„Идете да видите какво чудо е на Паметника на русофилите! Около него са паркирани коли, за малко вече да се качат и до самия постамент. Пълно е с разхвърляни боклуци, всеки явно си изхвърля най-различна смет, без изобщо да се замисля, че това все пак е паметник! Възмутително е!“.
С тези думи в редакцията на „Утро“ се обади русенка, която често минава покрай паметника на входа на Русе. Виждайки, че паркираните автомобили там постепенно се увеличават и завземат все повече и повече от скромното пространство около монумента, русенката сподели възмущението си с „Утро“.
Редакционната проверка показа, че картината не само отговаря напълно на думите на възмутената русенка, а дори и надхвърля казаното от нея. Точно зад паметника се издигат поне половин дузина пирамиди от дървени палети, а наоколо се търкалят празни пластмасови шишета от айрян и сокове, кенчета от бира и лимонада, хартиени пликчета и найлонови торбички.
Самият паметник също изглежда доста окаяно. Очевидно много отдавна непочистван, той е напластен с изгорели газове от непрекъснато преминаващите по шосето коли. Чернилката се е стичала години наред от статуята надолу и така цялата композиция е покрита с черни и кафеникаво-сиви следи от дъждовете. Отстрани на постамента Милена и Амет са оставили запис с бял спрей на своите чувства. А каменните плочи пред самия паметник са натрошени на много места.
Вярно е, че в светлината на неотдавнашния арест на лидера на движение „Русофили“ Николай Малинов и обвинението му в шпиониране за Русия едва ли точно този русенски паметник в момента би се зарадвал на специално внимание от обществеността. Още повече, че самият Малинов самонадеяно демонстрира лакейска преданост към руския лидер Владимир Путин и в захлас благодари на руски за ордена „Дружба“, който получи /това е орден за чужденци, популяризиращи сътрудничеството с Руската федерация, впрочем най-известните негови носители са бившият премиер на Сингапур Ли Куан Ю и лидерът на Палестинската държава Махмуд Абас/. Та - за съжаление, днес понятието „русофили“ и особено лидерите на въпросното движение, не отключват положителни асоциации.
Вярно е и друго: че русенските русофили, които много обичат да се кичат с тази своя принадлежност, май не се сещат често за този паметник на края на града.
За него явно не се сещат твърде и училищата, които носят имената на част от героите, на които е посветен паметникът: Олимпи Панов, Тома Кърджиев, Атанас Узунов... Учениците в тези училища най-вероятно си нямат и представа кой е човекът, чието име носи училището им, нито пък къде, кога и защо е бил разстрелян.
Пък ако паметникът е толкова излишен, ненужен или дразнещ, нека градската управа да се допита до жителите на града, пък после - ако това е волята на мнозинството - да вдигне паметника и да го отнесе при Георги Димитров и Ленин. И да се разчисти повечко място за паркинга пред автокъщите и за дървените палети...