В много хубавата статия на доц. Атанас Колев „За нашата непризнателност към паметта на видните русенци“, публикувана в броя на „Утро“ от 24 януари, в потвърждение на тезата на автора се цитира и мое мнение за паметниците в Русе.
Но... пред името ми Петър Иванов званието академик е изписано глумливо с кавички - „акад.“, което означава, че според публикацията е фалшиво, и публично се поставя под съмнение дали в действителност го притежавам.
Това от правна гледна точка е косвено обвинение към мен като академик, че не съм такъв, и използването на званието от моя страна фактически представлява осъществен от мен състав на Наказателния кодекс (самозванство, измама, длъжностно престъпление, подправка на документ и др.)
Тук представям официално издадения ми диплом за избор на „академик“ от официално регистрираната със съдебно решение Българска академия на науките и изкуствата /БАНИ/. Имам издадени над 50 книги - монографии, сборници и др., още стотици статии и студии, десетки изследвания, много публикации, включително и преведени книги в чужбина, създател съм на катедри по Психология в два университета, участвах в създаването на факултета по Бизнес и мениджмънт в Русенския университет, декан и т.н.
Безспорно е, че аз, грешният, съм доста известен русенски учен, какво да направя, и не съм виновен, че са ме избрали за академик.
Включен съм, заедно с чл.-кор.проф. Христо Белоев, като единствените русенци в Златния фонд на българската наука (БАН, 2011).
Самият автор на публикацията в „Утро“ ми обясни, че той не е слагал кавичките, кавичките са сложени от някой, който е редактирал текста. Подозирам, че е от клуба „Русчуклии“, но след като съм наясно с финансовия, алкохолическия и психичен статус на евентуалния поправяч на чужди текстове, не казвам кой е, който очевидно не може да понесе, че съм академик, след като той е лузер, милостиво няма да му потърся съдебна отговорност, каквато бих могъл много успешно да му потърся, няма нищо какво да му взема за компенсация.
Акад. Петър Иванов
Бел. на ред.: С това право на отговор смятаме случая за приключен и ако има още спорове, те няма да се водят на страниците на „Утро“.