Необичайна изложба привлече в началото на юли интереса дори на хора, които не се вълнуват особено от древна история. Нейн домакин е русенският музей, а източникът на експонатите е доста необичаен - Областната дирекция на МВР. Необичайна история имат и самите експонати. Всички са изтръгнати от иманярската мафия, която е сред най-интелигентните, начетените, потайните и добре организирани структури в подземния свят. А върховете й въртят огромни пари, които я правят колкото влиятелна, толкова и опасна.
Изложбата включва 189 експоната, които не са отделени в специална зала, а са показани сред сбирки от своята епоха, за да се разглеждат в подходящ контекст. Всеки артефакт е означен с цветна маркировка и последователен номер, за да може да се проследи цялото дарение, а то самото се разглежда с диплянка, даваща информация за всяка спасена находка. Повечето от тях са с неизвестен произход и се отнасят към късната бронзова епоха 1400-1300 г. пр.Хр., къснокласическия и елинистическия период VI в. пр.Хр., римската и късноантичната епоха IV в., Ранното и Късното Средновековие XIV в.
Кой стои зад спасяването на тези безценни късчета история?
Да,
борбата с престъпността е колективна работа, но във всяко нейно направление има специалисти
които са подготвени да противодействат точно в него, имат специфични знания, създали са си не само мрежа за информация, а и авторитет - дори сред противниците си на криминалното поле.
В случая човекът зад кадър, на когото се дължат 90% от ударите срещу иманярите, е бившият криминалист в Областната дирекция на МВР Георги Стефанов Георгиев.
Той постъпва в полицията през 1999 година след 10 години служба в армията и остава там до декември 2014 година. Първоначално започва в криминалния отдел на Второ районно управление, където началник му е Пламен Нунев, който го напътства при първите стъпки в борбата с престъпността. После Георгиев преминава в Криминална полиция в ОД на МВР, минава през сектор "Борба с организираната престъпност" и завършва кариерата си в ДАНС. За свои учители в специфична и изискваща много комплексни качества и умения област Георгиев сочи двама души, които вече не са сред нас - тръгналият от Русе и стигнал до върховете в МВР ген.Ваньо Танов и уредникът на фонд "Археология" в Регионалния исторически музей д-р Димитър Станчев. Голяма помощ за израстването му оказват и бившите зам.-директори на ОД на МВР Валентин Колев и Георги Игнатов, както и бившият директор на ОД на МВР Светослав Първанов.
Но да се върнем към изложбата.
Трудно е да се каже кой е най-ценният експонат
в нея, защото когато става дума за изкуство и културно наследство, всичко е безценно. Може да се каже обаче кой е най-древният.
Това е меден слитък от 1400-1300 г. пр.Хр. с тегло 26 килограма /1 меден талант/. Това е една от най-старите монети в света. Еквивалентът й е един златен талант, който е осем грама. С него може да се купи една крава. Затова и слитъкът има четириъгълна форма с издължени краища, наподобяваща разпъната волска кожа. В него има врязан знак, който е уникален и сочи адресата, за който е предназначен предметът. Отлят е на остров Кипър. Дошъл е по море на Балканския полуостров и е бил предназначен за континентална Европа. Тази находка е много ценна за България, като беше включена и в няколко международни изложби. Тя намира пряк аналог и с най-голямата колективна находка в света от 354 медни слитъка, произхождащи от острова на Афродита и открити в потъналия кораб от 14 в. пр.Хр. при Улубурун, Турция.
Заслугата за спасяването на това уникално свидетелство на бита и търговията преди хилядолетия е на Георги Георгиев.
"Преди много години турски търговски кораб е превозвал стока по Черно море, измежду която е и слитъкът. Корабът обаче претърпява корабокрушение и товарът му потъва. Впоследствие
водолази, които се занимават с подводна археология, го откриват и го продават
на човек от Бургас", разказва бившият криминалист. Следва по-интересната част от историята: "Разбрах, че слитъкът трябва да бъде изнесен за българин, който живее отдавна във Виена, за да го предложи в музей на Запад. След като установих, че този ценен експонат ще мине през Дунав мост през март 2006 година, предупредих митницата и той бе задържан, а превозвачът му изправен на съд. Експерти установиха неговата автентичност и историческа стойност и слитъкът бе предаден на Историческия музей".
Спасяването на слитъка обаче не е случаен удар или въпрос на късмет.
"Областната дирекция на МВР в Русе е първата от всичките 28 в страната, която започна да разследва престъпления, свързани с културни ценности, разпространявани по интернет", посочи Георгиев.
А резултатите са красноречиви.
При организирана акция са задържани осем златни и над 150 сребърни монети в изкупвач в Пловдив, в чийто престъпен бизнес интернет е впрегнат още преди възможностите за търговия на глобалната мрежа да бъдат оценени и масово разработени.
Търговецът използва сайт, в който обявява какво предлага и на каква цена. Следва уговорка с клиентите по телефон или по електронна поща и
размяна на парите и стоката с посредничеството на нищо неподозиращите "Български пощи"
В едната посока тръгват парите със запис, а в другата - монетата с препоръчана пратка. И всичко върви гладко до момента, в който Георги Георгиев и колегата му Георги Върбанов попадат на сайта, разбират какво се върти зад благовидния параван на интереса към историята и скоро стигат до търговеца на минало в Пловдив.
Търговията с писма е доста популярна в началото на новия век. През 2006 година е разбита русенска група, която се свързва по интернет с колекционери в Западна Европа, описва какво предлага, изпраща снимки и когато всичко е уговорено, монетите се слагат в пликове и поемат към новите си собственици, маскирани примерно като поздравителни картички.
