Община Русе привлича лъвския пай от отпуснатите в Русенско средства от еврофондовете, Бяла усвоява най-много пари на човек, но останалите общини изостават с проектите и затова областта съвсем не е сред челниците в страната. Това става ясно от анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/, базиран на данните към 30 юни 2019 година.
С почти 1398.8 лева на човек Русенска област изостава 2,3 пъти от отличника Габрово /3234 лв. на човек/, а в Северен централен район зад нас е единствено Търговище /1102 лева на човек/.
На общинско ниво най-добре в областта се справя община Бяла - 3335,5 лева/човек. Областният център Русе е с 1382.5 лева на човек. Останалите общини обаче съвсем не печелят толкова проекти и въпреки че населението им е далеч по-малко, те усвояват в пъти по-малко евросредства на човек. На дъното на класацията е Борово с едва 244.9 лева на жител.
Най-големите проекти нормално са в областта на инфраструктурата - например за изграждането на пътища и водни цикли, които поради естеството си изискват много по-големи инвестиции в сравнение с останалите дейности, посочват в анализа си икономистите. На този фон множеството по-малки на стойност, но по-многобройни, са проектите за подобряване на градската среда, образователната инфраструктура и предоставяне на социална помощ.
Повечето общини в страната са с под 1000 лева на човек от населението усвоени европейски фондове - в тази група попадат 161 от общо 265 общини в България. Между 1000 и 2000 лева са били използвани в други 70 общини, а с над 4000 са общо седем.
При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел - сближаване както вътре в страната, така и на отделните й региони към средноевропейското равнище. Освен това те носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. Последните са се доказали като по-издръжливия фактор в създаването на работни места и подобряването на стандарта на живот на местно равнище. Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище, посочва екипът на ИПИ.