Здравей, Петя! Покрай тази криза ни се промени животът, засега според мен малко, но ако така продължи дълго, може би ще се промени много. Имаме син на 9 години и половина и дъщеря, която скоро ще стане на 6. Не мога да кажа, че много съм се занимавала с децата, заета след работа с къщните задачи, но те някак свикнаха да си играят сами. Мъжът ми много си играеше със сина ни от съвсем малък - строяха гаражи, караха колички по килима, после пък той като батко много си играеше със сестричката си. Тримата често играят на „Не се сърди, човече“ и аз понякога се включвам - отначало с неохота, но после ми става приятно и осъзнавам, че не е загубено време човек да релаксира с такава игра - напълно ми изпразва главата от опасенията и грижите.
От игри заедно с по-голямата им братовчедка и още от детската градина синът ни много обича да прави театър - домашен театър. По този повод за един празник купихме сцена със завески, но той предпочита да си направи сцена от кашон, малката холна масичка и покривка. Понякога дава на баща си „поръчка“ да му изреже някой твърд кашон. През последните две години със сестра му ни правиха коледно представление. Освен с меки играчки, правят театър и с хартиени кукли, които движат със завързан на тях конец. Мисля, че предварително ги рисуват, изрязват ги и си ги връзват.
Защо разказвам това? Чух ги една вечер да репетират сценка с някакъв екшън с линейка и с човек, болен от коронавирус. Отначало ми стана малко смешно, после обаче, докато разказвах на мъжа ми дочутото, ми домъчня... Не знам точно от какво. Тази тема завладя и игрите на децата! Напоследък прочитам в сайтове и слушам по радиото някои майки какви занимания измислят за децата си. Не знам дали правя достатъчно за моите деца, като не ми хрумват такива интересни неща. В същото време не ми изглежда да скучаят. Когато синът ми е зает с уроците в онлайн класната стая и докато го чака да си направи домашните, дъщеря ми си рисува, а понякога и тя „пише“ - прави спирали и ченгелчета на недоизписаните му тетрадки от първи клас. Аз не съм много талантлива. Мога да нарисувам чушка, но човек рисувам смешно. Иначе мога хубаво да плета. Дали това е подходящо занимание за момичето ми в извънредното положение, или е още малка за това? Дани, 32 г.
Здравей, Дани! Споделяш безпокойство дали правиш достатъчно за децата си в режима на дистанцирането вкъщи, който разбирам, че с децата изпълнявате добросъвестно. Загрижена си, ако не ти достига талант, дали те имат възможност за по-специални занимания, като си склонна да се сравняваш и да се подценяваш спрямо други майки.
Прочетох с голям интерес писмото ти и - повярвай - наистина се зарадвах на възможността, която сте дали със съпруга ти на
децата сами да си правят игри
У всички деца това е естествена потребност. Могат да се учат да я удовлетворяват, като виждат от родителите си и учителите си добри действия, които да имитират в играта.
Казваш: „някак свикнаха да си играят сами“. Считаш, че лично ти не си се занимавала много с тях, заета с къщните задачи, но предполагам, че, докато мъжът ти е бил на работа, от малки те са си играли и покрай теб и после в игрите са те имитирали с твоите домакински занимания, пренесени в къта с куклите на дъщеря ти. Мъжът ти е
зареждал с енергия въображението
на сина ви, като са строили гаражи, карали са заедно колички по килима. Моделът на външния, големия свят, умален върху килима и в макети, е станал лесна за разнообразни действия територия за баткото, с която е продължил да трупа опит и да постига удовлетворение от правенето, занимавайки сестричката си. Да си направиш играчки или кукли за театър от какво ли не, да зарежеш купешката сцена за домашен театър и да си изработиш сам такава, каквато ти я проектира въображението, това е същинската детска игра - пълноценно пресъздаване на
света, който така става достъпен и свой
вътре в детската стая.
Не казваш какви са професиите ви, но по-голямо значение има това, че децата ви виждат, че умеете с нещо да им съдействате - „Понякога дава на баща си поръчка да му изреже някой твърд кашон“. Те не само репетират сценки, но са и професионалистите, които като архитекти и инженери строят своя театър и като приложни художници изработват реквизитите си. Поглъща ги цялата магия на театъра! Хубаво е, че в детската градина от учителите, от гостуващи театрални трупи и от посещения в кукления театър са имали възможност да се заразят с това изкуство и че са си играли с по-голямата им братовчедка.
Казваш, че с татко им често си играят на „Не се сърди, човече“. Вече лично си изпитала
положителен ефект от играта
- „осъзнавам, че не е загубено време човек да релаксира с такава игра - напълно ми изпразва главата от опасенията и грижите“.
Споделяш, че децата ги вълнува не само процесът на общуване между героите на импровизираната сцена, но и това да ви доставят удоволствие като зрители. Надявам се четящите тази консултация на вестник „Утро“ да се уверят
колко достъпни занимания са на разположение
и на техните деца - „Освен с меки играчки, правят театър и с хартиени кукли, които движат със завързан на тях конец“. Така е, Дани, и аз си представям как си ги рисуват, оцветяват ги, после си ги изрязват по контурите, пробиват дупчици и промушват конци, с които да ги движат на своята сцена.
