Русе е един от водещите центрове на българското следосвобожденско стопанство. Натрупаната инерция в развитието му от периода, когато е център на Дунавския вилает, води до това Русе да е най-развитият град в Княжеството в икономическо, културно и демографско отношение в първите години след Освобождението. Благоприятно влияние продължава да оказва и удобното му географско разположение. С оживените си десетилетни контакти със страните по река Дунав той дълго служи като мост към Запада, откъдето черпи стопански опит, технологии и умения. Русе е вратата, през която в България влизат новостите и не е учудващо, че именно тук се учредява една от първите кредитни акционерни институции в страната - Дружество „Гирдап“, основано през 1881 година, първото застрахователно дружество „България“, основано през 1891 г., както и Българска търговска банка, създадена през 1895 г. На тях дълги години се гледа като на
лицето на българския частен капитал и едни от успешните икономически проекти в следосвобожденския период
Във връзка със 125-годишнината от създаването на Българската търговска банка нека да припомним, че Русе е бил сред пионерите на зараждащия се в България финансов капитал в първите години след Освобождението. Темата подробно е разгледана от д-р Мартин Иванов в книгата му „Мрежовият капитализъм: Българска търговска банка и нейните сродни дружества 1890-1914“, както и от Р.Велинова и М.Трифонова в „История на финансовите институции в Русе 1878-1947“ и др.
Българска търговска банка е основана в началото на 1895 г. Съгласно устава й, утвърден с княжески указ №29 на 25 февруари 1895 г., тя е „...Акционерно дружество, което се съставя от всички лица, които са взели участие в образуването на капитала му“, а между съучредителите са: Спиридон Стомоняков, Стефан Симеонов, Георги Губиделников, Панайот Попов, Георги Теодоров, Константин Бебис, Йосиф Цанков, Антон Пиперов, Цони Ковачев.
Има данни, че са
проведени срещи с Евлоги Георгиев в Букурещ и с братя Паница във Виена
с цел да бъдат убедени да се присъединят към акционерите на Българска търговска банка, но те се отнасят резервирано към проекта и към неговото бъдеще.
В следващите години мнението на Евстати Паница, вероятно се променя, защото в Търговския регистър четем, че на общото годишно събрание на 8 април 1907 г. на мястото на починалия Никола Буров и напусналия Никола Мушанов в Управителния съвет (УС) на Банката са избрани Иван Д.Буров от Русе и Евстати Паница от Виена (Австрия).
Но въпреки първоначалното разочарование от отказа на Евлоги Георгиев и братя Паница да влязат сред съучредителите, банката
успява да се утвърди като стабилна кредитна институция и да вдъхва доверие и сигурност
сред клиентите и вложителите си.
Причините за това са няколко и на първо място трябва да се отчете правилно избраният за учредяването й политически момент и близките връзки и партийната протекция от страна на Народната партия. Топлите отношения на някой от инициаторите за създаване на банката с новосформираното правителство на Константин Стоилов и влизането им в парламента създават впечатление, че държавата подкрепя финансовото начинание. Това обаче се оказва не точно така и при внасяне на устава й за одобрение някои от предварително обсъжданите въпроси не са включени в него, а когато впоследствие пред правителството е поставена молба за протекционистко отношение към финансовите институции по подобие на това в индустрията, банката получава отказ.
Добра основа за учредяване на Българска търговска банка именно в този момент е създадената в страната след 1894 г. политическа стабилност, както и започналото в следосвобожденския период възходящо стопанско развитие на България. И не на последно място, а може би и като водещ елемент, следва да се отбележи
личният авторитет на всеки от съучредителите не само на регионално, но и на държавно ниво
Имената на Спиридон Стомоняков, Стефан Симеонов, Георги Губиделников, Панайот Попов, Георги Тодоров, Константин Бебис, Йосиф Цанков, Антон Пиперов се свързват с печеливша търговска или промишлена дейност, но те стоят и зад управлението на развиващото успешна дейност застрахователно дружество „България“.
Съгласно устава си банката е със седалище в Русе и „може да има в България и в странство толкова клонове и агенции, колкото се укажат нужни“. Първоначално тя не разполагала със своя собствена сграда, а срещу наем от 1000 лв. годишно се разполага в складово помещение, собственост на Стефан Симеонов. Увеличаването на банковите операции изисква наемането на допълнителни помещения, а след охладняване на отношенията между банката и Стефан Симеонов вследствие някои рисковани операции от негова страна, които довеждат финансовата институция до криза, УС решава да прехвърли управлението в друга сграда. В следващите години и тя се оказва тясна и се стига до решението за закупуване на здание на ул.“Цариброд“. То се нуждае от значителен ремонт и вместо да даде твърде много средства за него,
управата предпочита да се построи изцяло нова сграда
За целта се обръща към услугите на инж. Тодор Тонев, русенец, завършил в Белгия и утвърден вече архитект. Новопостроената банкова сграда е открита през 1910 г. Тя е в стил сецесион, масивна, елегантна и красива, с всички елементи на банковите сгради от Западна Европа. Днес сградата се ползва от отдел „Култура“ на община Русе.
