Здравей, Петя! Преди време ти писах и в една консултация във вестник „Утро“ ти обясни за проблема с хазартната зависимост. Не знам как стана така, че държавата се „самосезира“ за частния хазарт, чието масово разпространение допусна да се вкорени в живота на много хора. Когато коментираха в новините, че предстоят мерки, се позоваха и на това, че се формира зависимост. Ами, добро утро! Веднага се сетих за изразеното от теб мнение в онази публикация, че е редно на всяко талонче или „билетче за търкане“ да има надпис, който предупреждава, че хазартът причинява вреди, ако настъпи пристрастяване. Преди споделих само за моя приятел, който считам, че има подобен проблем, но не е само той. Работата ми е свързана с хора и изключително ме тревожеше фактът, че виждах наши работници как търкат билетчета по лафките и че тези хартийки на късмета са разпространени даже в магазините. По телевизиите най-честият рекламен сюжет беше пенсионер, който радостно споделя, че спечелил голяма сума и сега ще подпомогне децата си. Това много ме смущаваше. Виждаше се, че всеки щастлив случай показва как хората си оправят живота от... хазарт! Тревожи ме, че каквито и мерки да се предприемат, последствия ще има. Не стига че младите и без това са настроени да се стремят към много високи заплати, още преди да са се професионализирали, и ние в работата правим какво ли не да се справим с кадровия дефицит, да стимулираме постоянството, задържането им във фирмата, стремежа им към растеж в нея, ами и този масов хазарт ни подкопава - на някои значителна част от заплатата им отива в хазарт с надеждата за бърза голяма печалба! Притеснява ме въпросът може ли деца да растат независими по дух, ако виждат как майките и бабите им търкат билетчета като зомбирани? Много ли съм черноглед? Данчо, 53 г.
Здравей, Данчо! От писмото си личи, че те е грижа не само за близките до теб хора, а и проблемите, които касаят много хора, са близки на твоята чувствителност за
начина, по който живеем
Със сигурност пропускам доста неща, които се коментират в медиите, но ми се струва, че обществото ни много тихо негодуваше към засипването отвсякъде с игри на късмета - от телевизиите, от будките, от магазините. Имаше като че ли някакво внушаване на силна власт, пред която хората можеха само да гледат, без да реагират. Не знам дали и кога е отменяна стара наредба, според която цигари не се продаваха в близост до училища, но пред моето училище, в което съм учила до седми клас, има спирка, има я и модерната будка, която в комплект продава и хазарт на талончета. Няма значение дали биват отказвани на ученици или не. Преди и след училище и през междучасията
много деца виждат достатъчно много възрастни
да ги търкат в очакване на печалба.
Има стари, класически за психологията изследвания във вид на експерименти, с които тя се е утвърдила като науката. Едно от тях доказва, че наблюдаваното поведение се заучава от децата и вероятността да се възпроизвежда нараства, ако не бъде санкционирано, още повече - ако бъде награждавано. Този стар експеримент касае наблюдавано агресивно поведение, но със сигурност ефектът може да се очаква от каквото и да е друго - ако пред децата си родителите пропускат да коментират с предупреждение
рисковете от уповаването на късмета
това е в умножена степен вероятност то да бъде възпроизвеждано, а след като доскоро изобилстваха реклами с щастието на спечелилите, това е вече награденото изкушение, което, както знаем, води и до пристрастяване.
„По телевизиите най-честият рекламен сюжет беше пенсионер, който радостно споделя, че спечелил голяма сума и сега ще подпомогне децата си. Това много ме смущаваше. Виждаше се, че всеки щастлив случай показва как хората си оправят живота от... хазарт!“ Да, Данчо,
човешките слабости са отдавна изучени
и рекламите често ги експлоатират. У нас е национална черта възрастните да искат да оставят нещо на младите, да ги подкрепят, да ги подпомогнат. Старите спестявания на хората се стопиха за кратък период през 1997 г., а масовият размер на пенсиите вече от много години насам не позволява спестяване. Най-популярният сюжет на рекламите за хазарт предизвиква точно тази слабост у българския пенсионер и го призовава да „инвестира“ в късмета. Пряка агитация се правеше и по будките.
Може би повечето от нас гневно сме възразявали. При купуване на вестник през първата търговска година на новата тогава марка будки продавачките редовно ми предлагаха талонче. Веднъж си позволих да кажа на една от тези жени, че подобно предложение е
склоняване към зависимост
Разсърди се така шумно, все едно съм казала обида. Помислих си, че работещите на тези места вероятно така са инструктирани. Ами, ако заплатата им се допълва с процент не върху продадени вестници и вафли, ами от продадени талончета?...
„Работата ми е свързана с хора и изключително ме тревожеше фактът, че виждах наши работници как търкат билетчета по лафките и че тези хартийки на късмета са разпространени даже в магазините“.
