Как да преведеш на съвременен език 150-годишния текст на пиесата „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников? И да го направиш така, че да запазиш най-главното и основно предназначение на този драматургичен текст. И както преди век и половина пиесата си е поставяла задачата да буди свяст и да предизвика присмех към папагалското чуждопоклонничество, сега тя да изпълни същата задача със същия успех.
Отговор на този въпрос дава новата постановка на русенския Куклен театър, която в четвъртък за трети път пожъна нестихващи аплодисменти в скромното по размери салонче на „Княжеска“.
Както е тръгнало, може скоро на трупата да й се наложи да си търси нов салон, говореха си полугласно хора от публиката на излизане от спектакъла. И не пестяха възхитени отзиви за бляскавата игра на актьорите, за сполучливата режисьорска интерпретация и за силно
впечатляващите сценографски и костюмографски решения
А те са една от специалните находки в русенската „Криворазбрана цивилизация“, които заслужават щедри адмирации. Техните автори - русенските художници Таня и Георги Пасеви - показват как в един спектакъл по до болка познат текст може да се впише модерната визия, как деликатно и фино, много премерено, почти с аптекарска точност, но и с категорична доза художествена провокация може да се преплетат поп артът и традицията на българските фолклорни тъкани престилки, калпаците и мустаците, задължителни по презумпция за драматургични текстове от по-миналото столетие. Няколко куба, които в различни моменти от действието се обръщат с различно оцветените си страни към публиката и се превръщат в най-различни мебели и аксесоари; шахматният черно-бял фон, който много често е елемент от поп арт похватите, комиксовите вграждания,
футуристичните прически на Мадам Злата, Анка, Марийка и Магаридис
- всички тези чудесни хрумки на Георги и Таня Пасеви органично кореспондират на режисьорския прочит на Валентин Владимиров-Валяка.
Не е лесно да се направи спектакъл по пиеса, която огромна част от българските зрители познават и дори знаят наизуст реплики, движения, жестове на главните герои от телевизионната постановка на Хачо Бояджиев от 1974 година, казват двамата художници. Те обаче точно в това намират онова предизвикателство, което ги кара да се впускат в експеримента. Вдъхновението ни идва от основите на модернизма, работата ни сама по себе си беше интересна и увлекателна, казва Таня и продължава: „А ако не ти стане интересно, просто няма смисъл да продължаваш да правиш каквото и да било. Ние предлагахме решения на режисьора, защото сме наясно, че нашата работа е другата линия в постановката, която допълва драматургичната линия. А от цялостната визия на сцената и на героите в голяма степен зависи и как ще достигне идеята до публиката“. И така концепцията на нашия език става един равностоен визуален език на режисьорската версия, добавя Георги.
За двамата русенски художници това е всъщност първата цялостна изява в спектакъл на Кукления театър, където работят вече две години. Досега те са участвали в много други спектакли с кукли и с други свои решения. Но „Цивилизацията“ е цялостна тяхна работа в сценографско и костюмографско отношение.
Как двама от най-интересните съвременни русенски художници се озоваха в Кукления театър?!
Скочихме, разчитайки на това, че можем да плуваме
усмихва се Жоро. Честно казано, поехме доста сериозен риск, уточнява Таня. Георги напуска преподавателското място в училище „Тома Кърджиев“, където работи 21 години, а Таня - също такова място в Професионалната гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура. Когато човек дълго време работи едно и също, в един момент започва да се притеснява, че рутината може да го омотае в паяжината си, дори той без да забележи, смятат двамата. Затова решават да предприемат тази на пръв поглед рязка промяна на статуса, като загърбят предвидимото ежедневие с неговата пълна противоположност.
„В този пълен хаос ние трябваше да намерим нещо, което да осмисли живота ни. Както казва един колега, трябва сами да си поставим смислена задача, за да можем да не загубим сетивата и способностите си. Така че когато човек усеща, че започва да губи ясните очертания на смисъла, трябва да се хване за своята конкретна сламка, която да придаде разумност и отчетливост. И така Кукленият театър се оказа за нас нещо като плаващ остров на чудесата, от който ние имахме потребност“.
И понеже сме правили кукли като студенти, решихме, че можем да предприемем този експеримент, добавя Таня.
Работата в театъра наистина е контрапункт на влизането в учебен час
със седмичната програма, с ясните моменти на напрежение /в края на срока/ и на почивка /ваканциите/.
