Известната русенска състезателка по тенис на маса Сибел Исмаил Алтънкая стана част от турския национален отбор. „Утро“ пръв съобщи този неизвестен за широката спортна общественост факт, а Сибел беше отзивчива и любезна да даде специално интервю за вестника. Връзката беше осъществена по интернет.
- Здравей, Сибел, как се чувстваш, липсват ли ти Русе и България?
- Здравей! Предвид сегашното положение, в което се намираме всички покрай този вирус, аз съм добре. Надявам се епидемията да отшуми колкото се може по-бързо и хората да се върнат към нормалния начин на живот. А Русе ми липсва - където и да се намирам по света. Липсват ми семейството и приятелите ми.
- Какво си спомняш от първата тренировка в залата на СКТМ „Дунав?
- Бяха ме забелязали и имаше интерес към мен. Първото, което се сещам, бе, че треньорът /Петър Митев - б.р./ ми показа как да държа професионално ракетата. Започнах да жонглирам, а той остана изненадан, че упражнявам сигурен контрол върху малкото топче. А аз имах малък опит, тъй като пред блока ни бе поставена маса за тенис. Нямаше ден, в който да не отида и да не гледам как играят по-големите деца. Оттам се появи страстта ми към този спорт. Веднага искам да кажа, че всички треньори, с които съм работила, са важна и специална част в живота ми на спортист. Благодаря им, но най-голяма роля за развитието ми като състезател и човек имаше първият ми наставник Петър Митев.
- Кои са най-добрите ти спортни моменти?
- Бях на 12 години, когато станах абсолютна републиканска шампионка в моята възрастова група. Всички златни медали бяха мои. На 16 вече бях държавна шампионка за жени. Станах и номер 1 на Балканите - на сингъл и двойки. Най-добрият ми момент в международен план бе четвъртфинал на европейското първенство. Конкуренцията беше убийствена, а и дълги години нямаше българска състезателка, която да играе за медал в Европа и да стигне толкова напред. Изключвам Даниела Гергелчева, която бе станала много по-рано европейска шампионка.
- За кой клуб играеш в момента?
- От 3 години се състезавам за „Фенербахче“. Преди това един сезон бях в „Колбермоор“, отбор от Първа Бундеслига на Германия.
- Откога на практика си турска националка?
- Хм, като цяло от 2014 година. Участията ми бяха обаче само по турнири. Получих 3-годишна забрана за мачове на европейски и олимпийски игри и 7-годишна за световни първенства. След като забраната ми изтече през 2017 година, записах първото си официално участие за турския национален отбор. Беше на Средиземноморските игри в испанския град Тарагона. През тази година ще играя на световното отборно първенство в Бусан, Корея.
- Как се представяш с екипа на „Фенербахче“?
- През миналия сезон станахме шампиони в Суперлигата на Турция. Спечелихме и купата на страната. Отделно на сингъл в продължение на 5 години съм номер 1 в местното елитно първенство. 5 поредни титли! Освен това съм част от спортистите в олимпийското звено.
- Какво правиш в свободното си време?
- Нямам такова. Концентрирала съм се единствено върху тениса на маса.
- Разкажи ни нещо за съпруга си?
- Той е спортен човек, но сега не се занимава професионално. Казва се Уфук. Запознахме се случайно на едно състезание преди няколко години, а през 2017-а станахме семейство. Той ми помага много.
- Мислила ли си какво ще правиш след края на кариерата си?
- Аз завърших Националната спортна академия в София и съм учител-треньор. Ясно е, че ще остана да работя на спортния терен. Имам някои хубави идеи, които, надявам се, ще разгърна.
- Пожелаваме ти успех!
- Благодаря! Използвам повода да благодаря за подкрепата на семейството си, на съпруга си, на всички треньори, приятели, съотборници от „Дунав“, на всички русенци!