От края на ноември 2019 г. на незаета щатна длъжност съдия в Административен съд-Русе е командирована съдия Димитринка Купринджийска. Магистратът има близо 15 г. юридически стаж, а като съдия е била професионално ангажирана с граждански и наказателни дела. От 2014 г. до 2019 г. е административен ръководител - председател на Районен съд - Исперих. Участвала е в специализирани обучения и семинари, свързани със съдебната практика на административното, гражданското и наказателното право и процес. През 2017 г. с решение на Съдийската колегия на ВСС е повишена в ранг „съдия във ВКС и ВАС“.
- Съдия Купринджийска, от 25 ноември официално сте част от екипа на Русенския административен съд, след като бяхте командирована. Как се чувствате на новото работно място? Как се стигна до преместването Ви тук от Районния съд в Исперих?
- Всъщност аз живея в Русе от 1995 година. Тук е и моето семейство, така че желанието ми за кариерно израстване основно бе насочено към Русе.
- А как тогава се озовахте в Исперих?
- Родом съм от Силистренския край. Първото ми завършено висше образование е „История“ във Велико Търново. В Русе работя от 1995 година, като в продължение на 9 години бях учител по история в различни училища - 7 години от тях в Английската гимназия. Междувременно завърших „Право“ в Русенски университет и след поредица от конкурси станах младши следовател в Окръжна следствена служба-Разград. Желанието ми винаги е било да бъда съдия и когато обявиха конкурс за свободни съдийски длъжности, се кандидатирах. Одобриха ме за позицията в Исперих и там работих 10 години.
- Решението да се преместите в Русе трудно ли го взехте, след като толкова време сте била отдадена на съда в Исперих, на когото бяхте и председател?
- Мандатът ми на административен ръководител изтече на 13 ноември. Търсих възможности за развитие и щом видях, че тук се предлага такава, направих необходимите постъпки.
- Семейството и близките ви как приеха промяната?
- С огромна радост приеха преместването ми, тъй като това спестява много време за пътуване. За да бъда на работното си място в Исперих, аз пътувах всеки ден по 4 часа.
- Макар да сте едва от няколко седмици в Административния съд, успяхте ли да усетите спецификата на работа тук? Откривате ли прилики и разлики с правораздаването между Административния и Районния съд?
- Правораздаването винаги е насочено към хората и решаването на техните проблеми. Спецификата се намира в самите дела, които се разглеждат тук. В Районен съд съм разглеждала предимно административно-наказателни дела, на които Административния съд се явява касационна инстанция. В този смисъл нещата са близки и ясни. Новото е в административните дела, които също са насочени към решаване на проблемите на хората. Разликата е в самите отношения, които се уреждат и регламентират. Нормативната уредба е специфична, разнообразна, богата, работи се с много закони. Докато в Районния съд се работи с по-ограничена нормативна уредба.
- В същото време обаче хората сякаш масово асоциират съда и правото с кражби, убийства и престъпления и сякаш административното право остава по-непознато за тях. Вие самата как бихте обяснили какво представлява административното правораздаване?
- Действително, когато се говори за право по-голямата част от обществото възприема по-атрактивната част - наказателното право. Но административното право е необятно, изключително интересно, дава възможност за познания в различни области. Ще ви кажа как обясних на моите близки с какво се занимава Административният съд, след като разбраха, че ще се местя тук. Административното правораздаване се занимава с отношения, които възникват при спорове по повод дейността на административните органи - било то държавни или общински. В дейността си тези дирекции и институции издават различни административни актове, които засягат интересите на хората и на различни юридически лица. И когато те не са доволни - подават жалба срещу съответния административен акт, а Административният съд образува и разглежда тези дела.
- Като магистрат вероятно сте чували различни критики по отношение на съдебната система, която по презумпция трябва да работи в интерес на гражданите, за постигане на справедливост и правов ред. Но хората са все по-недоволни от съдебните решения. Вие как реагирате на подобни критики?
- Действително съдебната система е една от най-обсъжданите и най-критикуваните в нашата държава, наред със здравеопазването и социалното подпомагане. На такива критики, включително отправени и към нашата система, съм отговаряла, че който не работи - той не греши. На практика се критикува работеща система. Освен това нашата дейност е такава, че не може всички да са доволни. Винаги едната страна е недоволна, а понякога и двете страни са недоволни. На подобни критики винаги се опитвам да обясня какво представлява нашата дейност, какви са нашите задължения като магистрати и че трябва да следваме закона, така както законодателят ни го е предоставил. Не бива да гледаме и нещата само от едната страна. Например само от страната на пострадалия, а трябва да се поставяме и в положението на нарушителя. Никой не е застрахован. Днес може един човек да е пострадал, но утре, излизайки на улицата, може да извърши нарушение, например ПТП. Никой сутрин не се качва в колата си с мисълта, че в определен час и на определен завой ще блъсне някого. И затова ще иска законът и съдът да защити и интересите му от позицията на нарушител. Затова нещата се поставят на везни. Един магистрат, сядайки сам със себе си с папката доказателства, трябва да прецени обстоятелствата не само от страната на ищеца или пострадалия, но и от страната на ответника или нарушителя. Трябва да оценят двата интереса и кое е правилното спрямо доказателствата. Истината винаги е относителна.
- В този ред на мисли, за да отсъди справедливо решение един магистрат, трябва ли и като личност да е балансиран и премерен?
- Спокойствието и балансът са много важни, но има и по-емоционални магистрати. Стажът, дори натрупаният чисто житейски опит, също е много важен. По един начин изглеждат нещата, когато човек е млад, а по съвсем различен - след като е натрупал житейски и професионален опит.
- Говорихме за неудовлетвореността на гражданите от дейността на съдебната система. Как според вас отношенията между тях могат да се стоплят?
- Действително, особено в последно време, се отчита разминаване между съдебната система и гражданите. Това разминаване е провокирано от много фактори. На първо място считам, че се дължи на неразбирането как всъщност функционира нашата система. Водещото в нашата работа е спазването на законите. За да работим качествено, ние трябва да сме независими, а когато хората виждат, че системата не работи по начин, който те очакват, веднага критиката е, че съдът е виновен - че е непрофесионален, некомпетентен, изникват и различни подозрения. А всъщност начинът, по който могат да се преодолеят тези различия и неразбиране, според мен е чрез отвореност на съда към обществото. Най-вече да се запознае младото поколение с работата на системата. В тази връзка мисля, че в последните години съдебната система е все по-отворена и конкретно знам, че Административен съд-Русе провежда редица инициативи в тази насока. Съдът не трябва да е затворена система, а гражданите трябва да могат да се запознаят с дейността му не само като страни в процес.
- Може ли законът да се чете и тълкува двояко?
- Законът е такъв, какъвто е разписан. Би следвало всички да го четем по един и същ начин. Нашата задача като магистрати е да четем закона така, както е създаден от законодателя. Това, с което се сблъсквам тук, в Административния съд, е, че се изисква много четене, тъй като се работи с много закони, които са свързани помежду си. Всеки закон препраща поне към още два.
- Има ли други членове на семейството ви, които са се отдали на правото и са го избрали за професия или за в бъдеще смятат да го направят?
- Доколкото знам, дори в рода ми няма хора, които са се занимавали с право. За наследниците ми - времето ще покаже.