В театъра нямаш нито начало на работния ден, нито край. В театъра всяко ново заглавие те изправя пред желанието да кажеш нещо различно и впечатляващо - а когато е по познат сюжет, тогава онова усещане за „пеперуди в корема“, което те кара да отваряш вратата на фантазията си, става двойно по-осезаемо. В театъра комуникацията е скъсена: имаш шанса директно да разбереш дали си успял или не съвсем - ще ти го кажат аплодисментите и светналите очи на публиката. В театъра динамиката е „на скорост“, изненадите са ежедневие, а чувството за хумор е задължително. В театъра, освен всичко останало, може да ти се случи да получиш покана да кумуваш - както стана с Таня и Георги миналата година, когато Деница Дончева и Мартин Маринов решиха да се оженят на самата сцена...
Дали Таня и Георги са си мислели точно за работа в театър преди едни ... години, когато и двамата се озовават в Художествената гимназия в Казанлък?
Едва ли. Георги пристига в центъра на Розовата долина от Русе. Таня - от Велико Търново. Тогава и двамата са само на 13 години.
„Художествената гимназия беше на много високо ниво. Даваше изключително сериозна основа - и теоретична, и практическа. Ние получихме образование на принципите на Баухаус /легендарното Висше училище по строителство и художествено конструиране в Германия - б.а./. Спомням си, че нашите ме закараха там и като си тръгнаха, в момента, в който ЗАЗ-ът се изгуби от очите ми, някак внезапно си дадох сметка, че за мен започва друг живот“, разказва Георги.
„Гимназията в Казанлък беше най-голямата по рода си на Балканите. Преподавателите бяха невероятни, а в библиотеката имаше списания за изкуство от Италия, Германия, Япония - каквито тогава не можеха да се намерят никъде в България. Защитавахме нашите работи пред преподаватели в Художествената академия в София.
Още от осми клас се научихме да работим нощем
- когато имаш да предаваш нещо, ателиетата са отворени през цялата нощ и оставахме да работим. И още оттогава ни е останала нагласата да работим по всяко време на денонощието“, усмихва се Таня.
„Сценографката Наталия Гочева, която дойде в Русе да работи по „Пинокио“, тя също е завършила нашата гимназия, ни припомни, че не случайно наричат ХГ „Акад.Дечко Узунов“ Магнаурската школа“, казва Георги Пасев. Така е - там става осъзнаването ти като човек, там се формират вкусовете ти не само към изобразителното изкуство, но и към музиката, към литературата, казва Таня. Порастваш - обобщава Георги.
Ние не просто учехме - живеехме там пълноценно, единодушни са и двамата. И разказват, че те са от първия випуск, който се нанася в новата сграда на гимназията с прекрасни ателиета по живопис, скулптура, работилници за гипс, дърво, бояджийници. И двамата са били в класа по дизайн, който завършват през 1989 г.
Това, че след гимназията бяхме приети във Великотърновския университет, ни спести в голяма степен драмата, която немалко от нашите съученици и приятели изживяха, след като от онази прекрасна атмосфера в Казанлък се озоваха в обърканата зора на прехода, казва Георги. Впрочем, той първо служи във флота - казармата по онова време все още е задължителна за всички момчета. Забавното беше, че като военен моряк служих на същия кораб „Дръзки“, на който е служил и баща ми, а
в каюткомпанията свирех на пианото, на което баща ми се е учил да свири
засмива се русенецът.
И след това с Таня, с която вече са заедно от 12 клас на гимназията, стават студенти във ВТУ. „Един от нашите преподаватели по перспектива използваше една необичайна думичка - „учуднение“, която събираше в едно учудване и възхищение. И трябва да призная, че ние двамата и досега постоянно битуваме в една постоянна учудненост“, казва Георги. Това обяснява и сегашното ни състояние - привлича ни въображението, движението, различното, продължава Таня.
Вероятно затова всеки път, когато зрител се докосне до техните работи на изложби в Художествената галерия в Русе или в други градове, където те участват в експозиции, пленери, конкурси, винаги остава впечатлен от неочаквания ракурс на темата, от която я виждат Таня или Георги, от закачката, която почти винаги добавят в работите си, от удивителното съчетаване на сериозното, философското, съзерцателното, с лекотата, изяществото и усещането за непрекъснато движение.
Да, нашите собствени неща са съвсем различни от това, което правим в театъра - в една постановка сме шумни, отчетливи, ярки, казва Таня. Подходът е различен - както са различни и адресатите. Просто различни са диалозите, които Таня и Георги водят. По един начин върви разговорът със зрителя в театралния салон, по съвсем друг - с човека, застанал пред творбата в изложбената зала. Най-важното е това, което искаме да кажем, да достига, да докосва и се превръща в разбрано, убедени са двамата. И вървят към това разбиране с всичко, което правят - така ще бъде и с предстоящата постановка в Кукления театър на „Том Сойер“, с предстоящото им участие в биеналето в Плевен и в квадриеналето в Стара Загора... А може би и с ново пътуване до Дания, където дъщеря им Мари е завършила бакалавърска степен по специалността международен маркетинг и сега работи в галерия за съвременно изкуство.