Христо Иванов Бонев е роден във Варна на 3 февруари 1930 г., но много години от живота му са свързани с Русе и Русенския край (Борово и Бяла). В Русе завършва гимназия. По-важното е, че именно тук се започва и творческият му път. В началото на 1949 година в града се създава литературният клуб „Никола Йонков Вапцаров“, в чиято дейност се включват младите творци Атанас Ценев, Васил Чанков, Виолета Консулова, Друми Друмников, Николай Желев, Петър Алипиев, Стефан Епитропов, Христо Бонев и др. Сбирките на „вапцаровци“ са били уважени и от по-зрели русенски поети и белетристи като Ангел Сталев, Величко Сливополски, Димитър Вятовски, Енчо Топалов, Кунка Христова, Стойчо Нейков, Тодор Матеев...
За председател на клуба е избран Христо Бонев. Не след дълго имената на младите поети започват да се срещат по страниците на русенските и столичните медии. Малко по-рано, през 1946 година, самият Христо Бонев отпечатва първото си стихотворение „Орач“ в редактирано от Александър Муратов сп.“Кооперативно другарче“. Няколко години печата под името Христо Христов, но... студент със същите имена е активен сътрудник на вестник „Борба с туберкулозата“ (с главен редактор Николай Хрелков). Това създава неудобство и за двамата. След разговор адашът му избира за свой литературен псевдоним Христо Радювенски, но скоро след това се връща отново към истинското си име, като обяснява на по-младия си литературен събрат, че Христо Радювенски по звучене се доближава до името Христо Радевски.
„Останах без литературно име, но не беше късно да си създам ново име, макар и измислено... Хиляди имена минаваха през главата ми и все не ми харесваха. Вслушвах се в имената на хората около мене, вървях по русенските улици и се вглеждах в табелите на занаятчиите и т.н. Не търсех красиво име, а такова, дето да ми допада. Половин година все това ми беше в главата - идея-фикс“, припомня си след десетилетия поетът.
И в един пролетен ден, върху вратата на къща на малка русенска улица съзира поизбледнелите букви: ЧЕРНЯЕВ. Така през 1949 година именно в Русе се ражда поетът с псевдонима Христо Черняев, а в столичния вестник „Ведрина“ е отпечатано и първото му стихотворение, подписано с това литературно име, с което остава.
В „Песен за Русе“ - едно от стихотворенията, посветени на крайдунавския град, поетът не може да сдържи бликналите силни чувства:
Красавец горд на градовете
си ти, град свеж и заблестял.
Сред теб ухае дъх на цвете,
край теб се плиска Дунав бял.
Името Христо Черняев се свързва с книгите „Момъкът от взвода“ (1954), „Комсомолска поема“ (1964), „Лирика“ (1965), „Животът, който не умира“ (1967), „Прости радости“ (1971), „Старопланински дни“ (1975), „Далечни гари“ (1978), „Стихотворения“ (1979), „Гладни стихове“ (1998), „Крайбрежие“ (2000), „Огнище“ (2003), „По чукари и пътеки“ (2007), „Апостоли на българския дух“ (2008) и др. - над 40 книги с лирика и есеистика, както и за деца.
Христо Черняев е член на Съюза на българските писатели. Бил е кореспондент на в.“Народна армия“ (1952), отговорен редактор на редакция „Българска литература“ в националното радио (1964), завеждащ отдел „Поезия“ във в.“Пулс“ (1965-1970) и в сп.“Пламък“ (1970-1976).
В стихотворение, посветено на Димитър Гулев, Христо Черняев пише:
Край Русе младостта ни мина
с ботуши и със сив шинел,
с приятелите ми седмина
под свода, облаците снел.
То е свързано с назначаването на Хр. Черняев, завършил Школата за запасни офицери във Велико Търново, за командир на взвод в 13-и резервен полк на Главното командване, базиран в Русе. Тук отново има възможност да стане участник в литературни срещи и сбирки.
„Бяхме заедно приятели с различни военни звания с Димитър Гулев, Богомил Трифонов, Рангел Златков, Илия Маринов, Вертер Хлебаров, Георги Черняков, както и с Тамара Джеджева, Иван Коджахристов, с артиста Спас Джонев, с Пенка Маринова и Алексей Милковски от операта“, припомня си тези вечери поетът.
И тогава, и по-късно Христо Черняев се запознава и създава приятелски връзки и с други русенци - с Мила Лазарова, Здравко Кисьов, Мила Доротеева, Веселин Тачев (уви, покойници), с Анита Коларова, Иван Цанев, Тодорина Гърдева, Мария Лукарева, Гергана Василева, Боян Драганов, Живодар Душков...
„Мултипринт“-София отпечатва книгата „Перо, натопено във времето“. Включени са не само стихотворения и есета, но и страници от дневника на Хр. Черняев, негови писма, рецензии за негови книги, интервюта с него... Естествено е, че Русе и русенски творци също са част от тази най-нова книга на даровития писател.
Здраве и дълголетие, Творецо!