Днес известният в близкото минало футболист на „Дунав“ Павел Малинов ще навърши 70 години. По този повод „Утро“ разговаря с юбиляра.
- Г-н Малинов, вие сте роден в София. Как се озовахте в Русе?
- Израснах в софийския квартал „Захарна фабрика“. Започнах да тренирам в „Септември“ до бъдещата тогава звезда на „Левски-Спартак“ Павел Панов. С отбора старша възраст станахме национални шампиони. Треньор ми беше Благой Пиралков. Като войник играх за „Армеец“, много силен в онези времена тим. После треньорът ми замина за „Лъсков“ /Ямбол/ и ме покани да го последвам. В Ямбол останах 4 години. Така се стигна до мач между „Дунав“ и „Лъсков“. След срещата хора от русенския щаб се свързаха с мене. Въпросът им беше: „Защо не дойдеш при нас?“. Помислих, предложението ми се стори добро, освен това исках да уча. С ученето не се получи по ред причини, но играх за „Дунав“ в продължение на 8 години, най-хубавите ми времена. После, както е известно, останах завинаги в Русе.
- При кой треньор започна кариерата ви в „Дунав“?
- Беше 1974 година, а старши треньор беше Любомир Малинов. Бате Любо беше много добър специалист. Аз играех като опорен халф до Сашо Манолов. Зад мене като централни защитници действаха Иван Въжаров и Слави Дамянов. Въпреки че бях футболист с дефанзивни функции, намирах сили да тръгвам в атака и реализирах немалко голове. При една победа срещу „Сливен“ с 3:0 се разписах на 2 пъти с глава, а централните защитници на съперника - Арабов и Рангелов, бяха национали.
- Кои мачове ще останат завинаги в спомените ви?
- Двубоите с „Рома“ от турнира за купата на УЕФА няма как да бъдат забравени никога. Бяха невероятна тръпка - на стадион „Олимпико“ и в Русе. Помня, че в рамките на две последователни години на два пъти победихме ЦСКА с по 1:0. В най-силния ни сезон записахме 7 победи като гости, и то срещу стойностни отбори - между тях срещу „Тракия“ в Пловдив и срещу „Славия“ в София.
- С кого ви беше най-приятно да играете?
- С всички! Имахме добър колектив. Все пак ще спомена хората от средата на терена - Сашо Манолов и Шамси Сюлейманов. Бяха истински черноработници, добри футболисти и хора. Беше ми особено приятно да бъда близо още до Никола Христов, Сашо Парашкевов, Благой Далев.
- Какво стана след кариерата ви на футболист?
- По-голямата част от треньорската ми работа мина в „Локомотив“, после - „Корабостроител“. С Никола Христов в „Корабостроител“ бяхме създали много силен тим, който завърши на четвърто място в „Б“ група.
- Вярно ли е, че внукът ви тренира в „Дунав“?
- Да, Борис е в отбора, чийто треньор е Димитър Тотев. Играе като полузащитник, виждам, че се справя добре. Когато имам време, се занимавам с него.
- Желаем ви успех и силно здраве!
- Благодаря! Поздрави на всички, които помнят хубавите времена на „Дунав“. Пожелавам успех на отбора.