъй като чешките висши училища са закрити, той се принуждава да напусне Братислава. Първоначално се установява в Бърно, но съвсем скоро след това
заминава за Прага, където продължава следването си в Немската политехника
Дипломният му проект е „Разработка на агрегат за електроенергия при селскостопански условия“.
„Ръководител на дипломната работа бе проф.Опитц - спомня си Минчо Цочев. - Разработката извършвах в учебна зала при надзор на асистенти на професора-ръководител. Дипломната работа предадох в срок. Положих защитата пред назначената комисия“. (Спомен „Родът Цочеви от Дряново“, с.14).
На 6 май 1942 г. на М.Цочев е присвоено званието „машинен инженер по общо машиностроене“. Последва т.нар. следдипломен стаж, преминал в БРП (Българско речно плаване), корабостроителната фирма „Рут Хоф“ в Регенсбург и конструкторско бюро в град Майнц. През есента на 1943 година полага изпит в София, за да получи правото да работи в Царство България като инженер.
След времеразделителната дата 9 септември 1944 г. Минчо Цочев е инженер в БРП; началник (т.е. директор) на Корабостроителницата; главен технолог в завод „Найден Киров“; учител във Вечерния техникум по машиностроене; сътрудник в градското ръководство на Научно-техническия съюз...
От пролетта на 1945 година на различни нива, сред различни структури (партийни и отечественофронтовски комитети, научни съюзи, дружества и пр.) се повдига
въпросът за откриване на висше техническо училище в Русе
В столицата се изпращат делегации, като членовете им се срещат, разговарят, аргументират, уговарят народни представители, министри и техните заместници, началник-отели и пр., и пр. Получават и обещания, и уверение, че Русе ще има исканото висше училище.
„Въпросът се протака - пише в спомените си Минчо Цочев. - Все нещо се препоръчва да се добави или нещо да се изясни“. (Спомен, озаглавен „Приносът на Научно-техническите съюзи за откриване на Висше техническо училище в Русе и моето лично участие“, с.1).
Дружеството на техниците със средно образование-Русе решава за потърси съдействие от ген.Добри Терпешев - министър без портфейл, председател на Върховния стопански съвет. В тричленната делегация е включен и инж. М.Цочев, така че днес можем да се доверим на разказа му.
„Тримата пристигнахме в София и се отправихме към бившия Дворец, където се помещаваше Висшият (правилното е: Върховният) стопански съвет. С плахи стъпки влязохме в правителствената сграда откъм градската градина. Никой не ни спря на входа. (...) След кратко чакане той (ген.Д.Терпешев) дойде и ни покани да влезем в залата. Представихме се. (...).
Докато говорех, генералът стоя прав пред бюрото
След като ме изслуша, ме потупа по рамото и каза: „В Русе ще се открие ВТУ!“ (Същите спомени, с. 2).
Регентите на България Венелин Ганев, Цвятко П. Бобошевски и Тодор Д. Павлов одобряват 5-о постановление на Министерския съвет от 31 октомври 1945 г., с което се изработва Наредба-закон за откриване на „Държавно висше техническо училище със седалище в гр. Русе“. Година по-късно започват редовните учебни занятия.
„Аз бях привлечен за хоноруван асистент (на) проф.(Карл) Славомиров - пише в спомените си Минчо Цочев. - Водих две студентски групи по машинно чертане“.
Но вместо да се развива, висшето училище внезапно за страничните наблюдатели и очаквано за запознатите с процесите в него се закрива.
На 11 януари 1949 г. е издаден Указ №9950, с който ДВТУ в гр. Русе прекратява съществуването си, а студентите са пренасочени да завършат образованието си в София.
„На мен бе предложено да отида на работа в Пловдив като преподавател в Агрономо-лесовъдния факултет. Аз отказах, тъй като бях на постоянна работа в Русенската корабостроителница“ - пише М. Цочев.
Интересна и напълно обективна е и оценката му: „закриването на училището стана поради неразбирателство между софийските професори, преместени в Русе - „кой да води бащина дружина“.
През есента на 1953 година към Селскостопанската академия „Георги Димитров“-София е разкрит факултет по механизация и електрификация на селското стопанство. Градското ръководство на НТС, където е и инж. Минчо Цочев, определя инж. Иван Казанджиев и арх. Нейчо Йорданов да подготвят аргументирано предложение за откриването на аналогичен факултет в Русе. С него е запознат първият секретар на ОК на БКП Пенчо Кубадински. По същото време Комитетът по наука, изкуство и култура възприема линията за децентрализиране на висшите училища. Министър Рубен Леви възлага на специална комисия да проучи
възможностите, които могат да предоставят Русе и Варна
Член на комисията е доц. инж.Петко Патарински - състудент на Минчо Цочев от Прага. Ето какво си спомня М. Цочев: „телефонира (ми), че комисията ще пристигне в Русе на 9 май 1954 г. (...) И добави: „Минчо, сега е моментът да се изпълни желанието на русенци. Управляващите фактори в града трябва да осигурят учебна база и създадат условия занятията да започнат още през есента“.
Градските управници имат предвид някои места за база на бъдещото висше училище в Русе: районите на Военния клуб, Пети полк, Младежкия парк, Втори кавалерийски полк.
„Началникът на гарнизона полк.Пъшо Нейков посочва казармения двор, който може да стане строителна площадка. Освен това някои казармени постройки ще могат да се използват при откриването на факултета“ - свидетелства Минчо Цочев.
На 25 септември 1954 г. е издаден Указ №279, с който и Русе вписва името си към университетските градове в България. На 6 октомври с.г. започват учебните занятия. От друг текст, носещ пространното заглавие „Спомени за първите стъпки по организацията на учебния процес и научната работа по Техническо чертане във ВТУ „А.Кънчев“ в гр.Русе от доц.инж.Минчо Цочев“, научаваме, че на Института по механизация и електрификация на селското стопанство (ИМЕСС) първоначално са предоставени помещения на втория етаж на бившия френски девически колеж в Парка на младежта, а впоследствие и друга сграда, намираща се на около 200 м, където се разполагат няколко лаборатории, работилница, библиотека и квартири за преподаватели.
„Втората сграда - припомня си М. Цочев - бе условно
наречена от наличния състав „Пармският манастир“
През първия семестър инж.Минчо Цочев е хоноруван преподавател по чертане. Съвсем скоро, на 25 февруари 1955 г., със заповед на Министерството на народната просвета е назначен на щатна длъжност старши преподавател. През юни 1967 година е удостоен с научното звание „доцент“. През годините е бил председател и секретар на Научно-техническото дружество в ИМЕСС, декан на задочното обучение и чуждестранните студенти при ВИММЕСС (1968-1972), основател и първи ръководител на катедра „Организация и защита на населението и народното стопанство (ОЗННС)“ (1973-1978), член на Академичния съвет (1974-1978), председател на Окръжния съвет по ергономия (1967-1988)...
От 1 октомври 1977 г. доц.Минчо Цочев е пенсионер, но в продължение на още 7 години работи като хоноруван преподавател. След проф.Стоян Петров той е вторият преподавател, на когото (макар и посмъртно - М. Цочев почива в Русе на 10 ноември 2001 г.) в русенската Алма матер се отбелязва 100-годишнината. Това е своеобразно признание на академичната общност за приноса му в съграждането на Русенския университет „Ангел Кънчев“.