11 октомври 1999 г. 38-годишният българин Валентин Крумов пристига в столицата на Косово - Прищина. Той обаче не е част от българския полицейски контингент, това е първият му работен ден като служител на Организацията на обединените нации (ООН) в размирната област, която се бори за автономия от Съюзна република Югославия.
Няколко часа, след като е пристигнал от Ню Йорк, Крумов и две негови колежки вечерят в хотела и тръгват на разходка по главната пешеходна улица "Майка Тереза". Най-вероятно не знаят, че вечер там се събират представители на албанската общност. Но дори и да са наясно, едва ли могат да си представят какво зверство предстои. В един момент българинът и двете жени се разминават с група младежи. Един от тях го пита на сърбо-хърватски колко е часът. И той отговаря - на същия език. Тогава става ясно, че въпросът е бил провокация. Защото фактът, че Крумов говори този език - славянски, тоест, не е албанец, а вероятно сърбин според местните, се оказва фатален. Те искат отмъщение за сърбите, които обвиняват в етническо прочистване. И затова раздават своето правосъдие. Българинът е буквално линчуван на улицата - първо пребит, а след това застрелян с куршум в главата.
Инспектор Жил Море от Кралската канадска планинска полиция, който в този момент също е служител на ООН в Прищина, става свидетел на жестокото убийство. Той разказва пред медиите, че Крумов е ритан и удрян от голяма тълпа, която го отделя от колегите му.
"Изведнъж се чу изстрел, тълпата се разпръсна и видях тялото на г-н Крумов на земята, беше безжизнено", казва Моро.
В първите часове след трагедията в Министерството на външните работи на България е получен официален факс от ООН, в който се казва, че Валентин Крумов, който е с американско гражданство, е правел докторат в щата Джорджия и по индивидуален път се е включил във временната гражданска администрация на ООН в Прищина - UNMIK. Говорителят на МВнР Радко Влайков заявява:
"Това е много грозен, вандалски акт, потресени сме".
Той уточнява, че ООН правят всичко възможно близките на убития да отидат на място, за да разпознаят трупа, като световната организация ще поеме всички разноски.
Президентът Петър Стоянов пък отправя официално запитване до ръководителя на администрация на ООН в Косово за изясняване на случая.
Очакванията убийците да бъдат задържани и осъдени обаче остават напразни. В началото излиза информация, че петима души са заподозрени, че на мястото е открито яке със следи от кръв, което не е на жертвата, но никой дори не е задържан, камо ли обвинен.
Ето какво пише журналистът Емил Спахийски във вестник "Сега" на 30 октомври 2000 година:
"Преди няколко месеца в Университетския център за изследване на мира близо до Грац случайно срещнах Райнард. Австрийският момък тъкмо се беше върнал от Косово. В продължение на 6 месеца беше работил за международна организация. Ръцете му видимо трепереха от нерви и почти не обелваше дума. Когато ставаше въпрос за работата му в Прищина, само махаше с ръка и след това отпиваше от бирата. Едва след като празните бутилки станаха повечко, скърши бариерата и се разприказва. Думите му бяха пълни с много ненавист. Към албанците. Хората, които познаваха Райнард, онемяха, защото го помнеха като толерантно момче, изпълнено, най-общо казано, с любов към човечеството. Попитаха го какво е станало с него и той, вместо да отговори, разказа една история.
Случката се разиграва почти в центъра на Прищина, където е тъпкано с полиция и патрули на КФОР. Един ден група албанци спира кола, в която са сръбски професор и съпругата му. Свалят двамата от колата и започват да ги налагат с подчертано удоволствие. Професорът е повален на земята, а мъжете започват да скачат върху него, докато той целият потъва в кръв. След това някой изважда пистолет, опира го в тила на професора и го довършва с един изстрел. После групата дълго време развява знамена и танцува около трупа на умъртвения преподавател. Пред очите на безпомощната му съпруга. Пред очите на десетки свидетели. Под носа на безпомощните миротворци.
"Това е варварско! Как няма да се гнуся от тази дивотия. Мразя ги", заключи Райнард.
Не пропуснах да го попитам за Валентин Крумов.
"Отвратителна история. Станало е същото като с този професор. Първо са го били, след това са го застреляли и са танцували около него, крещейки: "АОК!", отсече Райнард.
