На 30 септември 1944 г. правителството на Кимон Георгиев единодушно приема "Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". Привлечени под отговорност са регентите, министрите, депутатите от ХХV ОНС, висши духовници и военни, както и други изявени личости в периода 1 януари 1941 г.-9 септември 1944 г. Целта е да се узаконят извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия, неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни евентуални политически противници на новия режим.
В първите дни след 9 септември в страната започват масови убийства без съд и присъда, непознати дотогава в българската история. Само през първия месец са убити около 28 000 души, сред които 18 000 с висше образование - образованите българи са потенциалният противник за налагане на комунистическия режим. По това време в страните на Източна Европа, в които е навлязла Червената армия,
в политически чистки са избити общо около 100 000 души - видно е, че почти 1/3 от тях са в България
В тази безразборна сеч масово се наблюдават случаи на лично отмъщение, разчистване на сметки, криминални престъпления. Стреснато от мащабите на чудовищните неконтролируеми злодеяния и под международния натиск от страна на съюзниците (САЩ, Англия и Франция), правителството на К.Георгиев е принудено бързо да подготви закона за т.нар. Народен съд, чрез който, поне привидно, да се сложи край на саморазправите. С решението си от 30 септември, одобрено с Указ №22 на регентите на България, правителството изпреварва международните спогодби, с които ще бъде задължено да сътрудничи за задържането на лица, обвинени във военни престъпления. Народният съд е насочен срещу легитимно конституираната българска власт и срещу конституционно гарантирания държавно-политически строй. Българските комунисти съзнават, че противоправната логика, върху която стъпва приетата Наредба-закон, е слабото звено на извънредния съдебен трибунал и заради това
концентрират огромни усилия към мобилизацията на максимално количество българи, които да заявят по различен начин своята подкрепа
за процесите по начин, който от БРП (к) желае. Това се прави най-вече посредством каналите за въздействие - вестници, позиви, сказки и събрания по партийни организации и т.н. Всеобщото мобилизиращо въздействие успява да придаде на процесите в цялата страна нужната публичност, за да имат от БРП (к) основание да твърдят, че народът е този, който отсъжда посредством народните съдии.
От 9 септември 1944 г. и в Русенска област започват да се прилагат масови и жестоки репресии над служители в местните структури на дъжавната власт, полиция, жандармерия. В града са извършени над 100 убийства, повече от 1300 ареста за 4 месеца, ежемесечно са изпращани в лагери на различни срокове по над 100-200 политически противници на комунистическата партия. На 19 октомври главният народен обвинител Георги Петров изпраща първото Окръжно до областните центрове, с което дава подробни инструкции за преките ангажименти на народните съдии.
Изисква се от местната милиция и военната следствена комисия точен списък на всички задържани лица
които предстои да бъдат съдени по Наредбата-закон. Събраните сведения се изпращат с гриф "строго секретно" на главния обвинител.
С процесите на Народния съд на практика се утвърждава и новата формула на управление. Създават се и нови структури: например отдели "Агитация и пропаганда" (Агитпроп) към околийските (по-късно областни) комитети на Отечествения фронт из страната. На 11 ноември 1944 година е организирана конференция на всички деятели на Агитпропа към Околийския комитет на Отечествения фронт в Русе, където е изработена цялостна структура на новия отдел, занимаващ се с идеологията на територията на града, формулирана в "Протокол-директива". Твърде важно за ОФ и най-вече за БРП (к) е създаването на една добре действаща машина, получена чрез установено съглашателство между всичките партии, съставляващи управляващата коалиция. Крайната цел е ясна - да се елиминира в зародиш всяка възможност за разногласие между партньорите, респективно за алтернативен подход при провеждането на Народния съд
На Агитпропа при ОблК на ОФ е
възложена отговорна задача - да организира голям митинг-шествие, ознаменуващ началото на заседанията на Първи състав на Русенския областен народен съд
Във вестник "Дунавски отечествен фронт" се публикуват статии, които подробно разкават за героизма на жертвите на режима преди 9 септември, акцентира се на имената на палачите, както и вината на държавата в лицето на предишната власт. Целта е да се постигане висока степен на мобилизация на масите непосредствено преди започването на процесите. Структурите на ОФ по места организират изпращането до редакцията на вестника на многобройни призиви, резолюции, декларации за "строг, но справедлив Народен съд". В поредицата статии под рубриката "Ние вдигаме завесата" се публикуват текстове за насилие и смърт преди 9 септември над "борците за народна свобода" - Петър Караминчев, Ана Вентура, Тодор Койнов, Здравко Чампоев, Иванчо Казаков-Хлебарчето и др. Твърде важно за ОФ и най-вече за БРП (к) е създаването на една добре действаща машина, задействана чрез установено съглашателство между всичките партии, съставляващи управляващата коалиция.
