Ще бъда честен и ще ви кажа, че призът за благотворителност „Гълъб на мира“ за мен означава тотално неудобство. Никога не съм обичал да излизам на преден план. Не е хубаво човек да влиза в светлината на прожекторите и бих посъветвал всеки, който работи, да не го прави. С тези скромни думи започва срещата ни с русенеца Богомир Илиев, който е единственият българин, отличен с престижната международна награда „Гълъб на мира“. Наградата е признание за дейността на хора, отдадени на благотворителност и правата на човека.
Богомир, който след шест месеца, ще навърши достолепните 80 години, се занимава с хуманитарна дейност от 1997 година. Въпреки че през тези години, благодарение на усилията му десетки социални институции, училища, болници в Русенска област са получили многобройни дарения от чужбина,
добротворецът е изключително скромен и смирен човек и не обича да изтъква заслугите си
„Аз просто установявам контакти, за да си имат хората - дарител и получател доверие. Намериха се изключително съвестни хора в региона, които точно и коректно изпълняваха волята на дарителя. Следя за това получателят на помощта да изпълнява волята на дарителя. Много е важно да свържеш страните. Аз съм връзката, за да се срещнат идеите, да информирам какви са нуждите в България и дали дарителят е съгласен да се случи така. По косвен път съм представил страната и Русенския регион добре. Това явно е направило впечатление“, обяснява преводачът от немски Богомир, като допълва, че хората сами го намират, просто му се носи слава.
Русенецът, който е роден в Хотанца, посочва, че дарителски са настроени само духовни организации, и то преди всичко протестантски и католически. Даренията тук основно идват от Германия и Австрия, като връзката с организациите той осъществява по телефон, чрез имейли.
„Това им лежи в кръвта. Ние в България сме само консуматори. С вековете българинът не е възпитан да дарява, русенецът също не дарява“, казва Богомир.
Той обяснява, че има организации, които искат да помагат, но не могат да срещнат по места коректни и точни хора. Богомир обаче е категоричен, че с чужденците трябва да се говори като с равнопоставен.
„Борбата не е толкова да докараш дарители, колкото тук да има честни получатели
Затова и наградата „Гълъб на мира“, която получих, не я приемам като моя, а я разбирам като награда на всички тези честни и коректни хора в Русе, които бяха точни и изпълняваха волята на дарителя“, споделя Богомир.
Самият той също е протестант. Баща му Илия Илиев е бил пастор в Хотанца, а майка му Марта Илиева е германка. Малкият Богомир дори проговаря на немски, а впоследствие от децата на улицата в малкото село научава български.
„Баща ми е учил в семинарията във Франкфурт на Майн. Той обаче е имал големи проблеми, когато Хитлер е дошъл на власт, защото от името Илия Яков Илиев, кажете ми кое не е еврейско? Наложило се да го прекръстят последната година на Янков. Само седем дни, след като завършва, заминава за България, като тогава се запознават и с майка ми, която идва тук малко по-късно“, разказва Богомир.
Майка му също е имала тежки моменти.
Като германка, ненавършила 30 години, е трябвало да отиде в лагер в Съветския съюз
Хотанчани обаче я скриват, а впоследствие се налага по църковна линия семейството да се премести в Ловеч, като тогава Богомир е на 5 годинки.
„Баща ми беше съден по втория пасторски процес, а докато беше в затвора, майка ми, която научи перфектно български, също проповядваше. Заради липсата на работа в Ловеч, семейството ми се премести в Русе“, когато бях на 15 години, спомня си Богомир.
Баща му пастор Илия става строителен работник, а едновременно с това, тъй като тук няма пастори, в неделя сутрин и вечер обслужва баптистката и методистката църква. Богомир обаче е категоричен, че никога не е искал да поеме по стъпките на баща си заради всички неудобства, които е имал в живота си.
„Втори клас в училище ме наричаха враг, имал съм много неприятни ситуации
С течение на времето това отшумя, но винаги на семейството ми беше гледано като на враг“, споделя Богомир.
Той завършва техникума по електротехника, като го избира заради успешната професионална реализация.
