Изморих се. Трудно ми е. Сутрин излизаме рано с детето, пътьом го оставям в детската градина и отивам на работа в другия край на града. На работа проблеми и капризи от шефката – „Това е така, това не е така...“ – същото, което вчера ми е казала, че е така, сега не било така! Мисля, че се отнася така само с мен. Това не е работа по специалността ми, но навлязох в нея. Под възможностите ми е, но работното време ми е удобно за детето. Докато е още малко, ще ми е трудно да работя по моята специалност, дори и да си намеря място по нея. Свършва работното време и пак – трафик, детската градина, учителката ме гледа критично и всеки път ме посреща с нова порция оплаквания. Тръгваме, преди да се приберем вкъщи, отиваме на кварталната площадка. Много му говоря, не му се карам, но едва ми издържат нервите. Толкова съм уморена, а той – „Мамо, мамо!“ – и на главата ми се качва, но не в преносния смисъл – катери се по мен. И пак долу-горе имаме някакъв ред, но наближава баща му да си дойде за лятната отпуска (той работи в чужбина) и отсега ми се стъжнява как ще го поглези хубаво и като замине, детето пак ще нервничи, ще се тръшка... Писва ми, а знам, че трябва да се оправям. Аз си избрах този мъж, на нас ни се е паднало това дете. Иначе е умно и ми се струва, че е добро. Говори доста добре за 3 години и 9 месеца. Не знам защо прави така да се оплакват учителките и все едно от мен зависи как се държи в градината. Нали децата там трябва тях да ги слушат? Идва ми да им го кажа, но стискам зъби. Прочетох си писмото дотука. Такова хленчене... Изобщо не се харесвам. Как да се измъкна от това състояние? Дани, 27 г.
Драга Дани, писмото ти е като изповед на трудности, които си поела да понасяш сама. Сигурно читателите ти съчувстват, отчитайки, че това е участ на много хора с разделени семейства поради икономическия натиск и нуждата да се справят. В този момент подобни проблеми са бреме и на други млади жени, но това не може да ти е утеха.
Трудностите тежат по-малко, ако на хоризонта имаме перспектива за техния финал. Личният оптимизъм би се повишил, ако има признаци, че обществено-икономическата ситуация ще се подобри. Все по-тежко и обезнадеждаващо е, когато изплуват всекидневно проблеми, говорещи за криза в управлението у нас и по света.
За да не рискувам с коментари за конюнктурата да придам още по-тъмни краски на картината,
да видим какво би помогнало човек да облекчи малко себе си
чрез опит да промени възприятията, да чуе ясно и откровено собствените си чувства, с което би укрепил волята си и би изпитал отново сили да преодолява умората.
От споделеното се разбира, Дани, че си завършила специалност, която отговаря на твоите по-големи възможности, но предполага отдаване с повече усилия и време, което надхвърля стандартния работен ден. Отчиташ, че с малко дете не би могла да си позволиш това. Дали ти липсва кураж да опиташ – попитай себе си, защото понякога така сами се стопираме да направим нещо, което би ни удовлетворило повече. Но напълно възможно е да имаш добра преценка на реалността, след
отчитане на плюсовете и минусите на различни възможности
заедно с чувство за отговорност и към професионалните задачи, и към нуждите на детето. Подразбирам, че не разчиташ на някого да ти помага, докато съпругът ти е надалече. Родителите на хора на твоята възраст (надявам се да са живи и здрави) обикновено са все още работещи и не могат да облекчават достатъчно децата си в грижите за техните малки деца. Но могат да им оказват в трудни моменти финансова подкрепа, ако са добри отношенията между тях. Не се оплакваш от конфликти с близките си, също и от такива със съпруга си. "Аз си избрах този мъж" звучи повече като
признаване и приемане на причината и последствието
че този мъж е намерил по-възможния начин да заработва добре в чужбина и се налага ти сама да се грижиш за детето и да понасяш компромиса с настоящата работа.
Изглежда, че конфликтите за теб са не с външна, а с вътрешна изява, затова и са така натоварващи. Преживяваш ги ежедневно в контактите с шефката и с учителките в детската градина, но не намираш сили и подход за разрешаването им. Ситуацията на работа като че ли те отегчава поради нрава на шефката да е непоследователна в изискванията и допускаш, че е склонна да ти оказва натиск. Може би за да преживява на твой гръб своето превъзходство? Случва се, ако на човек не му достига нещо за добро самочувствие, да се стреми да компенсира дефицита, като атакува други, които показват възможности за справяне, лесно адаптиране, ерудиция. Но може би има какво да направиш,
за да стане работата не просто поносима, а по-разтоварена
от излишно напрежение.
