В началото на XX век за кратко време България участва в три войни, които донасят и радост, и покруса. Но войната преди всичко е загуба на човешки животи. Затова страната и в частност Русенска област са осеяни от възпоменателни паметници и плочи в памет на загиналите българи в трите военни конфликта: Балканските и Първата световна войни.
Откритият на мястото на бившите казарми на някогашния Пети пехотен Дунавски полк на улица "Александровска" в Русе мемориал на загиналите във войните за национално обединение русенци съхранява паметта и имената на загиналите ни съграждани в петте войни, които България води след 1878 година. При извършването на специализирано проучване попаднах на паметни плочи с изписани имена на русенски евреи, загинали в трите войни в периода 1912-1918 година.
Плочите се намират в еврейския културен център "Шалом" на площад "Д-р Мустаков" в Русе.
Историята им се оказва повече от любопитна.
На 20 юни 1932 година
в Русе се създава клон от благотворителното дружество на участвалите във войните български евреи
От страниците на вестник "Русенска поща" научаваме, че събитието се случва в "новия приветлив салон" на дружество "Малбиш Арумим", а за председател на временното настоятелство е избран Арон Дж.Майеров. И това не е случайно. Арон Майеров Джалдети е о.з. поручик от 3-и пехотен Бдински полк. Награден е с военен орден "За храброст", IV степен, 2 кл., и с военен орден "За храброст", IV степен, 1 кл. След края на Първата световна война работи като адвокат в Русе.
На събранието присъстват над 200 души, участвали във войните от 1885, 1912-1913 и 1915-1918 г. Ар.Дж. Майеров произнася реч, в която описва участието на българските евреи в двете войни от началото на XX век, положението им след войната и необходимостта от подобно дружество,
"което единствено може да синтезира чувствата на евреина като доблестен гражданин на страната и добър и предан член на своя народ"
Новото дружество се готви за участие в тържествата за откриването на възпоменателните плочи в еврейската синагога през юли 1932 година. За тогава е насрочено и освещаването на знамето му. Събранието изпраща възторжени телеграми до Н.В.Царя и министъра на войната ген. Александър Кисьов. Чрез вестник "Русенска поща" дружеството отправя покана към евреите, участвали във войните, да се запишат в организацията при Леон Б. Аврам. Вероятно през тази година започва изработването на плочите, а информацията за загиналите е събирана и в предходните години.
Откриването на паметните плочи и освещаването на знамето на дружеството не се случват през месец юли 1932 година, като вероятната причина за това е финансова. За подготовката на събитията научаваме при проследяване на течението на "Русенска поща".
През месеците юли и август на страниците на изданието не откриваме съобщения по въпроса. В дописка от 09.09.1932 година се съобщава, че
"еврейските бойци се свикват на събрание на 11.09. в клуб "Малбиш"
където ще обсъждат приемане на знамето и организационни въпроси".
Две седмици по-късно, пак в клуб "Малбиш Арумим", се провежда ново събрание, на което се обсъждат "предстоящите големи тържества по освещаване на знамето", без обаче да се съобщава дата за това. Чак на 15 октомври вестникът информира, че "окончателно е решено освещаването на възпоменателната плоча за падналите във войните български евреи ще е на 30 октомври, като ще бъдат поканени цар Борис III и военният министър, който ще е кръстник на новото знаме".
Десет дни по-късно русенското издание съобщава, че "военният министър ген. Ал. Кисьов е приел поканата да бъде кръстник на знамето на Дружеството на участвалите във войните български евреи и то ще се освети на 30 октомври".
Непосредствено преди тържествата вестникът отправя любопитен сигнал до общинското управление на Русе, в който алармира за
"два трапа на ул."Дондуков-Корсаков", които ще затруднят церемониалния марш
на бойците по случай тържествата" и призовава те да се запълнят.
Няма сведения дали тази пречка е премахната, но се съобщава, че за еврейските тържества от Пловдив в Русе ще пристигнат 30 бойци, начело с о.з. полк. Рахамим Мушонов - първия български евреин, завършил Военното училище в София през 1889 година. Същевременно организационният комитет "кани всички, които искат да поднесат поздравления по случай освещаването на знаметона еврейските бойци, да ги депозират писмено при адвокат Арон Джалжети Майеров".
Откриването на плочата и освещаването на знамето се отлага с още един ден (по неизвестни причини) и на 30 октомври вестник "Русенска поща" съобщава, че "на 31 октомври (празник на 5-и Дунавски полк) ще стане освещаването на знамето на бойците евреи и откриването на възпоменателната плоча - паметник в еврейската централна синагога".
На самия ден (31 октомври) вестникът акцентира, че
"днес са тържествата за паметната плоча на загиналите български евреи"
и по този повод в Русе са пристигнали от София о.з. капитан Б.Басен и от Пловдив о.з. полк.Р.Мушонов.
Освещаването на паметните плочи и знамето на евреите бойци става в тържествена обстановка на 31 октомври 1932 година. От 8 часа главният равин на България д-р Ашел Хананел отслужва специална служба в централната синагога в Русе и произнася реч "за дълга на гражданина пред отечеството".
След него реч произнася г-н Хасон, председател на еврейската община в Русе.