Документите от дейността на ОФ структурите се съхраняват в Държавния архив. В протокол от заседание на новосъздадената структура от 2 декември е записано, че освен подготовката из цялата околия,
в ход е поставена и процедура по издигането на Братска могила на всички избити заради своите леви възгледи
след 1923 г. Вестник "Дунавски отечествен фронт" съобщава, че на 21 октомври с камион са докарани в новите гробища Стефан Симеонов, Ламбрин Чамуров, Георги Цонков, Лука Братованов, Петър Попов, за да посочат гробовете на Дянко Стефанов и други осъдени комунисти. Създадена е и специална комисия в състав Александър Ковачев (председател), Никола Пиргозлиев (секретар), инж.Иван Казанджиев и архитект Христо Христов със задачата да се определи местоположението на паметното съоръжение и уреждането на всички важни подробности, възникнали покрай препогребването на тленните останки на загиналите, както и с издирването на близките на убитите и поканването им да присъстват в деня на протестния митинг. След два месеца, на 1 февруари 1945 г., съставът на комисията е изцяло подменен с нови имена - Момчо Крумов, М.Михов, Бони Цанев и В.Стефанов. Най-логичният мотив за промяната е несправяне на сроковете, а най-вероятната причина - възпитанието и морала на членовете на първата комисия. Може би за Ковачев, Казанджиев, Христов и Пиргозлиев, възпитавани в семейства с патриархални традиции и християнски добродетели, поставената задача -
разкопаване на гробове и пренасяне на тленни останки
при това на наскоро починали лица, е в пълно противоречие с морала и ценностната им система.
В ранните часове на 21 февруари 1943 г., с помощта на отлично изградена агентурна мрежа, полицейският началник Стефан Симеонов успява да влезе в дирите на най-активните дейци на нелегалната комунистическа партия. Арестувани са около 80 от тях, сред които е и авдокат Петър Караминчев, серкетар на ОК на БРП. Няколко дни по-късно Ангел Главчев и Ангел Гецов, ученици от столарското училище (дн. Гимназия по дървообработване "Йосиф Вондрак"),получават "бойна задача" да убият полицейския началник. Стефан Симеонов е прострелян пред дома му, възстановява се от огнестрелните рани, а нападателите са заловени и осъдени на смърт. На 8 октомври 1943 г. загива при престрелка с полицията до хижа "Приста" Дянко Стефанов, определен за секретар на ОК на БП в Русе след залавянето на П.Караминчев. На следващата година полицията разкрива малки бойни групи, които се укриват в горите при селата Червен и Хотанца. Сред имената, изписани на братската могила, е и това на Леон Таджер, извършил най-значимата саботажна акция, с която русенската комунистическа партия особено се гордее - подпалването на бензиновите складове на рафинерия "Петрол".
Потомъкът на един от най-богатите еврейски български родове е представен в комунистическата историография като беден младеж
от занаятчийско семейство, чиито родители "трудно изкарват прехраната си". Истината е, че баща му Йосиф Таджер е завършил Висшето военно училище, запасен капитан, участвал в Балканската война. По-късно учи право в Женева. Той е уважаван софийски адвокат, който посвещава живота си на циониската идея. Това е и причината да изпрати сина си да учи земеделие във Виена. През 30-те години семейството напуска София и заминава за Палестина, където е принудено постоянно да воюва с местното арабско население. Там Леон става член на комунистическата партия и е изпратен в родината с цел да организира саботажи на германски обекти. Владеещ чужди езици той е привлечен за сътудник на нелегална печатница, превежда и разпространява емисии на радио Москва и други чужди станции. Полицията разкрива дейността му, интерниран е от София, успява да избяга от лагера на гара Церово и пристига в Русе. Тук Леон Таджер започва работа на пристанището, където прави неуспешен опит за саботаж. Със същата цел, под чуждо име, става работник в петролната рафинерия, където предизвиква пожар, но е заловен и военен съд го осъжда на смърт през декември 1941 г. Видно е, че трябва да се организира ексхумацията на наскоро погребани хора, а
минималния санитарно необходим срок е осем години
от датата на погребението.
И с тази задача успява да се справи втората комисия - веднага организира ексхумацията на костите на загиналите комунисти и полагането им на новото място, а така също и техническата организация за събитието. Започва провеждането на нарочно свикани събрания, на които да се гласуват резолюции за най-строго наказание на "палачите на българския народ", а кварталните и селските организации отговарят за присъствието на местното население. Поради липсата на достатъчно транспортни средства е създадена специална организация за извозване на максимален брой участници в митинга. Вестник "Дунавски отечествен фронт" публикува специални текстове на лозунги, които да се изпишат върху плакати в подкрепа на Народния съд: "Искаме бърз и справедлив съд над фашистките убийци - Симеонов, Попов, Чамуров и др.!"; "Смърт на убийците на народния син - др. Караминчев!"; "Смърт на убийците на др. Анна Вентура, Чампоев и др. народни синове и дъщери!"; "Най-справедливата присъда към враговете на народа - фашистите, е смъртната присъда!", "Строг съд над народните убийци!" и пр.
