- Госпожо Георгиева, съобщението, че пролетната ваканция ще бъде само в рамките на Великденските празници предизвиква недоволни реплики в социалните мрежи. При вас има ли заявено такова недоволство?
- До този момент няма остри реакции срещу това, че със заповед на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев дните от 17 до 20 април се обявяват за почивни за всички ученици от 1 до 12 клас. Мисля, че всички са наясно със специфичните обстоятелства, в които се намираме. Ясно е и друго - че за това, което се случва в момента в страната и в целия свят, няма отчетлива матрица, която да подсказва какво и в какъв ред да се прави. Министър Вълчев даде предложение от 13 до 16 април да се наблегне върху предметите от естествения цикъл - музика, изобразително изкуство, спорт, както и върху проектно базираното обучение. Това ще даде възможност учителите да поставят творчески задачи или такива, които са свързани с много инициативност и креативност на децата, които да проявят повече самостоятелност и при по-облекчен режим.
- Това е поредното предизвикателство пред хората, които работят в сферата на образователната система.
- Да, така е. И при това не e от най-сериозните предизвикателства, тъй като точно в това отношение преподавателите имат сравнително богат опит.
- А как се справяте с другите предизвикателства - дистанционното обучение, ето, от понеделник вече се преподава и ново учебно съдържание, поставят се оценки? Не се ли притеснявате, че част от тези оценки няма да бъдат реални и справедливи?
- Първо трябва да подчертая, че учителят задължително информира ученика за оценката, която му поставя, като я аргументира. А колкото до това - как да е сигурен, че оценява знанията точно на този ученик - ще отбележа, че
огромна част от русенските учители познават много добре своите ученици
Това са хора с опит и дори и само за един учебен срок те вече са наясно с даденостите на децата и могат да преценят кой работи самостоятелно и кой преписва. Освен това колегите имат и своите собствени методики, които им позволяват да установят обективната истина. Например учител по математика дава на целия клас различни задачи или една и съща, но с различни подусловия. На тези, за които знае, че се справят с лекота, усложнява заданието. И вече имаме случаи, когато отличникът решава своите подусловия и ги разпраща на съучениците си. А те се оказват без домашно, защото техните задачи си стоят нерешени. Няма как да се мине без подобни хитринки, но истината сега излиза наяве още по-бързо. Освен това сега става актуално друго нещо - ученикът да има свобода да търси пътища за решение или информация в много източници, а не да заизустява само цифри, термини и определения.
- А може би и родителите помагат?
- Да, смеем се, че сега всъщност пишем оценки на родителите. Кога друг път те са имали толкова много време, за да бъдат заедно с децата си и не само да преглеждат отгоре-отгоре бележниците, но и сами да вземат участие в ученето на детето?! Затова някои колеги казват къде на шега, къде наистина:
Настъпи повсеместно ограмотяване на нацията
- А има ли в Русенска област деца, които не са обхванати в процеса на дистанционното обучение?
- За съжаление, има. Това са около 900 ученици в малки населени места, където или няма покритие интернет мрежата, или самите деца са от социално слаби семейства и не разполагат с нужните устройства. Там обаче влиза в ход системата на добрите стари хартиени материали. Учителите оставят задачите или в кметството, или в хранителния магазин, откъдето родителите ги вземат. След това учителят се чува с детето по телефона и уточнява домашното и новия материал. По телефона се обяснява примерно умножение и деление на големи числа, което се преподава в трети клас. И точно тук идва майсторлъкът на българския учител да намери най-точния начин да обясни на детето тези действия. Често пъти опитните преподаватели прибягват до изпитаната стара методика, която е обучила поколения българчета. Както аз и до днес помня кои са сонорните съгласни - съгласните в думата „ламарина“, така и днес някои от учителите се връщат назад във времето, за направят достъпен за децата важен и основополагащ материал.
- Какво друго ни върна тази криза, която възникна заради страховития коронавирус?
- Колкото и парадоксално да звучи, кризата ни върна към много важни за човешкия род категории и действия. Тя направи така, че да осъзнаем колко важен е другият до нас. В изключително енергичното време, в което живеем,
бяхме забравили как да общуваме помежду си
да споделяме, да си правим малки добри жестове. И точно сега, когато сме затворени между четири стени, осъзнаваме потребността от всичко това и очевидно мнозина в този принудителен затвор намират свободата на духа, откриват изконни добродетели. Впрочем точно при въвеждането на дистанционното обучение се проявиха тези добродетели - съпричастност, доверие, споделяне, доброта. Не е тайна, че макар и голяма част от преподавателите да бяха подготвени за работа онлайн, все пак извънредното влизане във виртуален час беше доста стресиращо. И точно тогава на помощ на много от учителите дойдоха... самите деца. Те с удоволствие помагаха на учителката си да намери този или онзи бутон, обясняваха какво да натисне и какво да не натиска в никакъв случай, кое е копчето за старт на камерата, откъде тръгва звукът... Е, нямаше как децата да не се чувстват горди и в някаква степен „по-напред с материала“. Но интересното е, че на тях им доставяше удоволствие да обучават своите учители, без да демонстрират надменност. А ако се тръгне натам, колегите реагират много на място, като преподавателката от едно русенско училище, която признала на своите ученици: „Моите знания по информационни технологии са като вашите знания по химия, които ей сега ще проверим докъде са стигнали“.
- Значи, учениците помагат?
