Любимата супа на моряци и рибари веднъж станала част от кандидатпрезидентска кампания в САЩ. През 1848 г. в Роуд Айланд приготвили супа чаудър за 10 000 човека по време на предизборната обиколка на Закари Тейлър - кандидата на вигите за най-високия пост в Щатите. Дали точно супата е изиграла решаваща роля Тейлър да стане 12-ия президент на страната, е трудно да се каже, но нагостените останали много доволни и с пълно основание може да се смята, че са гласували за военния командир, известен като „Стар, корав и бърз“. Случаят бил коментиран с философското заключение, че благоразположението на народа може да се спечели лесно, ако се знаят предпочитанията на мнозинството.
Класическият чаудър е гъста супа, приготвена с морски продукти - риба, миди, скариди, с царевица и бекон и подправена със сметана. Твърди се, че тази рецепта е наследство от морските вълци - сланината (бекон) и галетата (картофи от 19 в.), са най-популярните хранителни запаси на борда на корабите, плавали с месеци по морета и океани. Сланината осигурявала достатъчно мазнина, а галетата заменяли брашното. Риба и дребни черупчести мекотели имало в изобилие и да се приготви чаудър по време на плаване или от рибари на брега не било никак трудно.
Смята се, че името чаудър е производно от френската дума chaudron, което в превод означава котел, казан. А супата най-често била варена именно в котел на открит огън на брега. Chodier пък е дума от креолския език, която означава съд за готвене. Подобна етимология имат и португалската, бразилската, галийската и баската яхния с риба и ракообразни, известна като калдейрада. Сhauderee пък се нарича гъста рибена чорба във френския департамент Charente-Maritime.
Пикниците с чаудър на морския бряг обаче не били любими само на рибарите. Такива празненства си устройвали и заможните дами и господа. Историята разказва, че през 1786 г. в пикник с чаудър участвал и британският принц Уилям, който служел във военноморския флот и когато го короновали като Уилям IV, го наричали краля-моряк. Случило се в Ню Брънзуик, който сега е провинция на атлантическото крайбрежие на Канада, но по онова време бил британска територия, която силно напомняла за родината на Хоноверската династия, от която произлизал принцът. Та там специално за Уилям приготвили супа чаудър. От същата година са и запазени спомени на английски моряк за храна, която ял на борда на кораб, докато плавали покрай Карибите през 1786 г.: „Често ни даваха каша, наречена чаудър, в която имаше прясна риба, солено свинско месо, натрошени бисквити и лук, които, когато са подправени и задушени, се оказаха вкусно ястие“. А през 1830 г. в английска кулинарна книга се появява рецепта за печено ястие, приготвено от сьомга и картофи, наречено чаудър.
Съществуват свидетелства, че през 16 век в британските графства Корнуол и Девъншир търговците на риба били наричани chowder или chowter. Но Оксфордският речник не включва чаудъра като английска дума поради спор за произхода на ястието, но по-късно я цитира като американска рибна супа или яхния. През 1890 г. списание „American Notes and Queries“ пише, че ястието има френски произход, като се позовава на обичая на френски заселници в Канада да задушават заедно риба и миди с бекон и други продукти в съд, наречен chaudiere. Според много кулинарни хроникьори англичаните наистина са се научили да варят чаудър от съседите си във френски Бретан. Но супата добива най-голяма популярност по бреговете на Нова Англия в САЩ, Нова Скотия в Канада и канадския остров Нюфаундленд, където я занасят емигранти от Франция и Англия. В Нова Англия например това е обикновено ястие от картофи и лук, свинско и риба, сметана и твърди бисквити. То е толкова разпространено там, че позволява на заселниците да се определят като общност и регион, които се отличават от всички останали. И 21 януари е обявен за Ден на Нова Англия и на мидения чаудър.
Първите рецепти, публикувани в САЩ, много се различават от класическия чаудър. Според тях ястието се готви с малко течност, по-скоро като печено, а продуктите се нареждат на слоеве. В началото на 19 век започват и експериментите с чаудър. Тогава за първи път вместо вода в супата започнали да добавят малко количество мляко или сметана, а някои кулинарни книги препоръчали дори доматен сос. Така всъщност се появили двете най-известни разновидности на мидения чаудър - със сметана и с доматен сос.
По същото време в американските щати, отдалечени от брега, в рецептите за чаудър започнали да изчезват рибата и морските дарове. И около 1900 г. се появили разновидностите с картофи, царевица, домати, зелен грах и бекон. Съществуват и рецепти с агнешко, телешко или пилешко месо, които почти нямат нищо общо с класическия чаудър. А вид испански чаудър, за който е публикувана рецепта в кулинарна книга от 1914 г., напомня за гаспачо, в което са добавени сметана и настъргано сирене.
На Бермудските острови пък смятат чаудъра за свое национално ястие. Там я приготвят с риба, домати и лук и я подправят с тъмен ром и лютив сос. И са убедени, че е английско ястие, донесено от колонизаторите на Новия свят.
А в Нова Зеландия чаудърът е американско ястие, станало част от местната кухня. И въпреки силните исторически връзки между Нова Зеландия и Австралия, на островния континент за чаудър са чували малко хора и супата не присъства в менютата на ресторантите.
По крайбрежието на Щатите всяка година Чаудър фестивали събират хиляди фенове на гъстата и ароматна супа, които си хапват до насита от нея, приготвена от професионални и любители кулинари, състезаващи се за званието „Най-добър чаудър майстор“.
Чаудър
Необходими продукти:
за бульона:
1/2 глава лук
1/2 морков
1 стъбло селъри
3 стръка мащерка
2 ч.л. сол
3-4 зрънца черен пипер
3 литра студена вода
600 г бяла риба филе
1 кутия варена царевица
за супата:
1/2 глава лук
1/2 морков
1 стъбло селъри
50 г масло
3-4 картофа
2 парчета бекон
прясно изцеден сок от 1 лимон
бульонът от варенето на рибата
сол
черен пипер
2 с.л. брашно
100 мл сметана 35%
Начин на приготвяне:
Първо се приготвя бульонът. Рибата, нарязаните на едро зеленчуци и клонките мащерка се слагат в голяма тенджера. Добавят се сол, черен пипер и водата. Варят се около 20 минути. Сваля се от огъня, бульонът се прецежда, а рибата се изважда и се оставя настрана.
В тенджера се разтопява маслото и в него се запържва нарязаният бекон. Изважда се и в същата мазнина се задушават нарязаните на кубчета кромид лук, моркови, целина, картофи. Добавя се рибният бульон. Когато сместта заври, се слага накъсаната на парченца риба, отцедената царевица и разтвореното в сметаната брашно. Варенето продължава 5-6 минути, като се разбърква от време на време. Последно се слага запърженият бекон, овкусява се със сол, черен пипер и лимонов сок и се сервира топла.