„Докато следвах, бях с нагласата, че ще се занимавам с научна работа. Нещо повече - бях сигурна, че това ще работя. Виждах се в научен институт, да правя изследвания, да вземам проби, да очаквам резултатите и да ги анализирам...“.
Това разказва учителката по химия и биология в основно училище „Ангел Кънчев“ Галя Кръстева. Тя е една от новите носителки на престижното звание „Учител - посланик на свободния дух в моето училище“, номинациите и аргументациите за които правят само техните ученици.
На церемонията в регионална библиотека „Любен Каравелов“ само Галя Кръстева се оказа, че е
дошла сама от училището - без ученици, колеги и родители
Ама аз бях сигурна, че е нещо едва ли не формално - казаха ми в училище, че трябва да отида на тази церемония, но изобщо не съм допускала, че имам такава сериозна номинация, камо ли че точно аз ще спечеля тази награда, казва преподавателката. Не подозирала, че нейните ученици са й подготили такава вълнуваща изненада - толкова сериозно и мотивирано да я представят, че журито да присъди тъкмо на нея единия от трите приза.
Затова и аз самата се почувствах не само безкрайно изненадана от развоя на събитията, но и малко неловко, че не ми е хрумнало да взема децата от класа с мен, казва Галя. Но затова пък когато на следващия ден занесла бонбони да почерпи, празникът се повторил.
Днес Галя Кръстева трудно си представя живота си без учителстването. Макар че в момента, в който през 1990 година се дипломирала в Пловдивския университет по специалноста инженерна биология и биотехнологии и
разбрала, че нейната мечта за научна работа е химера
й било много горчиво.
„Нали си спомняте - 1990 година, пълно объркване и началото на тотален хаос. Научните институти са наникъде, никой не смее да назначава когото и да било, защото не се знае изобщо кой от институтите и докога ще го има. Отпадна ми и разпределението, което трябваше да имам в Плевен, пак по същата причина. И така с моята стабилна диплома и с моите мечти се озовах отново в родния ми град Никопол с перспективата да бъда... безработна! Това беше истински шок. След петте години учене в Пловдив, докъдето стигах от Никопол, сменяйки два влака през София, бях изправена пред стената на безизходицата“, разказва Галя Кръстева.
Налага се младото момиче да изостави мечтите си за научна кариера и есента да започне работа като учителка в основното училище в село Драгаш войвода, на шест километра от Никопол. Това е първата й истинска среща с учителската професия /Галя получава педагогическа правоспособност още като студентка в университета/. А първите й ученици, на които преподава биология, химия и дори и физическо, я карат да открие прелестта на тази професия. „В училището всички преподаватели бяха от града и затова след като им свършеха часовете, всички се качаваха в автобуса и се прибираха. А
дечицата там оставаха като забравени от бога
- извън уроците никой не им обръщаше внимание. А те жадуваха за такова внимание. Затова започнах да оставам след часовете, занимавахме се с разни неща, говорехме си - те имаха нужда от общуване...“, разказва тя.
Очевидно всичко това я е убедило, че у нея е жив генът на нейната майка, която също е била учителка. Така че година по-късно Галя вече работи по заместване в гимназията в Никопол, която е завършила и самата тя, а успоредно с това записва задочно биология и химия в Софийския университет, за да добави след още пет години към инженерната си диплома още една. В СУ ми признаха някои от изпитите, които съм държала в Пловдив, но една част се наложи да повторя - имах преподаватели като например професора по генетика, който държеше в софийската ми диплома оценката да бъде негова, казва Галя Кръстева.
След като титулярката химичка в гимназията се връща от отпуската по майчинство, Галя отново започва да си търси работа. Случайна среща в село Въбел, откъдето са родом родителите й, я навива да заеме директорското място в тамошното училище, където пак замества заради отпуск по майчинство. „Много се колебаех - казах на хората, които ме поканиха, че не съм учила за директор.
Ами то за директор не се учи!
- отговориха ми те. И аз започнах - много ентусиазирано, имах подкрепата на младите колеги в училището, на кмета на селото. Доста неща направихме заедно, а извън учебната работа също много се раздвижихме - когато разбрах, че има деца, които никога не бяха ходили на кино, организирах кинопоход до Никопол... А за Коледа направихме невероятно тържество с драматизации, костюми, песни, за което се говореше дълго“, разказва Галя.
Дали това е притеснило титулярката, Галя не иска да навлиза в подробности. Но факт е, че в първия ден на втория срок тя сварва в кабинета младата майка, която решила да се върне на работа три месеца след раждането на бебето. И Галя отново останала без работа.