Освещаването на знамето става в двора на синагогата под звуците на тогавашния български химн "Шуми Марица". Главният равин го предава на кръстника ген. Александър Пенев (командир на русенския гарнизон, действащ от името на военния министър), който пък го връчва на председателя на Дружеството на евреите бойци г-н А. Джалдети. Той произнася "силно патриотична реч" и полага клетва, че
"русенските евреи ще служат вярно и честно на отечеството"
От него знаменосецът Леон Аврам получава знамето. Реч произнася и водачът на гостите от Пловдив о.з. полк. Рахамим Мушонов. Следва освещаване на паметните плочи, "на които със златни букви са изписани имената на 37 евреи, паднали за отечеството". Ген. Пенев разрязва трикольорната лента според ритуала. Речи произнасят кметът на Русе инж.Йордан Павлов, г-н Пардов от името на централната консистория на евреите и други гости. Тържеството завършва в 10.30 часа с церемониален марш на евреите бойци пред ген. Ал.Пенев.
На 8 ноември вестник "Русенска поща" публикува благодарствено писмо от името на бойците евреи от Пловдив, присъствали на тържествата в Русе на 31 октомври, подписано от о.з. полк.Рахамим Мушонов. В него той
изразява възхищението на пловдивчани от тържествата
отправя "най-искрен войнишки поздрав към всички русенски бойни другари евреи, които са изпълнили доблестно своя войнишки дълг и са заслужили вниманието и симпатиите на властите и цялото русенско родолюбиво общество". Отправя се призив издигнатият паметник в синагогата с "вписаните имена на 37 герои светци" да служи като факел в "бъдещата полезна дейност". Накрая се отправят най-искрени благодарности към русенското еврейство и специално на бойците евреи за "вниманието и радушния прием".
Двете паметни плочи са изработени от черен мрамор и с жълти букви на български език и на иврит са изписани имената на 38 русенски евреи, загинали в Балканските и в Първата световна война.
Над имената стои стихът от Иван Вазов: "Българио, за тебе те умряха"
изписан на двата езика, който е под лъв за плочата с български текст и под шестоъгълната звезда на Давид за плочата с текст на иврит.
През 1932 година плочите са монтирани в сефарадската синагога на ул."Аксаков", но след изселването на повечето евреи от Русе в Израел след 1947 година, сградата престава да бъде синагога и дълго е била ателие на известния русенски скулптор Георги Радулов. След 1990 година сградата на бившата синагога е продадена на Божията църква. За щастие
плочите са запазени въпреки превратностите на времето
Днес те са в отлично състояние и в началото на 90-те години на миналия век са монтирани в сградата на друга бивша русенска синагога - ешкеназката, на площад "Д-р Мустаков", която, след връщането й на еврейската общност, е еврейски културен център.
На плочите са изписани 38 имена: Аарон Ицхак Папо, Мордехай Моше Афталион, Маир Мордехай Леви, Моше Симантов Афталион, Нисим Шеломо Гадол, Пинхас Авраам Б. Езра, Шемуел Б. Елия, Сасон Бинямин Цалмона, Шемуел Имануел Фархи, Авраам Шабетай Меламед, Йосеф Нисим Машиах, Шеломо Авраам Б. Езра, Шимон Мордехай Нахмияс, Шемуел Яаков Пизанти, Давид Йеуда Леви, Нисим Авраам Ашер Ешкенази, Аарон Ицхак Лиджи, Йеуда Нисим Б. Йеуда, Шемуел Синай Грасяни, Ицхак Йосеф Мешулам, Шеломо Азриел Б. Маир, Авраам Рефаел Фархи, Нисим Авраам Видас, Симантов Авраам Фархи, Йеуда Йона Маркус, Аарон Моше Талви, Ицхак Шемуел Бенсусан, Бинямин Рабено Капон, Шемуел Херман Надлер, д-р Йосеф Хаим Пинто, Йеошуа Елияу Митрани, Езра Авраам Б. Езра, Рахамим Давид Перец, Исраел Рефаел Грюнберг, Бецалел Яаков Елазар, Даниел Шимон Голденберг и Шеломо Раф. Аболаш. Повечето герои са представени с три имена, година на раждане и дата на смъртта. Единствено Симантов Авраам Фархи присъства само с имената си.
Първите 15 евреи са загинали в Балканските войни
От проучени документи се изясни, че 8 от тях са родом от Русе, а един е родом от Ново село, Русенско. Петима са родени в друг град, а за един не бе открита информация за родното му място.
Следващите 23-ма са загинали в Първата световна война. От тях 11 са родом от Русе, 6 са родени извън Русе и за 6 засега не е открита информация за родното място.
При съпоставка с официална информация от сайта на ДА "Архиви" и от други източници откриваме не малко разминавания с данните от плочите.
Любопитна подробност е фактът, че при откриването на плочите през 1932 година, според дописката в "Русенска поща", имената са 37. По-късно (още през 30-те години на века) е добавено името на Шеломо Раф. Аболаш, което е със същия шрифт и цвят, но не е подравнено с другите имена.
Паметните плочи в еврейския културен център "Шалом" в центъра на Русе е наложително да заемат достойно място в списъците с паметни знаци (паметници и плочи), посветени на падналите във войните. Защото тези загинали евреи са преди всичко българи, воювали под българско бойно знаме и отдали живота си за обединението на българските земи.