Отношенията ти с учителките на детето са като в студена война. Струва ти се, че те гледат с укор и с очакване нещо да направиш, което да промени поведението на детето в групата. Иска ти се да им кажеш, че те са господари на положението в работата. Но нали виждаш, че никой служител не е абсолютен господар, както и ти не си в очите на клиентите на твоята работа например. Откъде идва подобно резервирано отношение между
хора, които споделят грижата си за дете
Повърхностно би било да направим извод, че всеки гледа да прехвърли отговорността на другия. За съжаление децата са често ябълката на раздора в отношенията между съпрузи, между младите родители и техните родители – баби и дядовци на детето, между родители и учители. От настояване и налагане на своя правда няма полза никой – нито спорещите възрастни, нито детето. Неразрешаването на разногласията е предпоставка в бъдеще то да бъде натоварено с множество неблагоприятни роли – на жертва, на подстрекател, на палавник, който "използва намалението", на разглезено дете. С това складира напрежение, а в ниската своя степен на осъзнатост
в тази възраст не разбира мислите и безпокойствата на големите
То разбира повече с тялото си, че те враждуват (дори и поведението, предизвиквайки реакции у големите, му помага да се ориентира, да си вземе внимание от тях), но не може като тях да възрази, да спори, затова става раздразнително, инатливо, неспокойно, с нарушения в съня.
Такива проблеми може да се отразят негативно на развитието – при някои деца на емоционалното и социално развитие, а при други върху интелекта, признаците за които често са причина родителите да потърсят психологическа помощ. За съжаление, много от тях се придържат упорито към нагласата, че с детето трябва да се прави нещо – след диагностиката предпочитат да водят него да се учи при психолога на нещо добро, вместо
смело да предприемат работа със себе си и своите взаимоотношения
Но да се върнем на твоето дете, Дани, и на качествата, които забелязваш в началото на предучилищна възраст: "Иначе е умно и ми се струва, че е добро. Говори доста добре за 3 години и 9 месеца". Не казваш точно от какво се оплакват учителките – дали прилага телесна или словесна агресия, ако е прекалено настояващо, възразяващо, използващо обидни думи. "Не знам защо прави така - да се оплакват учителките...". Не можеш да си обясниш поведението му там, защото с теб вероятно е сговорчив. Има много
причини извън вкъщи да се държи различно
но ще се спрем само на две в рамките на тази консултация. Едната е, че вкъщи вниманието ти му принадлежи – в общуването ви, за неговото здраве, храната да му е вкусна, да се е наспал, да е измит... В детската градина се събират много дечица, които вкъщи са магнит за вниманието на родителите си. Първата година в групата, когато децата са около 3-годишни, е изпитание за адаптацията им. Учителките, които имат опит, знаят това. Обикновено гледат още в началото да създадат доверителни отношения с родителите, за
да съдействат заедно на децата за тази адаптация
което ще облекчи и едните, и другите в грижите им. Някои млади родители в името на свободата и независимостта си се настройват: "Тя ли ще ми каже на мене!" и се стремят да избегнат разговор с учителка, защото "бързат". Това е също предпоставка за натрупване на напрежение, без възможност ситуацията да се преодолее.
Другата причина е в противовес с възмущението и очакването ти "...все едно от мен зависи как се държи в градината. Нали децата там трябва тях да ги слушат?". На тази възраст те не знаят това. При нормално протекло развитие за повечето деца
етапът на узряване да слушат външни авторитети
настъпва, когато тръгват на училище. Дотогава на ниво главен мозък, нервна система, интелект, социално и емоционално развитие са станали промени, поради които на 6-7 години детето може съзнателно да слуша учителите. Но в предучилищна възраст, особено в началото й, главно авторитетно върховенство в ума и душата на детето имат родителите. Да се опитаме да погледнем през очите на малкото дете – в първия месец в детската градина госпожите са едни непознати, заради които го откъсват от мама и татко; мама бърше сълзи, оставяйки детето, късащо се от рев; тя казва някакви думи, които завършват с "И да слушаш!", които то не разбира, но е свикнало да обещава. И тук е
ключът към "вратата на облекчението"
Родителят има да направи нещо за себе си и в себе си - като зрял да откъсне детето и да си създаде нагласа, че то ще се развива уверено и ще усвоява социалния опит, ако всяка сутрин го поверява на света – на учителките, на отношенията с други деца, после на учителките в училище, на треньорите. Това поверяване може да се символизира всекидневно не само с думи. То звучи в тона на родителя, в погледа, в стойката, в готовността да си сътрудничи с учителките.
С показаното доверие учителките чувстват творческа свобода
и с по-малко усилия прилагат гъвкаво педагогически прийоми, които искат да споделят с родителите. Тази тема е голяма и много интересна. Психологическото консултиране и тренировъчната групова работа по нея и за родители, и за учители предоставя бързо ориентиране от принципа към специфичния проблем и разрешаването му.
Вярвам, Дани, че въпреки умората, която те е обладала, ти ще вземеш сили от себе си като Барон Мюнхаузен и ще се измъкнеш от лошото настроение. Споделяш трудности с честно вглеждане в себе си, потвърждаваш, че имаш да се справяш с всичко това, за разлика от хора, които вдигат ръце, предават се и чакат някак положението да се промени. Може би има какво да споделиш на шефката, на учителките, на родителите си и на съпруга си за твоите чувства, за свързаните с тях нужди и за малките неща, с които биха ти помогнали да си върнеш силите.