Здравейте! Синът ми е втори за трети клас. Учителките казваха, че е невъздържан с децата, дразни се лесно, тръшка, крещи и вече го избягват в игрите. Баща му го видял на една площадка, като си вкарвали голчета. Той все спорел, а другите се ядосвали, че не спазва правилата и редуването, за което се договорили. Веднъж отидох с колата да го прибера от рожден ден заедно с деца, които живеят до нас. Той се изпокара с тях и без малко да се разреве, докато ги возех. От 3-годишен ревеше за телефона ми и се налагаше да се крия от него, за да говоря. Предприех да го отклонявам, като му купувах детски енциклопедии с динозаври и други животни. Много му четях, той запомняше всичко. Учителките в градината го хвалеха, че знае повече от другите, но само за това. И на тях се опитваше да им крещи, и на мен вкъщи, че и някой път пред госпожите, когато отивах да го заведа или да го прибера. Аз съм спокойна, много му говоря. Баща му не му обръща достатъчно внимание. Често е на път по работа и като се прибере, гледа да се наспи. Разказвам му за тези проблеми, но той се дразни все едно аз издребнявам. Като тръгна на училище, му купи компютър, защото преди не можехме да го отлепим от нашия лаптоп. По-точно аз не можех да се вредя, но като се върнеше баща му, него не смееше да го прережда, но го дебнеше кога ще тръгва пак на път, за да си е господар на компютъра и да идва пак да спи при мен. Грешка ли направихме с този нов компютър, но мъжът ми казва, че в това е бъдещето? Нели, 30 г.
Здравей, Нели! С писмото си подредила спомените и представите си, търсейки причините за проявите на невъздържаност на твоя син. Изглежда, че неудобните ситуации със съученици от класа, на площадката, в компанията за рожден ден вече сериозно те безпокоят, но ти е трудно сама да предприемеш мерки така, както на 3 години си го отклонила от телефона и от емоциите, свързани с това пристрастяване във възрастта и периода, когато детето може да иска неудържимо. Ще разгледаме
какво изкушение за деца и родители са електронните устройства
каква е ролята на книгите в края на ранната и в предучилищна възраст и на общуването с родителите, а проблема с неспазване на правилата ще разгледаме следващ път в отговор на друго подобно писмо.
Да се върнем в детството ни, което преди мобилните телефони е по-ярко като спомен за сегашните баби и дядовци, Нели, защото съдейки по твоята възраст, през твоето училищно детство може родителите ти вече да са имали джиесеми. Преди телефоните бяха тежки и стационарни. Постепенно станаха мобилни в обсега на дома и офиса - подвижен апарат със стационарно зарядно-майка. Децата във всички времена - и това е развиващо - искат да подражават на големите, да опитват нещата, с които те се свързват. Родителите следяха малките да нямат пряк достъп до онези телефони, затова пък имаше чудесни играчки - детски телефон с шайба, която истински се върти, и с копче, което подава звън, а по-късно „мобилни“ цветни телефончета, издаващи звуци.
Играчката е заместител на същинския предмет
и с подражанието обслужва чудесно въображението с мощната му развиваща функция - действието на ужким, „като на“ - като мама и тати с телефона, като лекаря с чантата „Чичо доктор“, като учителката и готвачката от детската градина с малките сервизи за хранене на кукли.
Индустрията на играчки е в крак с времето - днес има играчка микровълнова фурна, барбекю. Малкото дете не бихме го пуснали да бута истинската микровълнова или да пече на барбекюто, но телефонът му е на разположение! То бързо би загубило интерес към телефон играчка, ако родителят вече му е поверявал за игра своя. Но играта на истинския телефон не е на ужким. Електронните игри в тях не са предметни. Операциите се извършват
с върха на показалеца по тъчскрийна
мигновено, готови образи бързо се сменят, действията и ефектите с увличаща повторност са незабавна награда. Продължителното занимание води до възприятийно претоварване и раздразнителност от умора или заради отклоняване от устройството поради лишаване от удоволствие, което веднъж вече е било подарено на детето. Да си представим, че то още не е проговорило, но на 2 години вече е опознало таблета и предимно си играе само, без това да е придружено с коментара, думите на възрастния, с които хем да усвоява езика с имената на неща и на действия, хем да е в непосредствен контакт с него. Така
незабелязано се приобщава към устройството, а се отчуждава от хората
- от най-близките (те стават само средството, което храни и се грижи и предоставя устройството), а извън къщи вече има бариери да се сближи с други - с другарчета от детската градина и със съученици в първи клас.
А какво изкушение за родителите е предоставянето на телефона им на детето? Докато се занимава самичко на него, на тях им е тихо, почиват си с честото самоуспокояващо основание, че дават бъдеще на детето да стане компютърен специалист с добре платена работа. Така е и с книгите, ако детето няма опит с други развиващи средства, подходящи за възрастта.
Дали енциклопедията удовлетворява познавателен интерес
за динозаври, които „като живи“ може да види само на филмите, за разлика от кучето, котката, домашните животни на село и екзотичните в зоологическа градина? Удивително е дете да запомни труднопроизносимите имена на различните видове (дадени им от съвременната наука, а не предавани в поколенията) и да ги разпознава по морфологичните им особености в изображенията и пластмасовите фигурки, впечатлявайки целия род, учителките, децата в групата си. Дали така по-удовлетворена не е твоята потребност, Нели, от честия контакт на детето с теб посредством картинките и така вниманието му е под твоя контрол, не реве за телефона ти?