Ето и аз на какво се натъкнах веднъж на будката. Изчаквах си реда, за да взема вестник. Възрастна жена се оттегли от гишето и на кръгла висока масичка отвън започна да търка билетчето си. След нея видях млада майка да се отдръпва от гишето в ръка с портмонето си и голям билет за търкане. И какво направи - подаде го на детето, което возеше седнало в количка. Представете си
детето - не с балон, не с играчка, а с лотариен билет
във вдигнатата ръчичка така, както слагахме в ръката на дете знаменце с лика на Кирил и Методий на 24 май. Възрастната жена усърдно триеше по нейния билет…
И аз, Данчо, не разбрах как държавата реши да се самосезира за частния хазарт, чието масово разпространение наистина се вкорени в живота на много хора - както казваш.
Тревожи те, че каквито и мерки да се предприемат,
от това ще има лоши последствия
„Не стига, че младите и без това са настроени да се стремят към много високи заплати, още преди да са се професионализирали, и ние в работата правим какво ли не да се справим с кадровия дефицит, да стимулираме постоянството, задържането им във фирмата, стремежа им към растеж в нея, ами и този масов хазарт ни подкопава - на някои значителна част от заплатата им отива в хазарт с надеждата за бърза голяма печалба!“
Да обърнем внимание как рекламата на тези игри ги представяше пред хората като едно забавно, свързано само с положителни емоции, преживяване. Популярни водещи придаваха
освен блясък, също чистота и модерност
на това увлечение, с което хората да преодоляват смут, срам и като ги видят да търкат билетчета, не невинно или наивно, а дори и апелиращо за тази масова мода да казват: „Не гледай, ами идвай да търкаме!“.
„Притеснява ме въпросът може ли деца да растат независими по дух, ако виждат как майките и бабите им търкат билетчета като зомбирани?“
Много ценен въпрос поставяш. Дано повече хора го прочетат.
Зависимостта има различни психични измерения. Чрез това, към което е зависим,
човек може да бъде лъган, манипулиран, унижаван
и става склонен дори сам да се лъже, да се самоманипулира и да се самоунижава. Това разстройва отношенията между близки хора, в случая - виждаме - и между хората и държавата.
Предполагам, че ако се махнат талончетата от будките, където бяха достъпни за пенсионерите, такива игри ще се предложат още по-масово в нещата, към които много хора също вече имат зависимост - на устройствата. Хазартът отдавна прекрачи границите на казината и се настани в
електронните казина
но вероятно игрите ще станат още по-достъпни, а и по-търсени заради създадената вече нагласа към тях. Дано греша! Това зомбиране, Данчо, е не по-малко опасно, защото наред с напрежението от залаганията и стремежа към печалба водят до отчуждение, непоносимост към близките, агресивност.
Но въпросът ти беше дали зависимите родители биха могли да отгледат независими по дух деца и накрая питаш дали си много черноглед.
Има случаи, при които, обратно на заученото поведение от родители и наблюдавани други от обкръжението, у децата може да се предизвика отвращение - да се формира реакция срещу поведение, което разстройва
отношенията на детето със зависим
или агресивен възрастен. Така по отношение на други пороци наблюдаваме, че син може да стане като баща си алкохолик, а друг заради формираната реакция може, като порасне, дори да не близва вино или бира за наздраве. В случая за това, за което питаш, Данчо, вместо да пресмятаме при колко случаи би могло да стане това и вместо да разсъждаваме съзнателен избор ли е тази друга крайност, след като е форма на психична защита, добре би било
да се прави същественото:
родителите да не подминават разсеяно реклами за залагания, а критично да обсъждат с децата впечатленията си, като се интересуват и от техните впечатления; да обсъждат с детето си различни начини, които то си представя за постигане на нещо желано; да стимулират въображението им за повече от един вариант. Щом покажат не просто критично отношение към подобни пороци, но и
грижа към хората
като теб - до какви нещастия води подобен проблем върху личната съдба на зависимия и на цялото му семейство и приятели, тогава децата ще стават също така съпричастни и ще си обменят с родителите информация за случаи, на които те са попаднали - от книги, от сайтове, от познанства. Така децата ще добиват увереност да споделят и със свои съученици, с което би могло взаимно да се подпомагат за превенция на
интернет хазартната зависимост
Така, Данчо, децата ще се учат да вникват в смисъла на важните неща. Ще разбират и смисъла на усилието в работата и на това да се професионализират. Ще им бъде все повече важно да направят нещо полезно, което да се търси, и по този начин да изкарват парите си, с които от своя страна да купуват и постигат това, което искат и търсят, направено от някой друг с подобно усилие и усърдие. Вместо да затъват, очаквайки благополучието от късмета.