На 7 юли се навършиха 120 години от рождението на заслужилия артист Любен Попов. Роден през 1899 г. в Попово, той завършва Плевенската гимназия и още в ученическите си години взема участие в театралните представления на гимназията. През февруари 1919 г. прави първите си стъпки на голямата сцена заедно с трупата на Плевенския градски театър. Тук под ръководството на големия български артист Владимир Николов, директор и режисьор на театъра, Л.Попов
получава първите напътствия в творческата си кариера
Израстването му като артист продължава и през следващите години, когато неговите роли са режисирани от Болгар Багрянов, Тачо Танев, Георги Стаматов, Вера Игнатиева, Юри Яковчев, Ст.Киров, Николай Масалитинов, Боян Дановски, Ст. Сърчаджиев, д-р Кръстю Мирски, Владимир Полянов, Леон Даниел. Именно те са които възпитават в Л.Попов всеотдайност към театралното дело и любов към българското слово.
Дълголетният му творчески път, над 40 години, преминава на сцените на Плевенския (1919-1925, 1926-1928, 1930-1931), Търновския (1925-1926), Видинския (1928-1929), Бургаския (1929-1930, 1936-1937), Пловдивски (1932-1935, 1939-1940), Варненския (1937-1939, 1949-1951), Старозагорския (1940-1941), Скопския (1941-1944) и Русенския (1935-1936, 1944-1949 и 1952-1961) театри. Особено интересно е неговото участие в пътуващия театър на Георги Костов "Народна студия" (1931-1932), в пътуващия "Нов народен театър", с директор актрисата Султана Николова, както и в "Художествения театър" -София (1937).
Любен Попов е един от основателите и член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България през 1921 г. В периода 1945-1949 г.
в Русе е подпредседател на Клуба на културните дейци
подпредседател на Българо-съветското дружество и член на Художествения съвет на Драматичен театър "Сава Огнянов".
През своята над 40-годишна театрална дейност Любен Попов има повече от 300 превъплъщения. Роли, в които успява да пресъздаде различни хора, с различен темперамент и характери, герои поставени в сложни житейски ситуации, които пленяват публиката, герои, които разсмиват и разплакват зрителите и ги карат дни наред да съпреживяват и обсъждат случките от театралната сцена. Апостолския плам, с който Л.Попов пленява публиката, я карат с благодарност да си спомня щастливите мигове, дарени от щедрия талант на актьора.
Той се справя блестящо както с ролите на крале, царе, графове, барони, президенти и военни, така и с ролите на обикновени хора от народа
Незабравими ще останат неговите Иван Асен II в "Борислав" и Иван Александър в "Към пропаст" на Иван Вазов, Асен I в "Иванко" на Васил Друмев, Зерул в "Симеон" на Ст.Л.Костов, президент Фон Валтер в "Коварство и любов" и Филип II в "Дон Карлос" на Шилер, Хенрих IV в едноименната пиеса на Шекспир, лорд Дарлингтън във "Ветрилото на лейди Уиндърмир" на Оскар Уайлд, полк.Пикаринк в "Пигмалион" на Бърнард Шоу, полк. Витанов в "Когато гръм удари" на Яворов, княз Волконски в "Унижени и оскърбени" и Ганя в "Идиот" на Достоевски.
Наред с тях трябва да отбележим и Динко във "Вампир" на Антон Страшимиров, Нягул в "Албена" и Рали в "Боряна" на Йордан Йовков, Найден в "Майстори" на Р.Стоянов, Владиков, Христович и Македонски в "Хъшове" на Иван Вазов, Клеант в "Тартюф" на Молиер и много други.
Но той
не се задоволява само с игра, а прави стъпки и като постановчик
Първият такъв опит е драмата "Джо Келер и синове" от Артър Милър, с премиера на 14 април 1949 г., следват я пиесата за деца на Сергей Михалков "Зайко-Всезнайко", която се играе на русенска сцена през 1953 г., и комедията на Любимка Бобич "Балкански аристократи", чиято премиера е на 18 май 1956 г.
Първите роли, които представят Любен Попов пред русенската публика, са на Мистер Дъмби във "Ветрилото на лейди Уиндърмир" на Оскар Уайлд (1935), Нено от "Два се млади залюбили" на Тодор Влайков (1935), маркиз де Прел в "Двете сирачета" от А. Денери и Кормон (1935), Прибилев в "Чуждото дете" но В. Шкваркин (1935), Брайчех Бах в "Скандал в Рая" от Франц Арнолд и Ернест Бах (1935), Кузов в "Винаги на пътя на една жена" от Ст. Савов (1935), войводата в детската пиеса "Черната пещера" от Караиванова (1935), Анри де Прекарден в "Ревнивци" от Хеникен (1936), Георг Хърват в "Маргит (Една жена лъже)" от Л.Фодор (1936), Фон Арсид в „Любов и сметка“ от Р. Остеррайхер (1936), Морис Табрет в "Свещеният камък" на Съмърсет Моъм (1936), Хаджи Исмаел в "Пленницата на шейха" от Пиер Фронде (1936), главния лекар в "Непознато момиче" от Франц Молнар (1936), д-р Квачков от "Мъжемразка" на Ст.Л.Костов (1936) под режисурата на Петър Стойчев и Валмон в "Марионетки" на П. Волф (1936) под режисурата на Теодорина Стойчева.