От Търговския регистър черпим информация за откритите клонове и агентури на Банката през годините, а именно - на 18 октомври 1901 г. във Варна се открива агентура, под фирмата Българска търговска банка, Варненска агентура, а на 30 октомври 1901 г. такава се открива и в Бургас. Тези агентури от 31 декември 1909 г. се трансформират в клонове. Клон на банката от 1 януари 1910 г. се учредява и в София, като от 1 януари 1914 г. по решение на УС той става Централен, но седалището на дружеството си остава в Русе. Агентури и клонове на банката се откриват и в Габрово (1909), Пловдив (1911), Силистра (1912), Лом (1914) и др.
Целта, която си поставя новоучредената финансова институция, е да извършва за своя сметка, в съучастие или за сметка на трети лица всички банкови, финансови, кредитни, борсови и комисионни операции; всички търговски и индустриални операции, сделки с недвижимости, движимости и всички предприятия. Банката
може да създава минни и земеделско-стопански предприятия и да участва в създаването на дружества и сдружения
имащи за цел разработването на такива предприятия. Тя може да издава облигации и да осъществява дейността си „с начини и способи, които са най-пригодни“, без всякакви ограничения. Това изключително разнообразие от финансови операции в различни сфери на банкирането я доближава до съвременните универсални банки. Основният капитал на банката е 10 000 000 лева, а акциите са безименни и всяко отстъпване на собствеността се осъществява „чрез просто предаване от ръка на ръка“. С решение на Третото обикновено събрание на БТБ от 22 март 1898 г. в устава настъпват редица промени, касаещи именно акциите - капиталът от 10 000 000 лв. е разделен на 44 000 обикновени и 6000 основателни акции от по 200 златни лева. Първоначално е заложено, че съществуването на банката ще бъде неограничено, но в изменението от 1898 г. срокът е фиксиран на 50 г. В разпоредбите на устава е отбелязано, че банката се управлява от съвет от 8 до 16 члена измежду акционерите, избрани от общото събрание. Всеки от членовете трябва да притежава 300 дружествени акции. Избират се за срок от 3 г. и се подновяват по старшинство на избора.
Членовете на Управителния съвет получават по 15 лв. възнаграждение за участието си на всяко заседание
Всяка година измежду тях събранието избира председател и двама подпредседатели. Всички промени, настъпили при изборите, се отбелязват и регистрират в Дружествения търговски регистър. Така до нас е достигнала информацията, че Третото общо събрание на 22 март 1898 г. е избрало Управителен съвет, в който влизат Стефан Симеонов - председател, Георги Губиделников - подпредседател и членове: Панайот А. Попов, Георги Тодоров, Константин Д. Бебис, Йосиф Р. Цанков и Антон Пиперов, всички от Русе; че в четвъртото обикновено общо събрание от 21 март 1899 г. за член на УС е избран русенският банкер Никола А. Буров.
През годините в УС са избирани видни личности, играещи важна роля в икономическия и политическия живот на Русе и България. Сред тях са Никола Мушанов, Иван Димитров Буров, Евстати Паница, Иван Евст. Гешов, Панайот Пенков, Атанас Димитров Буров, Евстати Ив. Гешов, Евлоги Ив. Гешев, Георги Губиделников - баща и син, Петър К. Бъклов и др. Почти през целия период на съществуване на банката в управлението й фигурират хора с фамилиите Бурови и Губиделникови - Иван Буров е 30 години председател на УС, участва в управлението, а баща и син Губиделникови са директори на БТБ в периода 1914-1947 г., т.е. тясно свързани с нея до самата й национализация.
По време на своето съществуване от края на 19 век до средата на 20 век Българска търговска банка е
най-голямата банка с предимно местен частен капитал
Но сред основните акционери е и френската банка „Париба“, като през 30-те години на 20 век нейният дял от акциите възлиза на 33%, а в УС са петима представители на френския акционер - Жак Кюлп, Анри Жахан, Жак Е. Ме, Емил Удо, Анри Гуле.
Това участие бележи срастването на българския с чуждия капитал в банковия сектор. Дъщерните предприятия на Българската търговска банка, както е разрешено в устава, са банкови, минни, индустриални, търговски и други предприятия и дружества от цялата страна. По време на Голямата депресия Българска търговска банка е една от българските банки, които се справят доста успешно с икономическите затруднения, макар през годините да има немалко затруднения.
В началото на 40-те години тя има голямо участие във финансирането на износа на селскостопанска продукция от България в Германия, като си партнира с „Дрезднер Банк“ и измества в значителна степен от пазара немската „Дойче банк“ и италианската „Банк Комерчиале“.
Широкообхватните финансови дейности и обявеният банков капитал при създаването на Българска търговска банка са сериозна заявка за желанието й да се наложи като ключов играч на финансовия пазар в следосвобожденска България. Финансовите сателити около банката се очертават като група, която контролира през разглеждания период огромна част от българските финанси, индустрия, вътрешна и външна търговия. За да реализира своята стратегия, раковоството й води агресивна политика и това му помага да изведе БТБ на печеливши позиции през по-голямата част от нейното съществуване и при национализацията на 27 декември 1947 г. тя да послужи за стабилна основа на Българска народна банка.
Таня ВЕЛИКОВА,
Държавен архив-Русе