Един от най-разпознаваемите и харесвани актьори в света. Едно от най ярките присъствия на екрана. Една институция - простете за шаблона - не само в киното, а и в сценичното изкуство въобще. Това е Морган Фрийман, който днес навършва 82 години и въпреки солидната си възраст, не спира да работи и да въздейства на хора от различни поколения.
Фрийман е роден на 1 юни 1937 в Мемфис в семейството на Морган Патърфийлд Фрийман (бръснар, починал през 1961 г. от цироза на черния дроб) и Майми Една (чистачка) и е най-голям сред три деца. Семейството често се мести по време на детството му, докато стига до Чикаго, Илинойс. Актьорски дебют прави още на 8 години, играейки главна роля в училищно представление.
На 12 години участва в радио шоу в Нешвил, Тенеси. През 1955 г. изоставя обучението си в „Джаксън Стейт Юнивърсити“, избирайки работата като механик във Военновъздушните сили на САЩ.
В началото на 60-те години Фрийман се премества в Лос Анджелис, Калифорния и работи като писар в „Лос Анджелис Комюнити Колидж“. По късно живее в Ню Йорк и работи като танцьор в „Ню Йоркският панаир“ през 1964 г. Прави театралният си дебют през 1967 г. в пиесата „The Niggerlovers“, където си партнира с Вивица Линдфорс. Участва в мюзикъла „Хелоу, Доли“ през 1967 г., заедно с Пърл Бейли и Къб Калоуей.
Истински известен Фрийман става с ролята си в сапунената опера „Друг свят“ и в детското образователно шоу „Електрическа компания“ през 70-те години.
В началото на 80-те Фрийман започва да получава второстепенни роли в киното, за да се стигне до шофьора Хок в хита „Да возиш мис Дейзи“ и на сержант Ролинс в „Слава“. Големият пробив идва през 1994 година с ролята на Ред в драмата „Изкуплението Шоушенк“, за която получава множество положителни отзиви от филмовата гилдия. Звездната му кариера вече е започнала и той участва в суперпродукциите „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ (1991), „Седем“ (1995), „Смъртоносно влияние“ (1998), в който играе Президента на САЩ, и в екранизациите по романите на Джеймс Патерсън - „Завръщането на паяка“ (1997) и продължението от 2001 - „Целуни момичетата“, където се въплъщава в ролята на агент Алекс Крос.
Фрийман използва характерния си дълбок глас зад кадър във филмите „Война на световете“ и в номинирания за Академична награда Оскар документален филм - „Походът на императорите“.
След три номинации за Оскар (1987, 1989 и 1994) през 2005 г. печели Оскар за поддържаща роля в драмата на Клинт Истуд „Момиче за милиони“.
Пребивава в България в столицата София в края на 2007 г. повече от месец за снимките на американския екшън „Кодът“.
Фрийман получава много тежки наранявания, вследствие на автомобилна катастрофа в нощта на 3 срещу 4 август 2008 г., близо до град Рюлевил, Мисисипи.
Зад волана на 11-годишен „Нисан Максима“ Фрийман губи управление, излиза вляво от магистралата и се обръща няколко пъти. Спътничката му Демарис Майер е извадена от колата с помощта на хидравлична ножица за разрязване на тежко катастрофирали машини, наречена „Челюстите на живота“. Полицията провежда разследване на инцидента, но категорично отхвърля като причина за катастрофата версията на жълтата преса за наличието на алкохол в кръвта на актьора.
След изписването си от болницата на 7 август 2008 г. Морган Фрийман се завръща към ангажиментите си. Българските зрители в момента го гледат като водещ на космическа поредица по тв канала „Нешънъл Джиографик“.
Предлагаме един по-различен поглед към живота на актьора - в едри щрихи и дребни, но показателни детайли.
Детство на колела
Морган се ражда в семейство, което полага усилия за нормален живот, но все не успява. Защото врагът на мама Майми е най-добрият приятел на татко Патърфийлд - алкохолът. В търсене на изплъзващото се щастие семейството се мести - първо в Грийнуд, щата Мисисипи, след това в Гери, щата Индиана, докато стигне до Чикаго, Илинойс. Междувременно се раждат братче и сестриче на Морган.
Всъщност фамилната миграция е косвено следствие на избухналата Втора световна война. Индустриалният Север се нуждае от все повече работна ръка, която изобилства в аграрния Юг и започва да запълва вакуума.
В тази атмосфера малкият Морган расте, трупа впечатления и все по-ясно осъзнава, че е неудържимо привлечен от сцената. Иска да е на нея, иска да показва на света различни превъплъщения и да жъне аплодисменти, иска от оня наркотик, за който всеки артист казва, че е ненадминат - аплодисментите на публиката. Дебютира на 8 години в училищна пиеса, а на 15 вече е местна звезда - висок, привлекателен, обаятелен и с множество участия в ученическата драматична трупа...
Междувременно губи баща си. И като че ли губи първоначалната си посока.
