Всъщност, това не е детската ми мечта - да стана учител, още по-малко съм искала да стана начална учителка.
С това изречение на Вергилия Грънчарова започваме разговора с нея - една от трите наградени в последното засега издание на общинския конкурс „Учител - посланик на свободния дух в моето училище“. Няма как признанието на Вергилия да не ми прозвучи странно. Защото пък няма как тя да не обича това, с което се занимава - щом като нейните третокласници полагат толкова всеотдайни и пълни с обич старания, за да подготвят номинацията й, като сътворят едно интригуващо видео /повечето кадри се заснемат, естествено, без знанието на класната!/.
Мечтата на Вергилия Грънчарова да стане учител идва, едва когато тя влиза да учи в Строителния техникум. „Преди това бях учила дълго време английски, а когато ме приеха в Строителния, разбрах, че там ще трябва да уча немски. От майка ми бях наплашена, че този език е труден, затова чак се колебаех дали да се запиша в техникума. Тогава обаче мама ми каза:
„Виж, това ти е приготвил животът, просто трябва да приемеш изпитанието!“
И аз го приех. А когато започнаха часовете ни по немски, се оказа, че нашият учител Ненко Цанков е толкова обаятелна личност, че всъщност от втори курс нататък аз започнах да се подготвям да кандидатствам немска филология - защото вече имах конкретна и съкровена мечта: да стана учител по немски език!“, разказва Вергилия Грънчарова.
Тя се явява на кандидат-студентските изпити във Великотърновския университет и е приета. Но това са точно нелеките времена от първото десетилетие на прехода, семейството й живее трудно и въпреки че има подкрепата на близките си, които я уверяват, че каквото и да им струва, ще й помагат, тя взема едно изключително важно и отговорно решение.
„Стигаше ми удовлетворението да видя, че съм приета! Но си давах ясна сметка, че в голяма степен аз съм опората на мама, затова се записах в Русенския университет, в специалността „Начална училищна педагогика с чужд език“, немски, разбира се. И както уж не исках да ставам начална учителка, оказа се, че още след първия семестър началната педагогика ме спечели изцяло. Накрая завърших като първенец на целия випуск. Дипломата ми я връчиха на специална церемония, дипломите на отличниците са по-специални - вишневи на цвят! Толкова бях горда - и бях сигурна, че всички врати са отворени пред един такъв отличник на випуска. Оказа се, че нещата не стоят точно така. И всъщност
оттам нататък започна голямото ми разочарование
Кандидатствах за обявени свободни места в Европейското училище и в Дойче шуле. Струваше ми се, че е достатъчно да се явя и да разкажа моите идеи, да покажа колко много мога да дам на децата, с колко голямо желание ще им преподавам и немски език. Вишневата диплома ми даваше огромен стимул - сигурна бях, че и в тези училища ще ме оценят не по-ниско от моите университетски преподаватели... Уви! Не знам - може би на събеседванията комисиите са били резервирани към това, че освен традиционното в преподаването, което аз несъмнено ценя, обичам да внасям и свой принос, а това не винаги се харесва... Така че няколко години аз и моята вишнева диплома не можахме да намерим място в русенско училище...“, разказва днес Вергилия.
Докато чакала да реализира знанията с отличните оценки в дипломата, тя записала редовна докторантура по педагогика. Амбицирах се и така съчетах две мои любови - към училището и към академичното израстване, казва тя. Нейният ръководител, доц.Пенев, я срещнал с проф.Стоянка Жекова, която доцентът привлякъл като консултант. За мен тя беше име от кориците на много авторитетни издания, бях изчела всичко, което е написала. Отивайки на уречената среща, за да се запознаят лично, Вергилия видяла на една софийска улица една възрастна жена да продава маргарити. „Това са любимите ми цветя - купих ги всичките, бяха цяла кофа, и продължих към мястото за срещата. А проф.Жекова възкликна:
„Откъде знаете, че маргаритите са любимите ми цветя?!“
Така започна нашето приятелство. С нея сме си говорили часове - и по темите от доктората, и за какво ли не. Беше ми като втора майка. А скоро след запознанството ни тя ми каза: „Ти си ми 13-ият докторант. Внимавай, досега нямам нито един, който да не е защитил!“. И както бях 13-ата, фатална, докторантка, през 2009 г. защитих. А когато отидох в университета да почерпя за защитата, не скрих надеждите си да започна работа в Русенския университет. Отговорът, който получих, беше повече от изразителен: „Тук не е бюро по труда!“. И така приключиха моите амбиции за научна кариера“, заключава Вергилия Грънчарова.
Започва работа в образователен алианс „Парнас“ и там вижда как нейните идеи намират благотворна почва сред деца от първи клас. Успоредно с това продължава да кандидатства за постоянно място в русенски училища. Сега пък комисиите се стряскаха от това „д-р“ в сивито ми, засмива се Вергилия. А през 2011 г. била избрана за общински съветник. Това също се прибави към сивито - и то също стряскаше, обяснява русенката.
