Пандемията прекъсна "нормалния" начин, по който света работи и доведе до много гняв и недоверие сред хората. Докато тя опустошава по-голямата част от земното кълбо, политическите и бизнес лидерите вече започват да мислят за това как може да изглежда светът, след като най-лошото от епидемията премине.
Прогнозите не са добри.
Срутващите се правителства, гладът, смазаните икономики и подсилените екстремисти са сред най-мрачните сценарии след пандемията, пише Bloomberg. Въпреки това, дори и по-малко драматичните перспективи имат мрачен сценарий, в който политическите съюзи се разпадат, а икономиките се възвръщат към нормалното твърде бавно, за да притъпят въздействието от стотици милиони загубени работни места.
Шевовете, които се отваряха преди появата на вируса, се разкъсват все по-бързо. Съединените щати и Китай се карат за произхода и реакцията на управляващите в отговор на вируса, а сега заплашват и търговската сделка, която може да помогне на света да се възстанови. Борбата срещу разпространението на евентуална ваксина разделя съюзници по целия свят. Надеждите, че нациите може за момент да обърнат гръб на различията си, за да се борят заедно срещу коронавируса, до голяма степен се изпариха.
„Тази пандемия е приблизително толкова опасна, колкото астероид, който удря земята по отношение на обща заплаха“, казва Ричард Фонтейн, главен изпълнителен директор на Центъра за сигурност във Вашингтон. „Но не само, че няма смислено сътрудничество до момента, а пандемията се превърна в още един вектор за конкуренция.“
Една от първите битки ще бъде над достъпа до трайно лечение или ваксина. Френските служители изригнаха миналата седмица, когато главният изпълнителен директор на базирания в Париж фармацевтичен гигант Санофи заяви, че САЩ може първо да получат потенциалната ваксина на компанията, защото САЩ е помогнала за финансирането на изследванията. Много световни лидери твърдят, че всяка ваксина трябва да се разглежда като "обществено благо", въпреки че неизбежно някои групи ще имат забавен достъп.
На по-дълбоко ниво съществува широкото безпокойство от многократните откази на администрацията на Тръмп да се откаже от кампанията си за максимален натиск от икономически санкции срещу Иран и Венецуела, въпреки лишенията, понесени от хората на тези страни, докато вирусът бушува.
В резултат на това една ясна жертва на вируса в геополитически план ще бъде доверието към САЩ и администрацията на Тръмп.
Много страни, виждайки действията на американската управа по време на пандемията, ще бъдат предпазливи да не станат твърде зависими от Вашингтон. Най-голямата световна икономика, в която се намират едни от най-добрите университети и изследователи в света, не успя да осигури достатъчно тестове и медицинско оборудване, за да се справи с вируса, който вече е отнел повече от 89 000 американски живота.
В същото време исканията на Китай за отстъпки в замяна на некачествено оборудване и непрекъснатият му отказ да позволи пълно разследване на произхода на вируса, го правят по-малко привлекателен вариант за държавите, които се намират между суперсилите.
Нанесени са и други потенциално дълготрайни щети. Алжир, който разчита на петрола за по-голямата част от приходите си, обяви, че намалява бюджета си наполовина на фона на понижаването на цените на суровия продукт. Някои експерти се опасяват от нова вълна от икономически мигранти, които бягат в Средиземно море към Европа. Очаква се пандемията да заличи 8,5 трилиона долара глобална продукция и може да изпрати 130 милиона души в редиците на крайна бедност, според ООН. Вече повече от 100 страни са се обърнали към Международния валутен фонд за помощ, тъй като коронавирусът изкоренява ключови източници на приходи като туризъм и пътувания.