Георги Георгиев наблюдава процеса, трупа информация и доказателства и по необяснима ирония, която може да измисли само най-великият режисьор - животът, кръгът се затяга около... Георги Георгиев. Това име си е избрал изпращачът, а решението му предизвиква шегички по адрес на този, който му залага капана. "Абе, Георгиев, ти вече с контрабанда на монети ли се занимаваш?", намигат с усмивка колеги на криминалиста.
Перфектно замисленият според организатора канал пропада внезапно
Сумите към него текат чрез различни специализирани агенции за парични преводи, но всички сочат към един адрес в Русе. И там живее не Георги, а Иван. Точно този Иван измисля цялата схема, която превръща в семейно предприятие с участието на майка си и баща си. За мащаба на начинанието говорят няколко цифри. От Русе към Западна Европа са изпратени около 800 сребърни, бронзови и медни монети, както и римски сестерции, чиято единична цена може да стигне до 3000 лева. След разплитането на веригата монетите са върнати у нас, а получателите остават двойно излъгани - лишават се и от парите си, и от мечтаните попълнения на колекциите си.
"В края на 2006 година успяхме да задържим 25 000 монети с общо тегло 60 кг в трима българи при опит да ги изнесат през граничен пункт Калотина. Те пътуваха с влак за Виена и бяха укрили монетите в кутии от сок. Тази находка обаче се намира в Националния исторически музей", допълва картината Георги Георгиев.
През 2012 година
в местността Тримамиум край Мечка антимафиоти задържат двама мъже с кирки и металотърсачи,
които копаят земята, за да търсят исторически ценности. Иманярите са осъдени условно, но после продължават да търсят ценности под земята и при следващото им залавяне страстта им към бързо замогване ги изпраща в затвора.
Година по-късно групата на Георгиев получава сигнал, че русенец изкупува монети от различни епохи от иманяри. Машината се завърта, прекупвачът е задържан, а при обиска в апартамента му са открити над 2000 исторически монети, които вече са в Регионалния исторически музей.
При друга операция във Велико Търново, където всеки месец се събират любители на историята, нумизмати и други колекционери, е задържана група русенци с 6000 нелегални монети. Тогава единият иманяр прави опит да ритне пълна с монети торба, но антимафиот го парира и спасява доказателствата за незаконната му дейност.
Русе има особено място в търсенето и трафика на културно-исторически ценности. Ширещите се легенди за заровено имане на поп Мартин и на Вълчан войвода палят много страсти и мечти за изваждане на "джакпота" от земята. А земите покрай Дунав, където е имало римски селища, са богати на находки и това допълнително налива масло в огъня.
На границата на ХХ и ХХI век млади и стари масово копаят
подлъгани я от упорит слух за играещи пламъчета, я от тайна карта, излязла уж от стари турски архиви, но всъщност най-големият мотор на тази мания е ширещата се безработица през 90-те години.
"Най-активни с кирките и лопатите бяха в Сваленик, Червен, Мечка, Стълпище, Кацелово. Мъже на възраст от 25 до 60 години масово копаеха. Мнозина бяха залавяни и получаваха условни присъди, но продължаваха - това им беше прехраната", разказва Георгиев.
Един от най-заплетените случаи в практиката впоследствие се оказва и в основата на най-голямото му разочарование.
През 2012 година криминалистът получава сигнал, че иманяри от Русе и други градове в страната готвят за износ огромно количество културно-исторически ценности за Верона, където ще се проведе търг на артефакти от България. Георгиев събира информация за русенските участници във веригата и разбира, че контрабандната пратка съдържа много златни, сребърни и бронзови монети от различни епохи. Комбината успява да изнесе богатството от страната, но
италианските карабинери вече са уведомени къде ще се проведе търгът
и през октомври същата година залавят контрабандистите заедно с 3600 исторически монети. Групата е върната у нас, а монетите остават две години в Италия, където историци и нумизмати изследват автентичността им. Символична точка на операцията е сложена през февруари 2014 година от българския посланик в Италия Марин Райков. Висшият дипломат, който само преди година е бил служебен премиер след падането на правителството на Пламен Орешарски, връща тържествено монетите в страната и те влизат във фондовете на Националния исторически музей.
"Тогава медиите написаха, че ДАНС е в основата на реализираната акция по задържане на групата наши иманяри в Италия и спасяване на старинните монети, но на практика това си беше моя и на колегите от ГДБОП заслуга", уточни Георгиев, който година по-рано е прехвърлен на работа в Агенцията по национална сигурност.
По-късно антимафиотът е награден с грамота, подписана от вече покойния директор на музея проф. Божидар Димитров, а най-високото отличие на Министерството на културата се присъжда на тогавашния шеф на ДАНС и днешен консул в Солун Владимир Писанчев. А криминалистът, който е свършил черната работа, е пенсиониран на 4 декември 2014 година. Тогава ръководството на ДАНС започва масово да освобождава служители със стаж за пенсия и сред тях се оказва и Георги Георгиев.
Въпреки ефективността му в опазването на културното наследство на страната
въпреки натрупаните знания и контакти, въпреки успешните му разработки. Дали точно с тях не е станал неудобен на някого, или просто над него не е имало чадър, може само да се гадае. Факт е, че системата се лишава сама от един експерт, допринесъл много за държавата.
Това много ме засегна, но стъпих здраво на краката си и продължих напред, казва Георгиев.
А продължаването му напред е свързано пак с поглед назад, към историята. Защото това е специалността, която е завършил във Великотърновския университет и това е предметът, който сега преподава в ОУ "Иван Вазов". А учениците там имат късмета за древните артефакти да им говори човек, който ги познава не само от книгите, а буквално ги е държал в ръцете си.