Здравейте! Студентка съм. Наближава краят на семестъра. Притеснявам се, че наближава и началото на сесията. Беше особен втори семестър... Когато ме приеха в университета, моите родители, които също са били студенти, ми пожелаха успехи, но и щастлив студентски живот. В групата ни обичаме литературата, интересно ни е това, което учим. Обичаме и да сме заедно и да си прекарваме добре. Как го пиша в сегашно време, след като това беше преди! Половината колеги не са от нашия град и при сегашното положение „се виждаме“ по интернет. Ние се виждаме, но сложих кавичките, защото през компютъра не е същото. Отначало доста се смеехме и си разказвахме от новите вицове, но семестърът свършва, както се очертава, няма да се видим в университета до края на тази учебна година и вече по-рядко се свързваме и по-малко се смеем.
Приятелят ми работи в чужбина. Много исках да си дойде, когато обявиха извънредното положение, но той не вярваше, че това ще свърши бързо, и не пожела да остане без работа, ако си дойде тук. С него също се „виждаме“ всеки ден, но не знам дали през ваканцията ще мога да отида при него или той да си дойде за отпуска.
Когато нямам настроение да уча, какво друго да правя - шляя се, като чета какво ли не в интернет. Отначало ми беше неприятно, че лекари, които са големи специалисти, говорят в интервютата съвсем различни неща. Мисля, че хората имат нужда специалистите да обединят гледните си точки. Но пък, ако е така, дали ще има реални ползи? Какво можем да направим всички ние, вместо да стоим пасивни - да не излизаме, защото така има риск да си предаваме заразата? Едни хора се заразяват (сред тях може да се окажем и ние) и всекидневно лекари се борят с болестта и за живота им, а ние нищо друго полезно не можем да направим, освен да стоим „активно“ бездействащи... Разбирам го, че така трябва и все пак ми се иска нещо да правим. Женя, 21 г.
Здравей, Женя! Напоследък в писмата за консултациите във вестник „Утро“ хора със смело сърце споделят за моментите, в които се чувстват слаби, потиснати. Личи, че нагласата им е да не се обезверяват и често в самото писмо, докато го пишат, намират думи, с които сами да се окуражат. Пишат писмото до мен, но вероятно преди да прочетат отговора, написаното им е подействало като
собствен лек срещу тревогата, тъгата и умората
Често така става и в кабинета, в срещата, когато човек започва да разказва и от слушането на другия той сам е чул по-добре себе си.
Да видим и чуем през думите ти какво споделяш тук, Женя.
Ти си на 21 години. След като са те приели в университета, благословена от родителите ти за успехи, но и за щастлив студентски живот, си срещнала колеги, които като теб обичат литературата, учили сте вдъхновено, но и сте се забавлявали заедно. Приятелят ти работи в чужбина. С него, както разбираме, се виждате, когато си е в отпуска в България. Имали сте
намерение за ваканцията
да прекарате заедно тук или да отидеш при него на гости. Посред семестъра ученето в университета се преустановява и продължава през интернет, както и срещите с колегите. Продължили сте да се забавлявате, справяйки се с ограничението с хумор, споделяйки новите вицове. Семестърът клони към своя край, но не и справянето с коварната болест и извънредното положение - „Наближава краят на семестъра. Притеснявам се, че наближава и началото на сесията. Беше особен втори семестър...“. Казваш „обичаме да сме заедно и да си прекарваме добре“ и някакъв
самоконтрол за думите
се надига като че ли у теб, че това е казано в сегашно време, когато вече се отнася за отминал момент, и отчиташ, че „се виждате“ по интернет - през компютъра не е същото.
Сигурно сте се надявали това да свърши към първия начертан от правителството срок, след отлагането - към втория срок, но още преди да го наближим, дойде вестта, че изпитите ще се провеждат онлайн - „както се очертава, няма да се видим в университета до края на тази учебна година и вече по-рядко се свързваме и по-малко се смеем“.
Така е, Женя. Основно докладите за образованието и за училището, и за университета отразяват справяне с учебния процес, но не и
това, което липсва на учениците и на студентите
Вероятно изразяваш мислите и чувствата на много твои връстници: „Едни хора се заразяват (сред тях може да се окажем и ние) и ежедневно лекари се борят с болестта и за живота им, а ние нищо друго полезно не можем да направим, освен да стоим „активно“ бездействащи...“. Казваш, че го разбираш, че така трябва, но ти се иска вие, младежите, нещо да правите. Писмото ти вече беше получено, когато последователно Ковид-19 покоси за съжаление и две български лекарки. Стават популярни случаи, в които дипломанти по медицина доброволно се включват в работата, поемайки риска да се изправят
лице в лице с опасността
Има младежи и в полицията, в пожарната, а може би и сред буклукчиите - нека не забравяме, че и тези хора са „на първа линия“. Но най-големите ни очаквания са насочени към лекарите, медицинските сестри и санитарите - героите на деня, ангелите, които прекарват тежки смени и в името на здравето и живота рискуват своите здраве и живот в близост до болестта и
в изтощението от работа с предпазната екипировка
Споделяш, Женя, че когато нямаш настроение да учиш, се шляеш в интернет. Четейки там, а може би и гледайки телевизия, ти е неприятно, че големи специалисти представят напълно противоположни теории и предложения за справяне с епидемията. „Мисля, че хората имат нужда специалистите да обединят гледните си точки. Но пък, ако е така, дали ще има реални ползи?“ Аз също се питам, ако авторитетите в това специално познание имат обща гледна точка, дали ще настъпи реално спокойствие за хората?
