Обичаната българска поетеса Миряна Башева почина днес в съня си, съобщи "Сега".
На широката публика тя беше известна като "Поетесата на космическата нежност". Десетки са песните по нейни стихове, които и днес хората припяват. Тя е и журналистка и авторка на сценарии. Работи и във в. "24 часа" през 90-те години.
Поклонението ще бъде е в сряда, 15 юли от 11.30 в Ритуалната зала на Централни гробища.
На 11 февруари тази година Миряна Башева навърши 73.
Родена е в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962 – 1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския държавен университет.
Продължително време работи в сп. „Отечество“, след това във вестниците „24 часа“ и „Сега“. Работи и в Българската телевизия.
Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Ето защо не е случайно, че Миряна Башева става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.
През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983?г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.
Има включени стихове в антология с българска поезия излязла в САЩ – антологията „Глина и звезда – съвременни български поети“ (1992), подготвена за печат от българския поет и преводач Георги Белев, заедно с Lisa Sapinkop.
Песни по нейни стихове звучаха по протестите в зората на демокрацията - "Молитва за Българи", "Дано" и др.
А това е текстът на една от най-известните песни по нейни стихове:
БУЛЕВАРДЪТ
Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово -
за петнайсет минути макар.
Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.
Аз ги имам за съученици -
тия честни дървета - на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати -
Димитрова, Николов, Петров...
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.
Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе -
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен -
че на "Руски" започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват...
И пак цъфтят!