Участниците носят и портретите на Петър Караминчев, Мара Манева, Ана Вентура, Тинка Джаин, Иван Ласонин, Тодор Койнов, Дянко Стефанов и др. Митингът е насрочен за 11 февруари, неделя.
Тленните останки на починалите, положени в новите градски гробища, са
ексхумирани на 9 февруари и пренесени в Областната дирекция, където на следващия ден са изложени за поклонение
Градът е покрит с черни знамена още от събота. В мразовития февруарски неделен ден е планирано погребението да се превърне във всенароден траурен митинг - шествие по главната улица от Съдебната палата до Братската могила срещу халите. Изборът на мястото е добре обмислен - през петдесетте-седемдесетте години на ХIХ в. там са се издигали бесилките на осъдени на смърт дейци на национално-освободителното движение срещу Османската империя, т.е. точно е спазена директивата, спусната по линия на ОФ, „животът на партизаните да се свързва със старите наши възрожденци - Левски, Ботев и др. борци за свободата на България".
В неделя на площада пред Съдебната палата, според "Дунавски отечествен фронт", присъстват около 36 хиляди души (?!). Организаторите от Агитпропа твърдят, че към момента градът не е ставал свидетел на подобно по своите мащаби събитие, като се съобщава за стотици плакати, десетки свещи и портрети, стотици червени, оранжеви и национални знамена в ръцете на участващите. Митингът започва с реч на ветерана на русенската партийна организация и председател на Околийския комитет на ОФ-Русе Георги Токушев, а след него говорят Радка Генева, председател на женската комисия, Димитър Джумалиев (член на градското ръководство на социалдемократическата партия), Петко Минчев (от БЗНС), Димитър Икономов ("Звено"), Вълю Гочев (РП). Изказват се и представители на Младежката комисия и войската.
След края на речите
многохилядното множество, заедно с окованите във вериги подсъдими
се насочват в посока Братската могила, където са ковчезите с тленните останки. Там Стефан Симеонов, Ламбрин Чамуров, Георги Цонков, Лука Братованов и Петър Попов са заставени да изкопаят гробните ями, а след това в тях са спуснати под звуците на траурен марш и пушечни залпове дървените ковчези: "За заравянето бяха докарани от затвора предателите, които за нищожните 500 лева месечно възнаграждение са сътрудничили на полицията, като са издавали доблестните борци срещу фашистката власт. Те трепереха страхувайки се да се доближат до народа, за да не излее омразата си над тях и ги линчува. Ровеха пръста и се озъртаха като изплашени животни", пише "Дунавски отечествен фронт". И отново по познатия сценарий до редакцията на вестника и до Народния съд масово са изпращани декларации и резолюции от работнически колективи, граждани, военни, моряци, учители и други с призив подсъдимите да бъдат наказани чрез смърт. И "волята на народа" е изпълнена - обвинителният акт на Първи състав на Русенския областен народен съд е подготвен на 30 януари 1945 г. и е подписан от двамата народни обвинители - Борис Минковски и Панайот Попов. Общият брой на привлечените под отговорност е 79 души. В последното заседание на 25 февруари са произнесени 27 смъртни присъди. Народният съд не предвижда обжалване и присъдите са изпълнени веднага в полунощ на 25 срещу 26 февруари. Не съществува документ указващ мястото на екзекуцията. Но
разказите, предавани от уста на уста сред русенци, посочват салкъмовата горичка към днешния Лесопарк Липник в посока село Николово
Най-актуалната информация, която може да се открие на Гугъл за Братската могила, са журналистически коментари, че паметното място се нуждае спешно от ремонт и че Братската могила е изградена през 1951 година по проект на архитектите Нейчо Йорданов и Иван Минев, автор на женската фигура е Георги Радулов. А проблемът със слягането на почвата се обяснява със скорошни ремонтни дейности, без да се взема под внимание фактът, че постамента е монтиран върху гробно място, изкопано пред февруари 1945 г. от осъдени на смърт.
А замисляме ли се в забързаното си ежедневие, че сенчестата, любима на много русенци, велоалея минава непосредствено до гробно място?
И още нещо - сеща ли се някой, че на 26 април 2000 година 38 Народно събрание прие Закона за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, който е сила от обнародването си в Държавен вестник на 5 май същата година?