Една стройна жена на зряла възраст с изискана осанка допреди дни бродеше по централните улици на Русе и с видимо удоволствие спираше погледа си върху фронтони, барелефи, капители, орнаменти. Стефани Мутафчиева за пореден път беше дошла в града, в който преди повече от столетие идва един неин именит прадядо - французина Андре Тюрийо, който пристига тук за малко, поканен от брат си, но остава в България завинаги.
Стефани Мутафчиева сега събира прашинка по прашинка, трошица по трошица, снимка по снимка и изречение по изречение знаците, все още запазени през времето, които пестеливо, но изразително разказват за Андре Тюрийо и неговите наследници.
Стефани е внучка на една от дъщерите на френския предприемач - Елиза Андре Тюрийо. Той е имал две дъщери и трима сина, разказва дамата. Еманюел е заминал за Франция, за Жак се знае малко, а Андрей е известен и уважаван предприемач. В момента събирам данни - надявам се да сглобя една по-ясна картина за рода, казва Стефани Мутафчиева.
Самата тя е като героиня от увлекателен роман
По специалност е биолог, по-точно биохимик. "Мечтата ми беше да се занимавам именно с биохимия. Когато чух за първи път професор Асен Хаджийолов, веднага си казах: "Това искам да правя и аз!". Но тук, в България, по онова време - началото на 60-те години, не можеше и да се мисли за такава наука. Затова с мъжа ми, който се занимава с физикохимия, взехме решение и заминахме за Франция. Заминахме с кола за един конгрес през 1963 година и останахме да работим там. Във Франция особено през онези години се даваха страшно много пари за наука. Поканиха мъжа ми да работи за една нова лаборатория в CNRS - Centre Nationale Recherches Scientifiques /Национален център за научни изследвания/, а аз издържах конкурс и започнах работа в същия център", разказва Стефани Мутафчиева.
Нейният съпруг е син на Боян Мутафчиев, племенник на видната българска писателка Вера Мутафчиева и внук на прочутия историк Петър Мутафчиев, автор на студии, монографии и учебници по българска история. Така двата рода - на французина Андре Тюрийо и на Мутафчиеви, се преплитат и сливат традиции, принципи, всеотдайност, посветеност.
Във Франция особено за мен нямаше трудности с езика - аз
говорех френски от дете, моята баба Елиза ме беше научила
впрочем, не само на езика, но и на много други неща, казва Стефани Мутафчиева. "У дома се говореше само на френски. Истината е, че баба не ми е разказвала за Русе, много малко сме говорили за това. По-късно си давах сметка, че на нея й е било твърде болно да се връща към тази тема. Красивата им къща тук е била взета и със сигурност на нея не й е било лесно да се среща със спомените си. Нейният мъж, моят дядо, е генерал Стефан Славчев, главнокомандващ армията. Той е човекът, превзел с войската Одрин - у дома се пазят снимки от момента на предаването на Одринската крепост, когато моят дядо получава ордените и пагоните на пашата, който предава крепостта. Стефан Славчев е завършил военно училище, а след това получава стипендия да следва инженерство в Торино. Впрочем,
за тази стипендия моят дядо се е конкурирал с дядото на моя мъж
- и дядо Стефан печели стипендията... Ген.Стефан Славчев е създател на теорията на артилерията за българската войска", разказва Стефани Мутафчиева.
Самата Стефани в младите си софийски години е била не по-малък шемет от френския си прадядо, който зарязва кариера на офицер от армията на Наполеон Трети, за да се установи трайно в, меко казано, не особено популярната в това време като цивилизована държава току-що освободена България. Като една достатъчно луда глава Стефани е първата жена в БАН, която си купува мотоциклет "Веспа", като дори дава име на мотора - Синята стрела. Заедно с мъжа й пък са от първите българи, които се гмуркат за удоволствие и за да наблюдават богатия безмълвен свят по дъното на Черно море. "Сами си правехме подводничарските екипи, но толкова бяхме впечатлени от филма на Жак-Ив Кусто "Подводният свят", че нищо не можеше да ни спре да се гмуркаме. Първата година край Сопозол като се спуснахме под водата, рибите бяха толкова наивни, че не се плашеха от нас. След това вече като видеха харпуните, в следващия миг вече забелязвахме само опашките им", засмива се при спомена Стефани.
През 1966 година започват да работят в Марсилия - там
Стефани работи заедно с Кусто в Океанографския институт
След това се посвещава на мечтаните занимания с биохимия, с електронна микроскопия, изследвайки как работят мембраните на клетките. Мембраната на клетката е основата на живота, обяснява кратко и ненатрапчиво тя, като пояснява, че и докторатът й е посветен на темата за мембраните.
