- Господин, Найденов, академия и фестивал "Алегра" вече приключи. Тази година поднесохте на публиката интересна програма - както обикновено. Но имахте и нов проект, който пожъна адмирации. Разкажете малко повече за "OrchetrAMATA"? Вярно ли е, че хората в оркестъра не са професионалисти, а любители?
- Разбира се, че е вярно! Точно това беше нашата идея - да направим и в Русе, а и в България, това, което вече от известно време се прави на Запад: любители музиканти да се събират и да свирят заедно, като подготвят програми и ги изнасят пред публика. Напоследък това печели много последователи и за каузата на музикантите-аматьори, и за публиката, която харесва такива концерти.
- В Русе това се прави за първи път.
- Това се прави за първи път в България
И аз като русенец много се радвам, че за пореден път - вече в по-ново време, доста далече от епохата непосредствено след освобождението от турско робство, моят - нашият - град отново казва своята първа дума в нещо иновативно, ценно и перспективно. На Русе му приляга такова нещо и аз съм щастлив, че академия и фестивал "Алегра" могат да му го дадат - и като виждам какъв беше ефектът от това, не мога да не призная, че съм доволен от резултата.
- Конкретно хората, които се събраха за този оркестър, с какво се занимават?
- Ами това са просто обикновени швейцарци.
Сред тях имаше един геодезист, имаше застрахователни агенти, борсови посредници, имаше един учител по литература, адвокати, студент
Имаше и пенсионери, и значително по-млади хора. Най-различни швейцарци, които са обединени от едно нещо - от това, че са влюбени в музиката.
- Но те са учили инструмент?
- Да, образователната система там включва изучаването на музикален инструмент в училище. Така че всъщност всички, докато са ученици, си избират на какъв инструмент да свирят, просто са длъжни - това си е предмет в училище, който няма как да бъде пропуснат или пренебрегнат. Така че след като завършат средно образование, мнозина от тях се разделят с цигулката, тромпета или фагота. Но една огромна част от тези ученици, които са учили музика не само по учебник, а сами са свирили - и са участвали в училищни или градски концерти, в разни изяви на различно равнище и в различен състав - те остават привързани към това изкуство за цял живот. Точно
те са онази образована, подготвена публика, която пълни концертните и оперните зали
и с удоволствие търси докосването до високия професионализъм на изпълнителите, за да съпреживее силата на изкуството. Други пък си запазват и музикалния инструмент, и си поддържат уменията да свирят. И напоследък вече се забелязва една отчетлива тенденция такива хора да се събират, за да споделят тази своя любов.
- Казвате, че на запад това става все по-популярно?
- И в Германия, и в Швейцария вече е много силно изразено аматьорското музициране. То може да съществува под формата на малък камерен оркестър, но може да бъде създадена и по-голяма конфигурация. В по-големите градове има по един-два големи оркестри. Общо взето, в годината те изнасят по три-четири концерта. Като правило правят това на големи църковни или национални празници. И винаги се събират много почитатели.
- Какво мотивира тези хора?
- За тях е огромна емоционална провокация това, че се събират един или два пъти седмично да репетират и по този начин попадат в работния ритъм на един професионален оркестър. За тях това е невероятна тръпка, която ги зарежда.
- Как събрахте оркестъра, който гостува в Русе?
- На същия принцип - това са влюбени в музиката мъже и жени, които с удоволствие и всеотдайност влизат в ролята на професионални музиканти. Като при това
у тях има една идея по-различна емоция
- емоцията на онзи трепет, който ги извежда на сцената.
- Разбрах, че повечето от тях са се запознали един с друг в Русе?
- Да, така е. Много от аматьорите не се познаваха. Те пристигнаха в Русе в понеделник и веднага започнаха репетиции. Първо беше направена една групова - за да може диригентът да установи върху какво трябва да паднат главните акценти по време на работата. Разбира се, всички разполагаха предварително с произведенията от програмата, за да могат самостоятелно ад подготвят своите партии. И тук започна същинската работа и сглобяването.
- Груповите репетиции се водеха от ментори, ваши колеги, които са професионални музиканти...
- Да, и аз съм им много благодарен, че се съгласиха да извършат тази сериозна и много отговорна работа. Първите и вторите цигулки се подготвяха с менторството на Михаел Салм от Цюрихската опера и Мишел Вили от Тонхале оркестър в Цюрих. Румяна Найденова от операта в Цюрих пое грижата да подготви групата на виолите. Челистите репетирали, водени от Саша Неустроев от Тонхале оркестър, групата на духовите инструменти работи упорито под ръководството на менторите Клемон Ноел, обоист, и Алберт Бенц, тромпетист от Цюрихската опера. Самият аз се наложи да вляза в групата на контрабасите...