Тези дни в една от учителските фейсбук групи попаднах на видеозаписи, които две сестрички сами са направили на свои малки театрални постановки като филмчета-подарък за рождения ден на тяхно приятелче. Удивително забавни истории по популярна приказка и по своя измислена приказка!
Но да разберем твоята
тревога, която още не можеш да си обясниш
„Чух ги една вечер да репетират сценка с някакъв екшън с линейка и с човек, болен от коронавирус. Отначало ми стана малко смешно, после обаче докато разказвах на мъжа ми дочутото, ми домъчня... Не знам точно от какво. Тази тема завладя и игрите на децата!“ Освен че чрез въображението си в игрите децата пресъздават реалния свят, играейки на театър, те имат възможност чрез действията и думите на своите герои да
проектират собствените впечатления, вълнения, страхове
Подобен импровизиран театър може да даде кураж на дете да доближи проблем, с който му е трудно да се справи във всекидневието и да намери разрешение в своята сценка, което да го успокои, после да преповтаря действието, докато преодолее страха или гнева си в удовлетворяваща степен. Начинът, по който се справя, дава опит на детето чрез тези репетиции и
те стават репетиции и за самия живот
Чрез вълшебните възможности на своите герои децата биха могли да задоволят фантазно всяко свое желание, което днес не може да бъде изпълнено заради ограниченията, наложени в извънредното положение, а друг път - защото родителите не биха могли да задоволят.
Споделяш, Дани, че напоследък четеш в сайтове и слушаш по радиото какви занимания измислят майки за децата си. Домъчнява ти, като се запиташ дали правиш достатъчно за твоите деца, но отчиташ, че те не скучаят - когато синът ти е зает с училищните уроци, в момента в режим на онлайн обучение, и докато той си направи домашните, дъщеря ти, без да е зависима от твоята компания, може самостоятелно да си рисува, да пише като батко си цели редове в старите му тетрадки със спирали и ченгелчета. Ето това, Дани, е същественото, на което сте научили децата си - да не скучаят и
сами да се погрижат да преодоляват скуката
без да очакват заниманието да е предложено или направо подарено отвън. Вярвам, че в този период всички родители искат децата им по-малко да се тревожат от ситуацията и от наложителното стоене вкъщи във вече все по-привлекателното за игри навън пролетно време. Мисля, че ти подценяваш своите способности. Питаш дали това специално умение, което все по-рядко се среща сред младите жени - да плетеш, е подходящо занимание за момичето ти в извънредното положение. Подходящо е всичко, което предизвиква вниманието на децата, в което имитират уменията на родителите си и на други близки и усвояването на което би им подействало развиващо. Ако е усвоило връзване на възел, на джувка, плетенето на плитки, вероятно
детето се впечатлява от чудноватите действия
с куки, с които изплиташ различни фигури. Докато децата ти играят примерно на микадо, можеш да нанижеш бримки на една от пръчиците. Заедно с още една стават две куки за плетене. И това е готово предизвикателство да ги научиш първо на опаковата плетка с „иди си, ела си“, после и на лицевата. Достатъчно е плетката да е по-тясна, за да се изплете на първо време по-лесно и бързо дълга плетка като шал и шапка на кукла.
Бабите, които са шивачки, могат да снабдят внучетата с изрезките парцали, които остават след кроенето, и да им направят
шаблони с кройки за тоалети на барбита
Могат да им покажат на шевната машина колко е трудно да се изминават шефове на малки места и как шиенето на ръка разрешава такъв проблем и ако се прави внимателно, то много добре имитира машинния шев.
Може да си кажеш: „За какво му е на моето дете да се учи на това, като има по-модерни дейности“. Когато детето от малко свикне да пожелае нещо, да си го представи така, че да бъде изпълнимо чрез човешките действия и усилия, да проектира направата му, да си набави материали и да го изпълни докрай (първия път може би нескопосано, но втория и третия път все по-добре),
този опит му остава за целия живот
да пристъпва към действия, а да не остава само в намеренията и във въздишката, че „това не може да се направи“. Модерните способности, като боравенето с компютър и програмирането, биха били производителни, ако детето в бъдеще ги използва като средство за създаване на полезни за живота неща. И още - правенето чрез съгласуваното действие на пръстите на двете ръце активизира центрове в мозъка и нови невронни връзки между тях и до постигането на резултата и удовлетворението от него в това участва целият потенциал на мозъка, което е характерно при творческата дейност. Това са
свещени моменти, в които няма болест
Дори е да е била, тя отстъпва, здравето взема властта в тялото и ни спасява надеждно от тревожността - онази, която е възможно да носим в себе си от ранното детство, и новата, която предоставя понякога животът.
Казваш, Дани: „Покрай тази криза ни се промени животът, засега според мен малко, но ако така продължи дълго, може би ще се промени много“. Както и да се променя животът, ние бихме могли да посрещаме новите предизвикателства с повече сигурност в себе си, като продължим да правим необходимото за днес, за утре, за месеците напред, и като учим децата на това, на което ти и съпругът ти сте научили вашите - да не скучаят. Да се доверим на игрите им, в които търсят и намират свои отговори на въпросите, които поражда животът!