След като изразих леко съмнение, той добави: "Приятелю, мога да ти разказвам с дни подобни случаи. Тази екзекуция влезе в новините само защото вашият човек беше служител на ООН. По-лошото е, че убийците са известни, но никой няма да ги накаже. Пак в името на голямата политика".
Помните ли каква беше реакцията на ООН след убийството на Крумов? Тя не притисна шефа на Армията за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи да предаде убийците (той има тази власт и възможност), а предупреди подчинените си да не говорят славянски езици. Рядък абсурд! Абсурд, но разчетен внимателно. Той доказва моралната вина на победителите за това, че убийството не получи своето възмездие. Защо ли?".
Стенограма от заседание на парламента малко след тази публикация и година след екзекуцията на Крумов пък припомня какво се случва у нас:
"ЧЕТИРИСТОТИН ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 17 ноември 2000 г.
ЖОРЖ ГАНЧЕВ (независим): Един наш сънародник беше убит брутално в Косово - Валентин Крумов, и нито Вие като министър-председател на нашето правителство (Иван Костов - б.р.), включително МВР, Министерството на външните работи, никой не се занима със съдбата на това момче, което представляваше ООН, и с наказанието на убийците му. Вие се срещнахте с Хашим Тачи на ул. "Раковски" № 134 в присъствието на министъра на правосъдието, значи му дадохте ранг. Вие, министър-председателят на България! Председателят на Комисията по външна и интеграционна политика присъстваше там. Заместник-министърът на външните работи господин Кисьов присъстваше там. И след като му давате такава аванта, официална, и го поставяте на пиедестал, Вие можехте за един час да го накарате да намери убийците. Той може в границите на 60 минути да намери тези убийци.
Аз съм стъписан. Затова, имайки предвид всичко това, Ви питам: възнамерявате ли като министър-председател да поискате обяснение от съответните министри за тяхното безотговорно отношение и като председател на Вашия Министерски съвет да потърсите отговор за изясняване на обстоятелството по убийството, както и за наказание на убийците на българския гражданин Валентин Крумов?
Емил Спахийски е един достоен журналист. Отиде в Косово и наистина поговори с тези хора. Поговори с един от представителите на КФОР - Райнар, който каза: "Един професор беше повален на земята", цитирам, "и мъжете скачат върху него. Той потъва в кръв. Изваждат пистолет, опират го в тила и го довършват. След това танцуват върху трупа пред очите на безпомощната му съпруга."
По същия начин е убит и нашият сънародник, казва Райнар. Първо са го били, след това са го застреляли и са танцували около него, защото е сбъркал да говори на славянски език.
Къде е нашето правителство? Къде е Вашата интервенция? Къде е външната министърка? Къде Ви е министърът на МВР? Къде са Ви приятелствата с Тачи?
ООН след убийството на Крумов каза, тя не приписва на шефа на АОК Хашим Тачи да предаде убийците, а тя просто казва: "Ами, говорил на славянски, абсурд, забраняваме ви повече от КФОР да говорите на славянски езици".
Каква гавра от страна на ООН към един български представител в техните редици! Те не заслужават достойни българи да работят за тях, ако така ги третират. Благодаря. Извинявайте, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря. Има думата за отговор министър-председателят г-н Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Конкретно на Вашите въпроси (на Ганчев - б.р.) искам да Ви уверя, че ние, първо, реагирахме веднага, в момента след убийството. Министерството на външните работи веднага установи незабавно контакт с близките на Валентин Крумов и ги предупреди сутринта на 12 октомври 1999 г. след получаване на информацията. Едновременно с това министерството даде спешни указания на постоянните представителства на България в Ню Йорк да сезират Секретариата на ООН. Беше получен отговор от Ситуационния център при Департамента по операциите за поддържане на мира при Секретариата на ООН, съдържащ детайли от инцидента. Последваха изявление на генералния секретар на ООН, направено в Сараево на 12 октомври 1999 г., и изявление на д-р Бернар Кушнер - специален представител на Генералния секретар на ООН и ръководител на Мисията на ООН за временна администрация - от същата дата. Беше осъден актът на насилие, извършен срещу служител на ООН, пристигнал доброволно в Прищина в името на каузата на мира и разбирателството.
България постави въпроса за изясняване на случая на възможно най-високо равнище - пред Генералния секретар на ООН и пред ръководителя на Мисията на ООН за временна администрация в Косово.