В непрекъснато близкия контакт връзката с майката може да се изроди
в дефектна. Вече си изпитала това да крещи на теб и на учителките. Постоянната „като приятелска“ близост между детето и родителя създава нагласа за равнопоставеност, но и за съперничество, нататък и за стремеж за доминация над възрастния както спрямо връстниците.
Родителят може да е на разположение на детето и същевременно да стои голям в контакт или пряко наблюдение на жив обект, примерно коте, после като детето го открива на живо, в заместители и в първата си книжка.
Фокусът на вниманието активно се привлича и насочва
от прекия емоционален контакт с живото, към неговия заместител при гушкането на меката играчка коте с песничка или римушка, в която то е герой, в удивляващото разпознаване в картинка - изображение на истинското, нататък в игра с две и повече играчки, в която героите общуват любезно или враждуват, но репетира различни социални отношения. Така многостранните си представи детето интегрира в опита си с думи и поведение, в което котето може да е палаво или сърдито и детето посредством него усвоява социални умения, които са му възпитателни. Така се развива въображението, ползвайки типове качества и поведения на героите и с изводи за тяхната съдба в слушането на приказки. Има ли такова стимулиране на разнообразни асоциативни (невронни) връзки между центрове в мозъка,
когато детето борави предимно с изображенията на тъчскрийна
които се подчиняват на неговото манипулиране само с върха на показалеца?
В подобна ситуация може да се открие борба на лични мотиви, външни за детето - таткото да се надява, че то ще стане компютърен гений, а майката посредством енциклопедиите - научен изследовател, биолог, историк. Има алтернативи за провокиране и формиране на интереси, стига това да не е форма на скрито съперничество между двамата родители.
Ако обслужва друга скрита цел
дори и най-ценният развиващ стимул не може да изпълни съществената - адекватното развитие на детето, а го невротизира. То самото става средство, оръжие в скритата вражда на родителите. Ако детето е малко и още не е проговорило, с пластмасови динозаври би пресъздавало агресивни схватки, за да преработи в играта си конфликти, които не разбира, за които още няма думи и които и големите премълчават помежду си. Ако
във възрастта, в която родителите трябва да са кралят и кралицата
в ума и душата му, те са неуверени и правят всичко само за да отклонят детето от това, за което капризничи, тогава все едно то е кралят, на когото отдават вниманието и напрежението си. На майката може да й допадне то да печели нейното внимание, докато таткото в повечето време е зает. Така той не му е ежедневен съперник за вниманието на майката. Като се прибере, иска да си почива. Вечерта бащата ляга при майката спокоен, че синът това ще го изтърпи за една или две нощи, а преживяваното от детето съперничество се подменя с разяждащ външен компромис. То чака най-после той да се махне, като тръгне на път, за да господства, да дойде в леглото й. Допускайки това, майката показва, че място му при нея му принадлежи, както да е господар на лаптопа и на близостта й с поредната енциклопедия, за да не посяга към устройствата. В такава ситуация може да питаме
кой тук е големият?
Изглежда, че синът ти контролира вас, Нели, и се упражнява в деспотство, което се проявява и навън. В детската градина, все още не толкова осъзнат, е крещял, а в днешно време учителките споделят за емоционални проблеми в училище, мъжът ти лично е наблюдавал как не ще да се подчинява на игрови правила, ти си била свидетел на емоционален изблик в края на празничен ден, когато вместо като добър домакин на приятелското возене с колата, той може би е накарал поканените да се чувстват неудобно.
Имаше ли после думи на майката?
Какви бяха твоите думи, обсъдихте ли конфузната ситуация, като се прибрахте? Обвита в мълчание, незачетена, с това и незначителна пред детето, да не би да отлежава, докато се върне баща му, за да имаш нова тема за разговор с него? Ако е така, може би между вас има криза във връзката ви, ти трудно намираш общ език, а той, обвинявайки те в дребнавост, избягва говорене за „подводните“ проблеми.
Докосвам теми, които не могат да бъдат разисквани пълноценно в тази непряка консултация. Но по въпроса за компютрите и бъдещето да помислим
какво е направило добри днешните възрастни инженери
като в детството си не са и чували за компютри?
Развитието на човек до професионалист, който създава полезни предмети или модели, преминава през онова широкообхватно стимулиране с разнообразни игри и вещи на ужким, с правене на предмети и детско изкуство от какво ли не. Вдъхновението пламва от желания образ в мечтите, изпълнението преминава през етапи, несполуки, започване наново и достигане на някакъв резултат. Изпробването на създаденото предизвиква извод може ли нещо в етапите да се подобри, както се питат и специалистите при създаване на програми, които да ползваме или които да изпълняват роботите в производствата. Голямото творчество борави с голям склад от впечатления, представи за неща, действия, пътища. Мисленето, заредено с емоционален „ток“ от стремежа към желаното, подава искра на съзиданието. Така компютърът е помощник за проектиране на замисъл и сам вдъхновение да му се създават все по-удобни програми за съвременния ползвател.