Тогава се търсеха работници, а аз много добре знаех кой съм и нямах друг шанс за работа, казва добротворецът, който след завършването си две години е бил войник. Първоначално Богомир започва като работник в Корабната, но не след дълго става инцидент в завода - заради авария по част от лицето и по едната му ръка има тежки изгаряния. Това се случва седмица преди кандидатстудентския изпит в русенския ВИММЕСС, като този опит да следва се оказва неуспешен.
Година преди това - през 1961, също пропуска следването, тъй като от общината не му разрешават
След като завършва образованието си като проектант и специализира в социалистическата Германска демократична република, Богомир постъпва в районната проектантска организация.
„Като специалист лекичко ме подмамиха да започна в „Машпроект“ в Русе, където си попаднах действително на мястото. Кадрите оттам и сега си личат! Това е уникална школа“, казва Богомир, който работи там близо 30 години и през 1992 се пенсионира.
От „Машпроект“ придобива и качеството винаги да търси крайния резултат от работата си и като цяло там се оформя като личност.
„Аз съм човек на действията. Винаги ме интересува ефектът от моята работа. Това е моята вътрешна награда. Така е и в случая с отличието „Гълъб на мира“. Моето удоволствие е, когато двете страни са доволни. Аз просто съм си свършил работата - дал съм нещо и виждам, че хората са доволни. Тогава се чувствам добре“, споделя Богомир.
Всъщност отличието, което добротворецът получи този месец, не беше връчено за конкретна дарителска акция, а за цялостната му дейност.
Богомир дълги години е координатор на благотворителната организация ИМКА Бавария
откъдето идва и престижната международна награда „Гълъб на мира“. Вече над 20 години русенцът помага за намирането на получатели за помощите, които благотворителни организации изпращат, и е отдаден на много инициативи в полза на хората.
Няма да забравя домовете за сираци, за деца и младежи с проблеми, детските градини, диспансерите, за някои от които дори не знаех, че съществуват. Редица социални институции в Русе през годините са получавали дарения. В Хотанца също са направени много дарения от различни църкви и организации. В училището са построени нови тоалетни, сменени са прозорците. Детската градина в селото също е обновена със средства на австрийка, която дори не беше вярваща, разказва русенецът.
Интересът на доброволците от Германия към малкото русенско село се дължи на факта, че в Хотанца има доста протестанти
Дарителите искат да продължат да подпомагат, защото това им лежи на сърцето, а и знаят, че децата трябва да учат.
Богомир обяснява, че дарителите не могат директно да дадат пари за обновяване на материалната база, а е необходимо да се сключи договор с пълномощник строител, като самият той също участва в контрола на тези процедури.
„Обичам да върша добрини и да радвам с това хората. Така се чувствам добре. Настроен съм да помагам, това човек просто си го носи. На мен ми доставя единствено удовлетворение, а и така не се чувствам забравен“, споделя русенецът.
Наградната статуетка „Гълъб на мира“, която представлява бронзов гълъб, тежащ килограм и половина, е създадена през 2008 г. по повод 60-годишнината от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от немския художник Ричард Хилингер. Тя се връчва на ротационен принцип, като Богомир я получи в родното село Хотанца от Ли Пин, която е филипинка. Тя дойде заедно със съпруга си, който е немец, за да връчат отличието на русенеца.
Богомир вече е решил на кого ще даде наградата догодина, като той също ще е българин
Сред носителите на приза „Гълъб на мира“ са Роман Херцог, Ангела Меркел и Михаил Горбачов, организации като Амнести Интернешънъл, Европейския парламент и други. Но и това, че Богомир се нарежда до тях по никакъв начин не го кара да се възгордява.
„Никакво по особено чувство не изпитвам за това. Била е връчена и на тях, и толкова. Човек си е свършил работата“, казва скромно русенецът.
В момента той живее сам, след като преди пет години съпругата му почива. Изключително горди с делата на Богомир са синът му Владимир, който работи в НАП, и снаха му, която е счетоводителка, както и 5-годишната му внучка Виктория.
Богомир е категоричен, че ще продължи да помага, докато може. Единственото му притеснение е свързано с това дали ще може да се справя с новите технологии, с които към момента борави умело.
През свободното си време обича да чете нестандартна литература, а хобито му е история, като казва, че ако човек не знае миналото, не може да разбере настоящето.