"Български разкази на чехски език е превел нашият сътрудник Ат.Русев. Напечатал е досега "В.Търново" и "Ах, екселенц" от Ив.Вазов, "Пари" от Вл.Полянов, "Змей" от Анг.Каралийчев, "Грешници" от Йор.Йовков, "Чучулига" от Т.Хр.Дашков". Това споделя през 1935 година с читателите си Иван Цанев - редактор на русенското списание "Наша струя".
Става въпрос за Атанас Георгиев Русев, известен и като Атанас Русев-Сам. В сведения, които сам дава за себе си, той сочи, че е роден през 1909 година в Търново. В данните за зрелостниците от полукласическия отдел на Русенската мъжка гимназия "Княз Борис" (учебна 1928-1929 година), публикувани в юбилейната книга, излязла по случай 50-годишнината на I абитуриентски випуск (1935), е записано друго родно място - село Арбанаси. Твърдението му вероятно е заради това, че името на града е известно в чужбина, където всъщност Атанас Г.Русев се и установява. А това става почти веднага след дипломирането му, когато
решава да продължи образованието си в Чехия
Първоначално учи два семестъра литература при д-р Йозеф Хорак. Направляващ в случая е интересът му към литературата и литературното творчество. Още в Търново той сътрудничи на ученическото литературно списание "Лилии".
Въпреки че в крайна сметка в Прага завършва нещо съвсем различно - медицина, остава верен на своите литературни занимания. От Чехия изпраща различни по жанр материали до редакциите на "Нови дни" (София), "Обнова" (София), "Гребец" - орган на Съюза на писателите от провинцията, "Светлоструй" (с. Щръклево, Русенско) и др.
В Прага става съредактор на "Факел на славянството" и на "Славянско сътрудничество".
"Печата редовно и кратки статийки и сведения за България из разни чехски илюстровани седмичници и вестници" - твърди Ив. Цанев.
От 1935 година Атанас Русев все по-често публикува в "Narodni stred" и "Polldni list" и др.
Въпреки че Димитър Добрев нееднократно посочва Атанас Русев като специален кореспондент на "Светлоструй", името му се среща много по-често в списанието на Иван Цанев. Затова и го определяме като
находчив, активен, дори артистичен сътрудник на "Наша струя"
От страниците на списанието той запознава читателите с живота и творчеството на Адолф Хейдук (1835-1923), Йозеф Вацлав Сладек (1845-1912), Карел Хинек Маха (1810-1936), Карел Вацлав Райс (1859-1926), Тереза Новакова (1853-1912), Томаш Гарик Масарик (1850-1937) и др.
Когато Игнат Херман (1854-1935) се преселва във Вечността, Атанас Русев в кратка бележка отбелязва не само, че е автор на сборниците с хумористични разкази "Пражки фигурки", "Малки хорица", "Бодри пражани", "Домашно огнище", но и обръща внимание, че са филмирани неговите романи "Татко Конделик и зет му Вейварс", "Сватбата на наненка Кулихова", "Из бележника на Павел Чамърда" и др.
Също и при смъртта на композитора Отокар Остарчил споделя, че е известен като автор на хорови, инструментални и камерни композиции, но и на оперите "Куналови очи", "Легендата за Ервин", "Хонзово царство".
Задълбоченост лъха от статиите му
посветени на 35-годишната славинистична дейност на Емерих Чех, на половинвековния юбилей на проф.Йосиф Пата, на 80-годишнината на проф.Иван Мърквичка (1856-1938), на 90-годишнината на Василий Иванович Немирович-Данченко (1844-1936)... А когато през 1935 година живеещият в Прага Кирил Христов (1875-1944) отбелязва 60-годишния си рожден ден, Атанас Русев посещава поета и провежда с него 3-часов разговор, станал основа за една пространна статия. От нея се разбира, че точно тогава Кирил Христов завършва своята обемна стихосбирка "Вълнолом" с пет раздела (издадена е в София две години по-късно - през 1937 г.).
