Пет часа продължи поредното заседание по делото за историческия обир на Пощенска банка, при който трезор бе опразнен ловко през дупка в стената, без датчиците да засекат движение и да уловят външна намеса. На 27 март 2016 година похитената банкова касета осъмна без наредените пачки в лева и валута от над 188 000 лева и дълго време нямаше следа кой е извършител на престъплението, изпълнено досущ като по холивудски сценарий. В края на 2017 година, малко преди да седне в самолета и да излети за чужбина, бе задържан 50-годишният видинчанин Илиян Петров, чийто отпечатък бе открит на ключово място. Прокуратурата го обвини като един от виновниците за обира, а неговият съучастник остана неразгадан.
Оттогава Петров е в ареста, макар да е категоричен, че няма пръст в престъплението, никога не е идвал в Русе и трябва час по-скоро да бъде освободен. Въпреки многото опити в тази посока, съдът все го оставяше в ареста. А обвиненията срещу него са, че със съучастника му са влезли с подземния гараж на банката откъм механа „Чифлика“, действали на точното място, където направили с безшумни уреди дупка 30/30 см и със саморъчно измайсторено приспособление с телескопична дръжка, завършващо като лопатка, вадили пачка след пачка. Никой от трите вида датчици не уловил движенията им, което говори за прецизната подготовка на удара.
Особено твърди и настойчиви в неговата защита са адвокатите му, които превръщат всяко заседание в поле на юридически престрелки. Поредният повод за безкомпромисна защита даде приемането на експертизата за лицево разпознаване и идентификация на заснетите от уличните камери извършители. Ключовото изследване трябваше да бъде повторно направено, след като вещото лице, което изготви първата експертиза, внезапно почина и нямаше кой да застане зад думите му. Затова със задачата бе натоварен експерт от Гранична полиция. Вчера в съдебна зала той отнесе нападки, съмнения за компетентност и допуснати грешки, а обстоятелствата около изготвената експертиза предизвикаха лавина от въпроси, уточнения и догадки, които продължиха над 2 часа.
В крайна сметка вещото лице бе категорично, че макар да разполага с различни дискове със записи от въпросната нощ на обира, всички те са със сравнително ниско качество и затова не може да се извърши категорично разпознаване на двете фигури. Има обаче сходство между задържания и обвинен в обира и едно от лицата, заснети с камерата. Защо е решил, че има сходство, по какъв метод е извършил анализ на записите, как е изчислявал височината на заснетия човек, с каква резолюция е бил записът, колко е увеличавал изображението, за да извърши сметките си, дали някъде единият от хората не е бил с шапка, до колко пиксела е увеличавал изображението и не е ли ставало твърде размазано. Това бяха само част от въпросите, които изпотиха експерта, а особено активен в задаването на въпроси и констатирането на пропуски в изготвяне на заключението на вещото лице бе самият подсъдим Петров, който се яви в делови стил - с риза и панталон. Макар трудно да формулираше мислите си, това не смущаваше опитите му да докаже правотата си и дори да се намесва с бележки как се води протокола от заседанието. В един момент процесът стигна до говорилня, а надвикването се долавяше дори и от хората извън залата, преминаващи по коридорите на Съдебната палата.
Прекрачването на добрия тон бе изтъкнато неведнъж от прокуратурата, която изрази възмущението си от поведението на Петров и защитата му, като посочи, че се влиза в режим не на приемане на заключение, а на „изпитване“ на експерта, а самият подсъдим се опитва да влезе в ролята на „втори експерт“.
След като кръстосаният разпит приключи, от защитата настояваха за нова експертиза, както и за повторен разпит на друго вещо лице - изготвилото ДНК-експертизата, която бе приета по делегация в Софийски градски съд. От нея се потвърждава, че откритата следа е именно на Петров. Поискано бе отново освобождаването му от ареста, където лежи вече близо 2 години. Всичко това обаче бе отхвърлено от съда. Прокуратурата пък се отказа от разпита на трима свидетели, които не могат да бъдат открити с цел най-накрая да се постави финал на делото поне на първа инстанция и да бъде постановена присъда.
Тогава Петров и адвокатите му хвърлиха бомбата, че той всъщност имал алиби за нощта на обира и когато краят на процеса се виждаше, се сетиха, че бил на рожден ден в Ямбол, където дори искали да го сватосат. Затова нямало как той да е извършител на престъплението, а думите му можели да потвърдят останалите празнуващи. И тъй като трябва да се провери алибито му, делото бе отложено за края на януари, когато се очаква да бъдат разпитани посочени от него хора.