- Будни ученици от Професионалната гимназия по икономика и управление предложиха да създадат гугъл класна стая, едно от момчетата в ПГИУ я направи... Децата намират мястото си в тази несвойствена обстановка и реагират много адекватно на нея. Особено по-големите. Да си призная, стана ми много приятно, когато още на едни от първите онлайн уроци видях как
учениците от ПГ по туризъм влязоха във виртуалния си час, облечени с униформи!
Никой не ги задължава - но те така изразяват принадлежност към своята общност!
- Чувството за хумор очевидно е едно от задължително съпътстващите процеса?
- О, разбира се! Самата обстановка предразполага към малко по-различен тип взаимоотношения. Все пак при дистанционното обучение както учителят „влиза“ във всеки дом на своите ученици, самият той допуска всички деца в собствения си дом. В началото е имало немалко реплики от рода на: „Леле, колко книги! Госпожо, всичко това изчели ли сте го?!“. Децата разбират, че има и друг свят, виждат го в домовете на своите учители. Това освен че възпитава, но също и скъсява дистанцията. А и като правило всеки урок започва с много лични споделяния, със странични разговори, които обичайно в училище не се водят. Учителите си дават сметка, че децата имат нужда от този доверителен тон, от споделянето - на тях може по да не им личи, но тази ситуация с коронавируса също ги поставя под огромен стрес. И учителят е този, който може да ги успокои. Защото
на тревожен ум как се дават знания?!
- Докато новите моменти в образователния процес си намират мястото, какво се случва с всичко, което е предвидено в традиционния образователен календар?
- Всичко, което е характерно за различните етапи на учебната година, не е отпаднало. То се подготвя, всички в РУО работят на пълни обороти - имаме достатъчно помещения и сме осигурили предпазни средства за всички - и в момента, в който отпадне извънредното положение, нещата трябва да продължат в приблизително нормален ритъм. Говоря за подготовката за приема в гимназиите след завършен 7 клас, за приема в първи клас, за изпитите от националното външно оценяване за 4, 7, 10 и 12 клас.
- Разяснете, моля, малко по-подробно.
- Приемът в първи клас ще започне на 22 май, когато от 10 ч ще започне онлайн регистрацията на заявления на родителите. Тук е важно да отбележа, че удостоверенията за училищна готовност, които се издават от детските градини, ще бъдат издадени на всички деца от подготвителните групи в детските градини, независимо че в момента градините не работят. За изпитите след 4, 7 и 12 клас очакваме да бъдат обявени датите - те ще бъдат съобразени с приключването на кризата. В момента все още тече срокът за бележки по план-приема за гимназиите, а до 30 април ще издам заповед за приема, която ще бъде публикувана на страниците на всички гимназии. Датите за зрелостните изпити също ще се уточняват. Отново ще кажа:
учебната година ще бъде завършена, няма риск тя да се провали
60 процента от нея вече бяха преминати, преди да бъдат обявени тревожните забрани заради коронавируса.
- От какво ви лиши кризата?
- От живото общуване. Много ми липсва! Все пак в живия разговор има нюанси, интонации, усмивка - това не може да бъде заменено с нищо...
- А даде ли ви нещо?
- Даде ми много неща - и на мен конкретно, и на хората, предполагам, като цяло. Първо, ни даде осъзнаването, че без много неща можем - а щом като можем без тях, значи те са маловажни, пък ние сме ги превърнали в култ... От друга страна, сега мнозина си дават сметка колко е силно онова изречение от Библията, което казва, че „Не само с хляб живее човек“. И човек има възможност да осъзнае от колко ценности се е отделил, а също и колко неща е смятал, че му се полагат. Сега се налага да си припомняме, че „Никой за нищо не ни е длъжен и нищо не ни е дадено по право“, както обичаше да казва дядо Натанаил.
И да добавя още нещо конкретно, което ни даде кризата. В момента аз поддържам пет професионални връзки в чат - едната е с Министерството на образованието и науката, друга е с директорите на училищата в Русе, плюс още три. И докато преди с директорите правехме съвещание на 1-2 месеца, сега правим онлайн срещи 3 пъти седмично - всеки понеделник, сряда и петък. Задачите се разпределят по-ритмично, всички неясноти се уточняват много по-бързо. А освен всичко това се оказа, че точно чувството за хумор блика постоянно и дори и извън часовете за нашето виртуално общуване. Често във вечерните часове
директорите разменят в чата кулинарни идеи и се смеят от душа на вицове
които разказват неподозирани досега майстори на късия забавен жанр от преподавателските среди. Така късно вечер един такъв общ разговор някак успява да заличи тревогите и неяснотите през деня и да добави нотка оптимизъм. Това е безценно. А освен това контактът във виртуалното пространство ни сближи - кога друг път един директор можеше да получи 70 честитки за рождения си ден от свои колеги - коя от коя по-закачлива и сърдечна...
- Ама те май и вас ви поздравиха по нестандартен начин?
- В духа на актуалната обстановка! Директорите на ОУ „Васил Априлов“ Гергана Григорова, на Математическата Галя Бобева и на ОУ „Никола Обретенов“ Емил Тюлеков направили колаж, в който те тримата казват: „Излизаме отпуска!“, аз им казвам: „Не излизате!“, а генерал Венцислав Мутафчийски „одобрява“ моята забрана... Беше голяма изненада - много ми е ценен този колаж...