Искам да припомня, че непосредствено след трагичния инцидент с господин Крумов, на 13 октомври 1999 г. в Народното събрание пред вас бе изнесена информация по случая от заместник-министъра на външните работи. Почетена бе с едноминутно мълчание паметта на българския гражданин, животът на който нелепо бе прекъснат. По време на състоялата се среща на д-р Бернар Кушнер с представители на страните от Групата "Приятели на Косово", българският представител постави въпроса за действията, които следва да бъдат предприети. Специалният представител на Генералния секретар е уверил, че разследването е възложено на полицейските служители на Мисията на ООН за временна администрация в Косово и още не е завършено, но се прави всичко възможно виновните да бъдат заловени и осъдени.
Министерството на външните работи оказа необходимото съдействие по време на пребиваването на майката и сестрата на господин Валентин Крумов в началото на декември миналата година и в края на януари тази година в Ню Йорк, за осъществяване на връзка с администрацията на ООН.
Организирани са срещи с госпожа Фрешет, заместник-генерален секретар на ООН и с госпожа Дел-Гаудио, заместник-началник на Управлението за личния състав при Департамента за операциите по поддържане на мира. Представителите на ООН са поели ангажимент да отговорят писмено на поставените въпроси относно хода на двете разследвания - административното и наказателното, които се водят в момента от администрацията на ООН в Косово по повод убийството относно инструкциите за безопасност, които са били дадени на убития, и предаването на документите от личното му досие на близките.
С писмо от 21 януари 2000 г. до майката на Валентин Крумов господин Бернар Мийе, заместник-генерален секретар на ООН за операциите по поддържане на мира, отговаря на поставените въпроси.
Постоянното представителство на Република България в Ню Йорк е използвало и продължава да използва всички необходими средства за официални и неформални срещи, разговори и форуми, за да подчертае, че българското правителство е особено заинтересовано от извършването на пълно и обективно разследване на случая, разкриване на извършителите и предаването им на съд. Разследването е поето от господин Карл-Хайнц Гортано, началник на Регионалната следствена служба и инспектор в австрийската криминална полиция. Извършени са всички неотложни следствено-оперативни действия. Поискано е от Главната квартира на Мисията на ООН за временна администрация в Косово да обяви награда от 10 000 марки за получена значима информация по случая.
Аутопсията на жертвата е извършена от френска група специалисти, с ръководител проф. д-р Рудал от Страсбург - Франция.
В хода на разследването са установени веществени доказателства - гилза, кожено черно яке, обувка, с помощта на които е ограничен кръгът на заподозрените лица. Веществените доказателства са изпратени във Франция за извършване на експертизи.
От 1 до 3 декември м.г. директорът на Националната служба "Полиция" - генерал-майор Васил Василев, посети провинция Косово за инспекция на българския полицейски контингент и за запознаване на място с резултатите от воденото следствие по разкриването на извършителите на убийството. Непосредствено след това той проведе среща с майката на Валентин Крумов, информирайки я за предприетите действия.
От страна на нашия полицейски контингент в Косово се оказва пълно съдействие на разследването. Доклад за хода на разследването е изготвен и предоставен от господин Гортан и е изпратен на следствените органи на Република България, където е заведено паралелно следствено дело.
През месец март т.г. от българска страна чрез заместник- директора на Дирекция Национална служба "Полиция" е проведена среща в Косово с господин Гортан и е поискана актуализирана информация по делото.
На 8 ноември т.г. българският полицейски командир господин Кирилов съобщи, че резултатите от експертизите са готови, но представляват следствена тайна, тъй като предстоят нови следствени действия и вероятно арести.
На 9 ноември т.г. за среща с господин Гортан заминаха заместник-директорът на Дирекция Национална служба "Полиция" полковник Павлин Димитров и началникът на направление "Човешки ресурси" полковник Петьо Стратиев, за да бъдат информирани за хода на разследването.
Бих искал да уверя уважаемите народни представители и Вас, господин Ганчев, че правителството с особена грижа и настойчивост следи развитието на трагичния случай и предприема необходимите действия, които са в неговите правомощия за по-нататъшното изясняване на обстоятелствата, свързани с гибелта на българския гражданин Валентин Крумов. Благодаря за вниманието".
Въпреки всички държавни усилия, убийците така и не бяха уличени и наказани. 20 години след жестоката смърт на българина, възмездие няма.