Следват години на работа в Бразилия, където семейството учени е поканено за създаването на нов институт, после отново Марсилия, в Института по биохимия и молекулярна биология, а след това Стефани Мутафчиева е поканена в Париж, където създава нова лаборатория по клетъчна билогия. През 80-те години тя и съпругът й работят и в САЩ. В Меката на биологията, института "Джон Хопкинс" в Балтимор, усмихва се Стефани.
Винаги безкрайно съм се забавлявала на работа - това е науката, тя е творчество, ако го чувстваш като досадна работа, по-добре да не се захващаш, обобщава слънчево дамата.
И се връща отново на темата, която я води в Русе. "От 1989 година се връщам често в България, почти всяка година, често идвам и в Русе. Синовете ни също идваха тук -
и двамата ни синове говорят отличен български
Петър е строителен инженер, живее в Париж, строил е метрополитените в Египет и във Венецуела, строил е в много страни. Никола е лекар, специалист по хирургия на ръката и пластична хирургия, в момента живее в Израел. Никола доведе в Русе и своите деца. Затова много ми се иска да успея да събера всичко, което е възможно, за да съставя родословието на Тюрийо - сигурна съм, че това ще бъде интересно и полезно за нашата фамилия", убедена е Стефани Мутафчиева. И разказва това, което знае със сигурност.
Корените на родословното дърво на рода Тюрийо са в Бургундия. Там е роден Андре в заможно семейство. "Те са били трима братя - също като в приказките. И също като в приказките единият брат поема бизнеса на фамилията, вторият става военен - това е Андре, а третият е свещеник. Свещеникът мисионерства през 70-те години на 19 век из Балканите. И така се озовава в България. Вижда тази хубава страна и пише на брат си Андре, който по това време се е демобилизирал:
"Вместо да се чудиш какво да правиш, вдигни се и ела тук, в тази страна, която е едно истинско Елдорадо"
И така Андре Тюрийо, офицерът на Наполеон Трети, пристига в България", разказва Стефани Мутафчиева.
Това, което някои русенци знаят, е, че според откъслечни сведения в Русе Андре Тюрийо се включва в строителството на Баронхиршовата железница. Той активно се вписва в строежа и там проявява предприемаческия си дух. Тъкмо този дух постепенно прави от французина един от най-видните русенски фабриканти.
Днес спомена за Андре Тюрийо пазят няколко прекрасни сгради, които създават неповторимия облик на Русе и европейската атмосфера по неговите улици. Именно Андре Тюрийо e този, по чиято поръчка в Русе работи италианският архитект Нино Росети. Едната сграда е издържана в стила на френския неоренесанс и е разточително декорирана - това е домът на Тюрийо на улица "Княжеска" номер 5, кацнал на крайбрежната улица. Строен е в периода 1885-1890 г., а през 1902 година Тюрийо я продава на търговеца на каменна сол от Румъния Иванчо Соларя.
Французинът си построява друга къща за живеене
- това е сградата на улица "Александровска", на кръстовището с "Константин Иречек" и "Славянска". За щастие, банката, която в момента я притежава, е реставрирала прилично сградата и в голяма степен е върнала автентичния й блясък.
Несъмнено, най-известната и най-ефектната сграда, построена от Андре Тюрийо, по-точно за него, е жилищно-търговското здание, градено през 1897-1902 г. на улица "Александровска" в непосредствена близост с централния градски площад. Архитект е отново Нино Росети, който е декорирал пищно фасадата с разнообразни елементи, напомнящи за централните части на Виена и Будапеща. Колони, пиластри, картуши, декоративни релефи във вид на маски и причудливи плетеници украсяват отвън сградата и я правят една от най-впечатляващите в русенския център. През 1902 г. Тюрийо продава къщата на братя Равенски от Тетевен, които приспособяват етажите за хотел, а магазините - за сладкарница. За голяма част от по-възрастните русенци това си остава "сладкарница "Тетевен" - любимо място за срещи. Впрочем Андре Тюрийо е притежавал и парцела в съседство с "Тетевен" - както посочват историците, когато се гласува решението да се строи Доходното здание, "общината взема парцела за него от френския предприемач".
Тепърва проучванията и събирателската работа на правнучката на Андре Тюрийо ще продължават. И няма съмнение, че ще се увенчаят с успех. Градът и неговата атмосфера много ми помагат, освен това срещам приятелски настроени хора, които също много ми помагат, казва тя. И признава: "За първи път дойдох в Русе едва през 1994 година. И изведнъж си дадох сметка, че се влюбвам в този град. Също както някога се е влюбил в него и моят прадядо. Съдба, нали?".