Мечтата за летене
Запознанството между високото момче - 188 см, достатъчни за кариера в НБА - и големите височини идва на 16 години, когато за пръв път попада в самолет и то в пилотската кабина. За въображение като неговото това е повече от достатъчно. Новата му любов е авиацията, всъщност небето, свободата, красотата на полета! Но... крилете му бързо са прекършени от отказа да го приемат да учи за пилот. Трудно е да се каже защо точно се случва това - дали заради високия му ръст, заради малката му възраст или заради тъмната му кожа. Училището, в което се записва, се намира в Тексас, а там расовият въпрос все още е в много тежка фаза. Все пак го вземат, но за обучение за авиомеханик. И така мечтата за пилотската кабина се приземява твърдо, с турболенции и завинаги.
При старата любов
След раздялата с новото си увлечение, Морган Фрийман се връща при старата си любов - сцената. Мести се в Лос Анжелис и започва да си пробва късмета в киното, в театъра, в телевизията. Пробива в театъра, по-късно е забелязан и в Ню Йорк, където играе на Бродуей. Но славата още е далеч.
Първият успех идва през 1966 година, когато получава малка роля във филма "Под слънцето". Малка, но с голямо значение, защото това е първата му роля, в която има реплики. Изглежда, че птичето е кацнало на рамото на 29-годишния Морган. Гласът му е плътен и топъл, присъствието му е завладяващо и режисьорите го вкарват в специалните си списъци за бъдещи ангажименти. Но такива не идват. Или по-точно - идват, но не са това, което Фрийман очаква.
Все пак тук трябва да се открои участието му в мюзикъла "Хелоу, Доли" и във воденото от него детско предаване с образователна насоченост "Електрическа компания". Но амбициозният млад мъж не иска това. Иска да се развива, а не да затъва в коловозите на рутината. И когато реалността и действителността се сблъскват, търси утеха в блатото, което е погубило баща му - алкохола.
Пратениците на съдбата Пол Нюман и "Хари и син"
В момента е трудно да се повярва, че титан като Морган Фрийман трябва да чака до 35-годишна възраст, за да избере окончателно посоката в живота си, но когато автобиографиите говорят, всички останали мълчат.
Ето какво признание прави Фрийман в края на януари миналата година: Бях готов да се откажа от мечтата си, да захвърля киното, да преглътна гордостта си и да седна зад волана на жълтото такси, за да кръстосвам улиците на Ню Йорк, когато на пътя ми се изпречи Пол Нюман. Бях натрупал много притеснения и неувереност, затова реших да се откажа от мечтата за големия екран и да поискам лиценз за шофьор. Но преди да успея да подам документи, ненадейно получих предложение от Пол Нюман за участие във филма "Хари и синът му". Така синеоката холивудска легенда помага повече отколкото може да си представи на един объркан и разколебан човек, застанал на може би най-важния кръстопът в живота си. В лентата от 1984 година Фрийман влиза в ролята на Сиемановски и само пет години по-късно играе в класики като "Да возиш мис Дейзи" и "Глория" /"Слава"/.
Пътят към славата вече е открит.
През 2004 година Фрийман получава Оскар - най-високото признание за всяка актьорска кариера - за най-добра поддържаща мъжка роля във филма "Момиче за милиони".
Но това не е единственото признание. През 1989 година Фрийман получава Златен глобус за играта си в "Да возиш мис Дейзи", а през 2012 година е награден с втори златен глобус на името на Сесил Демил, който се присъжда за цялостно творчество.
Говорещото мълчание
Какво обединява Морган Фрийман, Клинт Истууд и Гари Купър? И тримата са от онези актьори, които може да не кажат нищо, но само присъствието им на екрана поражда буря от асоциации и емоции. У нас с такава привилегия днес се ползва Стоянка Мутафова, така бяха посрещани и някои от тези, които вече играят на небесната сцена - например Георги Парцалев, Георги Калоянчев и Тодор Колев...
Кого харесва харесваният
Макар че в момента води тв поредица, Морган Фрийман никога не е крил, че не харесва особено журналистите. Нищо лично - просто не обича да си губи времето в безсмислени и безцелни разговори, това е неговото обяснение. То, разбира се, е параван за истинската причина да страни от пресата - иска да опази живота си колкото може по-далеч от очите на хората. Но все пак открехва достатъчно завесата и то точно пред медиите, защото знае, че го дължи на милионите си почитатели. И че без тях нямаше да се къпе във величие, а в анонимност.
А кого харесва Фрийман?
Според собствените му признания - Антъни Хопкинс, чиито филми често гледа и от когото се е учил на сценични похвати и маниери. Двамата играят един до друг само веднъж - в режисирания от Стивън Спилбърг исторически филм "Амистад". Нямат много общи сцени, но са на една снимачна площадка. И това ако не е още една сбъдната професионална мечта...
Честит рожден ден, Морган! Продължавай да ни радваш и очароваш, ти можеш!
По материали от интернет