Дали успокоението няма да е само временно
предвид непредсказуемото поведение на вируса? Във всеки отделен организъм той действа различно и подобно на феникс често в тялото на уж излекувани хора се преражда наново - пакостник с изменчив характер, за който засега не се намира нещо, което да го усмири. Така обърква и специалистите, и управляващите, които определят мерките.
Питаш, Женя: „Какво можем да направим всички ние, вместо да стоим пасивни - да не излизаме, защото така има риск да си предаваме заразата?“. Освен солидарно да спазваме мерките за контролиране на разпространението на заразата и да се равняваме с личната ни съвест, струва ми се, че всички бихме могли да правим още от
същото, което умеем да правим добре
и което е възможно там, където сме.
Казваш, че с твоите колеги обичате литературата. В моменти, когато нямате настроение да учите, дали не би било интересно и увлекателно за вас да се поровите в историите за митични същества, тълкувайки значения в поведението им в светлината на настоящата пандемия?
Устойчиви изрази, митовете, легендите, приказките, песните, пословиците, освен литературни жанрове, са и носители на житейската психология, която се предава от поколение на поколение във вековете и с това учи с
поуки, готови предписания, „рецепти“ за лечение
и с предупреждения за спешни мерки - „Пий една студена вода и ще ти мине“ (водата е основното средство против стрес, което е в екипировката и на червенокръстците, когато действат в помощ при бедствия и кризи).
Една част от експертите гледат на вируса като на нападащ отвън - като змея от приказките - митологично същество, приличащо на змия, обикновено с повече от една глава и с покрито с люспи тяло, което убива със силата на мускулестото си туловище. Като лаик за бърза справка ползвах Уикипедия, но ти, Женя, и твоите колеги имате и по-добрите източници.
Да вникнем в метафората
„Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От тях се раждат юнаци“. Така казано, има старо разбиране, че от появата на силно зло се раждат и силни личности, които са в състояние смело и умно да му се противопоставят. „Пръв враг на змея е бог Перун - върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях, като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.“
Чуваме ли
предупреждението, че се налага да понесем трудности
и да издържим? „Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което е израз на борбата между доброто и злото.“ От древни времена пролетта може би е преломно време за изпитания.
„Характерно за юнаците е, че те не се обичат помежду си, дори открито враждуват и се борят за надмощие. ...Сблъскват се с чародеи, самодиви и змейове, които почти винаги преборват и подчиняват на волята си“. Днес юнаците в борбата с коварния вирус се мерят не по физическа сила, но
волята им за преборване на злото е наравно силна
както може би всеки вярва на осветения в познанията и изкуството си „войнски меч“.
„Змеят може да бъде победен от лековити билки - вратига, комунига, синя тинтява, чемерика, перуника, набрани на Еньовден или през Русалската неделя“ - ако имаше и данни за комбинации и дози от билките, това е рецепта, ако не за Ковид-19, то за други упорити напасти за телесното ни здраве.
Пише, че ламята е естествен враг на змея. Да помислим върху това -
подобните са антагонисти като вируса и ваксината
На тази вътрешна борба, междуособица, разчитат другата част от вирусолозите, които предлагат срещу Ковид-19 да се изправим с естествената ламя вътре в нас, докато се създаде и изкуствената - продукт на специалните лаборатории. Ламята е описвана като грамадно влечуго с остри нокти и зъби и една или няколко кучешки глави на змиевидни вратове, а тялото й е покрито с жълти люспи. Може би специалистите имат да се потрудят доста, за да комбинират също толкова сложна като структура и като действие ваксина както вируса.
За съжаление, в митологиите злото се умилостивява с жертвоприношения. Но това силно мотивира юнаците за борба -
хъс и мощ се умножават
с нарастването на лакомията и на броя на жертвите на змея или на ламята. „Въпреки страшния й вид юнаците се борят с нея и я побеждават, като отрязват главите й“. Едно от най-известните чудеса, извършено от свети Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, край голямо езеро, в което живеел страшен змей. „Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали“. Можем да прочетем
историята, свързана с това чудо
и през метафората да прозрем и аналогия с борбата с настоящото зло, и тактика за нея.
Струва ми се, че е добре да оставим експертите юнаци и да спорят, и да се борят с настоящия зъл змей, и ние, гражданите, които очакваме битката да приключи успешно и да бъдем освободени, ако допуснем тази борба да ни разединява, би означавало да приемем, че змеят е вероломен и да му се оставим да ни завладее и унищожи, преди да е приключила битката на юнаците. Вярвам, че тази борба би могла да ни сплоти и така по-лесно, като си помагаме, заедно ще издържим.