Дребни суми, високи лихви, бързо отпускане, тежки условия. Бърз кредит. Безизходица. Затъване. Колапс. Съд.
Около тази спирала от действия и чувства се докосват повечето клиенти на немалкото фирми за кредити, които отпускат "пари навреме" без много уговорки. Трудното при тях обаче настъпва, след като бленуваните суми стигнат вече в ръцете им. Често пъти чак тогава теглилите кредит научават точно какво дължат, точно какво са подписали и им се начислява. А в немалко случаи не могат да се справят с поетите ангажименти, изпадат в невъзможност да покрият дълговете си и стигат до съд. Именно делата, които колекторски фирми и фирми за бързи заеми водят срещу длъжници, са се превърнали в ежедневие за съда. Няма ден, в който да не бъде постановено решение около казус за отпуснат бърз заем. В повечето случаи съдебните състави откриват неравноправни клаузи в договорите, които обявявят за нищожни, и солидна част от търсените суми отпадат. Според правните разсъждения на магистратите фирмите бързат да обвържат клиентите си с такси за "кухи" услуги, чрез които оскъпяват безбожно и неправомерно заема. Какви са най-честите случаи на открити начисления в разрез със закона? Отговор на този въпрос дават съдебните решения.
Договор за допълнителни услуги, от който клиентът реално не получава нищо
Един от най-популярните примери е за т.нар. "договор за допълнителни услуги", който традиционно фирма за бързи заеми сключва със своите потребители. В един от случаите, разгледани в съдебна зала, става въпрос за изтеглени 500 лева, които освен срещу 41% лихва и 49.91% на разходите, вървели със закупен пакет с преимущества срещу допълнителни 550 лева. Тоест, сметката показва, че клиентът на практика има да връща втори заем, тъй като покрай "бонус пакета" е натоварен с дори по-висока от исканата сума и плаща за нещо, което дори не знае какво е. Различни съдебни състави излизат с едно и също тълкуване на ситуацията - че допълнителната услуга, която обещава улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, всъщност не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиента е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура. Реално срещу тази "услуга" клиентът не получава никакви права. Клаузата е нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните. Клаузата е нищожна и като неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите, тъй като създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните - клиентът плаща цена, срещу която не получава нищо, пишат в мотивите си съдиите.
Дребен шрифт директно прави договора за кредит невалиден
Клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител. Те следва да бъдат напечатани с шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Цялата необходима на клиента информация трябва да бъде представена в договора ясно и кратко с цел да му бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Това се казва в директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 23 април 2008 г. Разпоредбата поставя допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит, като освен да е в писмена форма се изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 пункта. Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.
Неведнъж заради подобни казуси съдът е решавал, че фирмите претендират суми неправомерно и са ги отхвърляли. В няколко случаи от последните седмици става въпрос за използван шрифт "Таймс ню роман" 11 пункта, който не отговаря на разписаните условия размерът на използваните букви и символи да е не по-малък от 12 пункта.
В тези случаи съдът обяви договорите за невалидни, което според буквата на закона означава, че теглилият бърз кредит трябва да върне само чистата сума, която му е отпусната плюс лихвите по нея. Отделно начислените такси и неустойки автоматично отпадат като недължими.
Неустойка, ако в спешен порядък не се осигури поръчител
Друг често срещан случай, който "наказва" клиентите на фирмите за бързи кредити, е за претендирането на неустойка, която ги очаква заради непосочен навреме поръчител. Пример за това може да се даде с дело, при което клиент е изтеглил 600 лева, но му е начислена неустойка от 494 лева заради неоткрит гарант.
Според фирмата за бързи заеми човекът е трябвало в 3-дневен срок да осигури двама поръчители. Съдът обаче посочва, че всъщност подобни условия "товарят" самия клиент и прехвърлят отговорността на дружеството към него, тъй като самата фирма по принцип трябва да проверява доколко е надежден потребителят и дали може да върне отпуснатия заем. Нещо повече - има си и алгоритъм за даване на кредит и според него първо се преценява кредитоспособността на човека и едва след това се отпускат исканите суми, а не обратното.
На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства, тоест - опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договорът за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е извършена проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на кредитния консултант, пишат в мотивите си съдиите.
Поръчителят да е с над 1000 лева заплата, на безсрочен трудов договор и да няма кредити
са част от нелеките условия, на които трябва да отговарят гарантите. Към тях се добавят още - да няма неплатени осигуровки 2 години назад, а ако има теглени кредити, статусът му да е не по-лош от "Редовен". Тежките изисквания към поръчителите съвсем логично водят до трудното им издирване из тесния кръг познати на изпадналите във финансови затруднения. Затова в масовия случай от делата, стигнали до съд, става ясно, че хората така и не са открили близки, отговарящи на изискванията. Така друг казус разказва за потребител, теглил 700 лева, който заради неиздирени поръчители е с начислена неустойка от 778 лева. Тоест, отново наказателните такси, които длъжникът получава, надхвърлят реалния размер на сумата, от която той има нужда, и го изправя пред ситуацията да изплаща втори заем, който не е поискал.
Съдът приема, че цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка спрямо заетата сума. Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в посочения размер води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, посочва съдът.
За кредит от 1000 лева се начисява такса от 853 лева за домашни посещения
Друг пример за раздут размер на заем може да се даде с услугата "Кредит у дома", която обещава на клиента домашна доставка на предоставения заем по местоживеене на клиента, както и седмично домашно събиране на вноските. Услугата не била задължителна и се начислявала само ако клиентът пожелаел. Според условията на фирмата, дори и ако той все пак не искал да се възползва от нея, имало твърда тарифа от 30%, с която така или иначе щял да бъде таксуван.
Според съда няма пречка което и да е дружество да предоставя услуги срещу заплащане. С малката подробност, че не трябва да са основен източник на печалба. А в конкретния казус магистратите видяха, че потребителят си е погасил няколко от дължимите вноски, без изобщо някой да го е посещавал в дома му, за да ги получи. Нямало и доказателства, че съществува служител, който да е ангажиран всяка седмица да посещава длъжника. Затова магистратите прецениха, че таксата за услугата за домашни посещения се явява втора, скрита лихва, която не се дължи, но се начислява в нарушение.
Примерите за съдебни решения като посочените по-горе въобще не се изчерпват дотук. Факт е обаче, че казусите са идентични, дори често пъти се повтарят едно към едно. Но е факт, че хората продължават да са в безизходица, да разчитат на бързи пари, без да се съсредоточат върху условията, срещу които ги получават, и накрая да стават жертва на неправомерни такси и неустойки. Вероятно съвсем малка част от тези истории всъщност стигат до съд, който да ги облекчи от непосилните начисления и масата потърпевши не подозира, че е изцеждана без законово основание и заделя стотинки, за да може да се разплати докрай.