Атанас Русев информира и за отбелязването на два вековни юбилея - от създаването на чешкия народен химн и на славянския химн "Хей, славяни", така че споделя и онова, което е научил за историята им, и това, на което е свидетел при отпразнуването на годишнините. Съумява да открои в ежедневието
събития и изяви, които се вписват с политиката на списанието: служенето на славянската идея
Така се появяват статиите му "Из славянския живот в Чехия", "Всеславянска читалня в Прага", "Кръг славянски писателки и писатели", "Славянски писателски речи в Прага", "Изложба на български художници в Прага", "Три български културни събития в Прага" и др.
Сред десетината му бележки погледът ни привлече заглавието "Чехски наръчник върху българската история". Става въпрос за изданието на "България през ранните епохи на своето историческо развитие. Част I. От най-старо време до битката при Марица в 1371" от Франтишка Голова-Матернова, секретарка на Дружеството на славянските жени. Любопитството към това неголямо като обем четиво (70 страници) е продиктувано, че остава непознато за съвременния читател. Ако се доверим на Русев, основа на историческия обзор са Константин-Иречековата "История на българите" и "История на българския народ" от Франтишек Хибл.
В "Наша струя" са отпечатани няколко разкази на А. Русев ("Петър вестникарят", "Лунатик", "Последната родена" и др.) и стихотворения ("Пролетна симфония", "Буря", "Вечността" и др.). Намираме, че едно от тях ("Вечността") не е загубило и днес своята ценност:
Като вълна една след друга
се губят дните без следа,
отнасят ежби и заслуга,
богатство, почит и беда.
И само нявга светла диря
човешкия живот оре,
за да изчезне отподире
като след кораб във море.
Подобно споменът тъмнее,
затихва старата мълва.
На прах вълната се пилее,
издига се разкъсано мъгла.
Първата му книга е стихосбирката "Златен прашец", издадена в Русе
през 1936 г.
Може би това е причина на няколко пъти в сп."Наша струя" да се печата реклама за поетичната книга. През същата година излиза и романът му "Баща и син", отпечатан в софийското издателство "Шуманов". През 1939-а се появява сборникът му "Човешки силуети". В списъка на забранените книги, съставен за служебно ползване от властите през 1957 година, открихме още две заглавия на негови книги - "Песни на един българин" (Поезия, 1938) и "Словашко през очите на българин" (София, 1940, печ. "Художник").
Започнахме с цитат от Иван Цанев за преведени на чешки език творби на Вазов, Йовков, Каралийчев, Полянов и др. Сред 30 български писатели има и русенец - Тодор Христов Дашков. Можем да предположим, че Атанас Русев чрез включването на разказа "Чучулига" и с нареждането му сред най-изявените ни белетристи изразява и своята признателност към някогашния си учител по български език в мъжката гимназия, и в същото време високо оценява писателския му талант. Сборникът с разкази е озаглавен "Златен клас" ("Zlaty klas: Vybor z bulharskych rozpravok") и излиза през 1940 г. като №15 от "Добро слово" - библиотека за преводна литература на издателство "Матица словенска". Съпреводач е Андрей Врбацки.
По-късно, като книга №61 на поредицата, е отпечатан сборникът "Приказки на един дядо".
Подборът и преводът на приказките от български писатели е дело на А. Русев-Сам. В цитираната бележка Иван Цанев пише: "Освен това той е подредил сбирка от около 20 разкази, които чакат издател. Приготвил е превода и на "Майстори" от Р.Стоянов, и от Бърненския народен театър е обещано да се постави на сцената през зимата на 1936 година".
Не ни е известно какво се случва ръкописите, но след като имаме предвид каква е съдбата на Чехия непосредствено преди Втората световна война, не допускаме те да са отпечатани, а пиесата да е поставена на сцена.
От писмо на А.Русев до Димитър Добрев пък узнаваме, че за обучението в Пражкия университет съставя "Чешка граматика и чешко-българска читанка" и че е превел романа "Бабичка" на Божена Немцова, "Чешки народни приказки" и пр., като книгите са на етап "готови за печат".
Не знаем нищо за по-нататъшния живот и творчество на Атанас Русев-Сам. Единствената съвременна следа, до която достигнахме, е поетичната му книга "Живот като песен", която през 1994 година Българското землячество в Прага издава. Портретът, поставен на корицата, възприемаме като възможност да прибавим още един щрих към малкото оскъдни биографични данни.