Истината е, че тези мои колеги сътвориха чудеса
Те самите освен че имаха своите собствени репетиции за собствените си изяви по време на фестивала "Алегра", направиха и един прекрасен камерен концерт, а освен това подготвиха и програмата на аматьорския състав.
- Кой състави програмата?
- Съставяхме я заедно с диригента Хуго Болшвайлер - това също беше едно от изпитанията пред този проект, важно беше да намеря диригент, който да има опит, но и да е точно толкова луда глава, колкото съм и аз, за да се съгласи на това приключение. А колкото до програмата, в която бяха включени творби на Лехар и Дворжак,
за мен беше много важно да има и Панчо Владигеров
За мен това е неотменимо условие - спазих го и миналата година с Младежкия оркестър на Берн при концерта му в Русе, отново в рамките на академия и фестивал "Алегра".
- Концертът наистина беше блестящ и продължителните аплодисменти на русенската публика доказва това. Мисля, че само разбирането, че вероятно "OrchestrAMATA" не са имали възможност да отрепетират и пиеса на бис, накара зрителите в залата на Доходното все пак "да пуснат" музикантите...
- За мен е много важно, че тази първа "лястовица" е успешен факт. А емоцията на аматьорите наистина беше възхитителна и заразяваща.
- Разбрах, че те сами са си поели разноските по пътуването?
- Да, това е така. Те си плащат пътя и настаняването в хотела - но нали разбирате колко важна е за тях тази изява, колко сериозен е този ангажимент и колко неповторима и с нищо несравнима е емоцията! Те са
останали възхитени от Русе и изразиха готовност отново да гостуват
с друга програма. Все пак, за мен една от най-големите провокации беше, че спечелих доверието на един немалък кръг от хора, които да поискат да дойдат в Русе, да предложа на тези хора една атрактивна програма, един добър менторски екип и добра организация на цялото им пребиваване тук. И затова сега мога да заявя с удовлетворение, че резултатът е такъв, че мога да мисля за догодина дори за двойно по-голям оркестър от тазгодишния!
- Очевидно "Алегра" се развива в посока на фестивалната компонента?
- Да, за мен е важно да спася и да развия тази линия, която от миналата година официално е застъпена в "Алегра". Не изоставяме и академията - майсторските класове са една много сериозна школа за млади хора от различни кътчета на света. Още повече, че тук те
имат шанса да общуват с преподаватели от световна класа
Досега - без тазгодишното издание - "Алегра" вече наброява около 400 участници от 22 страни, направили сме 44 концерта, а включването на студенти от майсторските класове в концерти заедно с техните ментори, е едно голямо поощрение и стимул за младежите.
- И винаги търсите по нещо ново за всяко от изданията.
- Разбира се! Миналата година това беше симбиозата с джаза. Много ми се искаше тази година това да продължи, но за съжаление по финансови причини се наложи да променя намеренията си. Но пък направихме пробива с "OrchestrAMATA", което се вписва в артистичната история на Русе.
- Русенци, които имат вкус към музикалното изкуство, със сигурност оценяват това, което имат възможност да преживеят през лятото благодарение на "Алегра".
- Надявам се много хора да оценят това. Радвам се, че общинската управа показва симпатии към този проект и осъзнава неговата роля за града, особено през мъртвия период, какъвто е лятото. Да не пропускаме да отбележим, че "Алегра"
освен чисто естетическата радост носи и съвсем конкретни прагматични ползи и реални приходи - трансфери, хотели, ресторанти, кафенета
където участващите в "Алегра" оставят свои средства... Да не прозвучи самохвално, но това е един блестящ пример за културен туризъм. Само за хотелиерския бизнес за петте години от съществуването си сме "внесли" 130 000 лева. Но по-важно е, че музикантите, които идват тук, направо променят за седмица атмосферата в централната част на града. Те бързо намират общ език и още на втория ден вече знам коя група е седнала на "Чифлика", коя се е настанила на чадърите на "Александровска"... За тази атмосфера свидетелство е и фактът, че има професионални музиканти, които предпочитат да водят майсторски клас тук, при скромен хонорар, като заради това отказват скъпо платени ангажименти в Осака, Париж и другаде. Това също е атестация за това, което правим в Русе! Надявам се да го правим дълго и все по-успешно - и постепенно "Алегра" да заеме мястото си на едни летни "Мартенски музикални дни" и да стане лятното лице на артистичен Русе.