Тогава сестра й, която живеела в Русе, взела документите на Галя и ги подала в училищата тук, където имало обявени свободни места за учител по биология и химия. Русе е много хубав град, много го харесвам, но не съм си представяла, че ще живея в него, признава преподавателката. Когато я поканили на интервюта, тя
навсякъде впечатлявала с двете дипломи и с опита си
В няколко училища обаче се оказало, че мястото се пази за конкретна учителка. Накрая издирих въпросната колежка и я запитах директно кое от училищата ще предпочете, за да знам да кандидатствам за другите, казва Кръстева.
През есента на 2002 година тя започва работа в училище „Ангел Кънчев“, където и до днес преподава биология и химия на учениците от 5 до 8 клас /вече до 7-и, след като влезе в сила новият закон за образованието/. Тогавашната директорка Нели Дечева и колегите я приели сърдечно, а Галя Кръстева, която още от влизането си в училище станала и класен ръководител, се разгърнала сто процента.
Децата са готови да научават нови неща, те наистина са като отворена книга и от нас зависи какво ще изпишем в нея, казва Галя. Тя си има конкретни правила, от които не се отклонява - нейните ученици знаят това добре. „За мен е много важна дисциплината в клас - без нея е невъзможно да се свърши качествено работата, която е предвидена. А децата са склонни да спазват правилата, стига това да бъде изисквано от тях категорично. Освен това има неща, които съвременното развитие на техниката не може и не бива да отменя и измества. До десетата година на детето се развиват неговите сетива. Затова то трябва да пише и да чете - така запомня новите неща, които трябва да усвои. Ако само му показваш картинки, филмчета и диаграми, то възприема това като нещо любопитно, но нищо повече.
Трайните знания ние ги пишем и ги учим“
Част от тези трайни знания нейните ученици получават съвсем индиректно - чрез атмосферата в класната стая. А класната стая на шести Б клас всъщност е превърната в една малка вселена - от тавана се спускат завързани с прозрачна корда планети, Меркурий, Сатурн с пръстена, Юпитер - всичките... Цялата Слънчева система е там. Галя Кръстева поръчала планетите от един образователен сайт и това много се харесало и на нейните ученици, и на колегите, и бившия вече директор Енчо Енчев. Такава визуална картинка много повече въздейства на децата, отколкото разглеждането на едноизмерни картинки в интернет, убедена е учителката.
„Освен това е известно, че аз съм болезнено чувствителна на тема грамотност. Ето, днес едно от децата пише „неОтрализация“. Поглеждам го - а то веднага реагира: „Колко пъти?“. Колко пъти да напише правилно думата. Грешките ги пишат по 10, по 20, понякога и 50 пъти. Писането наистина им помага да запомнят. Няма как - трябва да са грамотни. На моите шестокласници догодина им предстоят тестовете, няма да се излагаме да ги пишем с правописни грешки!“, категорична е преподавателката.
Също толкова категорична е тя и в изискванията си към по-големите ученици - гимназистите, които подготвя за изпитите по биология в медицинските университети. Това тя прави в русенския клон на софийската фирма „Образователни технологии“, където освен че води курсове, е и регионален мениджър за Русе. Нека не прозвучи нескромно, но фактически
нямам подготвено от мен дете, което да не е влязло да следва
казва Кръстева. И обяснява, че дори и по някаква причина абитуриентът да не се класира за специалността медицина /изпитите за там са два, не е само биологията/, кандидат-студентите разговарят със своята учителка и заедно обсъждат какво би могло да се направи, дали да се избере друг университет или друга специалност.
Разговорите са много важна част от моята работа, казва Галя Кръстева. Те са много съществени както за малките ученици, които жадуват да споделят с нея най-различни свои вълнения и преживявания, така и за големите. Мои курсисти вече са лекари или други специалисти, някои от тях са в чужбина, но винаги се радвам, когато се видим, и винаги имаме за какво да си говорим, обяснява преподавателката. И разказва как преди коледните празници се видяла с един от своите някогашни курсисти, който вече шеста година работи в Мюнхен. В Русе имам също няколко млади лекари, които се гордея, че съм подготвяла преди време, добавя тя.
Кога и как успява да си почине от натоварения и с работа, и с емоции ден? Ама аз не се уморявам и не се изчерпвам от работата с децата!, усмихва се Галя Кръстева. Аз им давам много, но и получавам от тях много - те ме вдъхновяват, зареждат ме с енергия, радват ме, казва тя. И добавя, че намира време и за хубава книга /с племенника й Алекс редовно си избират нови книги в книжарниците на „Хеликон“ и „Сиела“/, за концерти и театрални спектакли, а също и за часовете по народни танци. И, разбира се, за пътешествия. Много обичам да пътувам, признава Галя. Сама си намира интересни маршрути и с удоволствие обикаля непознати градове. Наскоро разгледала Крайова. И вече обмисля следващо пътуване. Човек винаги може да открие нещо ново и интересно, стига сетивата му да са отворени, убедена е тя. И се стреми на това да научи и своите ученици.