Но ето че през 2012 година й се обаждат от училище „Йордан Йовков“. „Година преди това бях кандидатствала там, но
разговорът ми с тогавашния директор Илия Костов приключи, когато му казах: „Въпросът ви не е коректно зададен!“
Но година по-късно пак той ми се обади и ме покани за възпитател в занималнята. А през 2013-а ми възложи да поема първи клас“, разказва Вергилия Грънчарова.
Същата година през ноември се раждат нейните две близначки - звездичките на Вергилия и съпруга й: Александра и Калина. Когато момиченцата стават на 10 месеца, тя се връща на работа. Направихме с господин Костов такъв график, че да успявам всичко - а инак, аз енергия имам предостатъчно, казва педагожката. И добавя още едно признание: „Всъщност, просто „моите“ деца са с две повече - целият ми клас плюс Калина и Али. Получавам толкова много любов от класа - и от предишния, и от сегашния. Очевидно се разбираме добре - явно децата оценяват моите идеи, моите подходи, моите нагласи. Ама какво да ви разказвам. Завчера в първия час имаха „Технологии“ и с колегата правили сандвичи. Влизам аз - и що да видя! Те ми направили сандвичи - пълна чиния! Да нахранят госпожата!.. Най-съкровеното им признание гласи:
„Госпожо, вие сте най-прекрасното ни зло!“
Впрочем, един от вълнуващите моменти в клипа, направен от класа за номинацията за наградата, беше включването на онези първолаци отпреди време от „Парнас“. Децата ги бяха издирили в Румъния, Англия, Франция, за да прибавят мили думи за мен“.
„Децата разбират - те имат нужда и от авторитета на възрастния, и от негоите познания, но също и от това да могат да споделят това, което ги вълнува. Но много зависи от това как ще ги подхванеш - трябва да спечелиш и доверието им, и вниманието им. „Аз намирам формата на поднасяне на знания - така, че на децата да им бъде интересно и увлекателно. Естествено, в моите часове телефоните са абсолютно забранени. И изобщо забавленията не са част от урока. За тях си има време и място. Така при нас има часове за сериозна работа, има и часове за забавление.
Имахме, например, един час „по чорапи“. Стана случайно - едно от децата попита: „Може ли да се събуя по чорапи?“. Размишлявах точно една секунда и отговорих: „О, и аз ще се събуя!“. „А, госпожата е по чорапи!“ - разнесе се по целия клас. След минута всички бяхме по чорапи. Почвам да мисля как и къде да сложа един хамак. При нас училищата повечето са сиви, грозни, еднотипни. А вероятно различното образование първо би тръгнало с различното още от интериорите. През 2018 година ходихме в Букурещ в едно частно училище по финландски модел. Там е пълно с
хамаци, люлки, възглавници по коридорите
Това дава възможност в периодите за почивка децата наистина да си почиват максимално. И след това в час те са двойно по-концентрирани.
Ето, например, ние много обичаме с класа да провеждаме занятия навън. Случвало се е да ги изкарвам от училище и по три пъти седмично. Някои ми се чудят - как успявам да взема и материала по програмата. Ама как няма да успявам - децата като знаят, че им предстои нещо интересно и различно, се мобилизират и са много по-мотивирани, за да вземем урока и след това да се отдадем на планираните удоволствия. А пък как обичат да ходят на екскурзии...“, разказва Вергилия.
Русенци вече познават нейните ученици. Като се зададе Коледа, нейните малки коледарчета прекосяват площада и са едни от първите, които влизат при кмета и при областния управител със своите пожелания. Пак те са и най-малките доброволци на БЧК. Миналото лято съчетаха лудориите в градския басейн с полезни познания как да окажат първа помощ и какви правила на поведението трябва да спазват, когато летуват. Сега, на 21 февруари, им предстои да се включат в инициативата на Гьоте институт и регионална библиотека „Любен Каравелов“ - гладко четене на текстове от един от най-сладкодумните разказвачи за деца - Ерих Кестнер. Обожавам Кестнер, казва Вергилия и с удоволствие цитира крилати мисли на автора на „Двойната Лотхен“ и „Хвърчащата класна стая“.
Преди това обаче първо третокласниците на Вергилия Грънчарова заедно с петокласници ще покажат какво са научили по Русезнание на президента на републиката Румен Радев. С директорката на ОУ „Й.Йовков“ Кремена Кръстева изпратили поканата още през есента и били щастливи, когато получили положителен отговор. Преди няколко месеца подобна среща с вицепремиера Красамир Каракачанов започнала с анкета сред децата с въпроси от сорта на „Какво работи един министър?“ и „Кога ходи на работа?“. „Каракачанов толкова много се забавлява от отговорите на децата - направо се тресеше от смях. Сега обаче протоколът на президентството едва ли ще ни разреши такива „закачки“. Нищо, важното е децата да се представят добре и да им остане хубав спомен от тази среща“, казва Вергилия Грънчарова.