Този летящ старт е прекъснат, тъй като творческият път на Любен Попов продължава във Варненския театър
но изброените роли оставят своята ярка следа.
Вторият престой на Любен Попов в Русе, през сезон 1944/1945 г., започва с ролята на Христович в "Хъшове" на Иван Вазов. Постановката е на Петко Сираков, а художник е Кирил Станчев. Интересното е, че Попов е изпълнявал и ролите на Македонски (1922) и Владиков (1939) в различни периоди от творческата си кариера.
През сезон 1948/1949 г. на русенска сцена Л.Попов влиза в ролята на Фердинанд I в "Царска милост" на Камен Зидаров. Постановчик е Стефан Кортенски, а премиерата е на 4 декември 1948 г. Любопитно в случая е, че пиесата се играе след основен ремонт на сцената, а също така постановката участва в Прегледа на провинциалните драматични театри през май 1949 г.
Изпълнението на Л. Попов е достолепно, а ролята - запомняща се. Като оценка на неговите актьорски качества е
преназначаването му от Временната управа на Градски народен съвет на длъжност първи артист в Русенския народен театър
считано от 1 януари 1949 година. Дотогава длъжността му е втори артист.
Третият, и най-дълъг период, в който Л. Попов играе на сцената на Русенския театър, започва с главната роля на Нако от "Село Борово" по романа на Крум Велков. Постановката е на Стефан Гъдуларов, а премиерата на 2 октомври 1951 г. Последната постановка, в която русенската публика се среща с Л.Попов, е комедията на Иван Шопов "Мълвата", където той играе в ролята на Иванов (1961).
На сцените в театрите в страната Любен Попов се среща, партнира си и се учи от Кръстю Сарафов и Сава Огнянов, а сцената на Русенския театър, където премината голяма част от артистичната му кариера, го среща с други емблематични и любими на публиката актьори, сред които са: Теодорина Стойчева, Царева Беева, Елисавета Морфова, Петър и Рене Белогушеви, Иван Русев, Ева Ганева, Симеон Ганев, Иван Кондов, Щилян Попов и др. Плътно до него и на сцената, и в живота е неговата съпруга, актрисата Павлина Попова.
За дългогодишната си творческа дейност Любен Попов е
удостояван с множество държавни награди
Сред тях следва да се отбележат: орден "Кирил и Методий" I степен, орден "Червено знаме на труда", Златна значка на Министерство на културата "100 години български театър" (1957), юбилеен медал "25 години народна власт" от Президиума на народното събрание (1969) и др.
През 1967 г. ръководството на театър "Сава Огнянов"-Русе прави предложение до Министерство на културата и просветата, предвид заслугите на Любен Попов в областта на театралното изкуство, творческата му биография и изиграните от него в близкото и по-далечно минало забележителни роли, приноса му за утвърждаване националния ни драматичен театър и в частност на русенския театър и по случай 24 май, да му бъде присъдено званието "заслужил артист". В допълнение е отбелязано също, че Любен Попов
извън театралната сцена е познат като доблестен и честен гражданин
а на сцената е пример за по-младите си колеги. Предложението на русенската театрална общност е прието и Президиумът на Народното събрание издава Указ №368 за присъждане почетното звание на Любен Попов.
Големият артист почива в Русе на 14 януари 1985 г., а негови лични документи и снимки са предадени от съпругата му, актрисата Павлина Попова, в Държавен архив-Русе, където са обособени в личен фонд №1225.
Любен Попов оставя светла диря не само в аналите на театралната история, той оставя спомен в сърцата на публиката, който впечатлява с благородната си осанка и дълбоката си духовна енергия, а и с ерудицията си, будната си мисъл и красотата на словото си.
Ще останат да се помнят думите, които Николай Масалитинов изрича по повод 40 години творческа дейност на Л.Попов, а именно: "Да скиташ през целия си творчески живот по градовете, селата и паланките на своята родина, да разнасяш просвета сред народа при тежките условия за театрална работа в провинцията и да не загубиш дарбата си - това е наистина подвиг, достоен да бъде отбелязан и възнаграден".
Възнаграждението си Л.Попов получава от своята публика, признала таланта му и дарила му любовта си. А ние потомците, които не са били свидетели на неговите превъплъщения, отбелязваме с почит 120-годишнината от неговото рождение.
Таня ВЕЛИКОВА
Държавен архив-Русе