Революционерът с голямото сърце, обичан от всички

Черен ден за всяко милеещо за България сърце - това е днешният 4 май. Точно преди 116 години, на 4 май 1903 година четата на Гоце Делчев е обкръжена от турска войска край село Баница и в сражението загива самият войвода.
Гоце, както свойски го нарича народът, е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Почитан е като национален герой в България, а Северна Македония не спира да се домогва до делото му и да го превръща в част от изфабрикуваната си нова история. 
Фаталното сражение на 4 май има предистория. През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун-Одрин. Откриването и задържането на Гоце Делчев става фикс идея на османската власт. по-малко от два месеца по-късно, в началото на май, турците получават сведения, че в село Баница, Серско, са влезли комити. И наистина там е Гоце с хората си, спрели да пренощуват на път за среща на водачите на Серския революционен окръг. Потеря, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото. Войводата решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва с неговата смърт. Убит е и съратникът му Димитър Гущанов, другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.  
Предлагаме ви материала за една от българските икони „Гоце Делчев - революционерът с голямото сърце, обичан от всички“ на доц.Петър Ненков, публикуван в сайта Десант.нет. Заглавието е на редакцията.

Гоце Делчев е едно от най-славните и светли имена в Пантеона на безсмъртието на Майка България. Той е кристално чист човек, всеотдаен и забележителен революционер, водач и идеолог на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и национален герой на България.
Георги Николов Делчев или Гоце Делчев е роден на 23 януари/4 февруари 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви в град Кукуш, дал на България пламенния пролетарски поет Христо Смирненски, революционера Тома Измирлиев и полковник Петър Дървингов.
След завършването на трикласното училище в родния си град Гоце постъпва в прочутата Солунска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий“.
Тук 
създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов
През 1891 година постъпва във Военното училище в София. Въпреки че е отличен юнкер, само месец преди завършването на училището е изключен заради увлечението му по социалистическите идеи.
През есента на 1894 година започва работа, като учител в Щип, където по същото време даскалува един друг титан на македоно-одринското освободително движение - Даме Груев. Като член на ЦК на ВМОРО той привлича Гоце в нейните редици.
На Солунския комитет на организацията през 1896 година на Гоце Делчев и на Гьорче Петров е възложено да изработят Устава и Програмата на ВМОРО. Те се превръщат в програмни документи за действие на организацията през следващите години.
През 1896 година Гоце Делчев постъпва като учител в Банско, но работи там само два месеца, тъй като дългът му на революционер го зове. 
За кратко време успява да изгради широка организационна мрежа от тайни революционни комитети
в Разложка, Горноджумайска и Неврокопска околии.
Той е избран за задграничен представител на ВМОРО в София. Като такъв по правило участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Избран е и за главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава Четническия институт в Княжество България. Започва да изпраща малки агитационни чети във вътрешността на Македония и по този начин изиграва основна роля в масовизирането на революционното движение.
По-късно е избран за главен ревизор на ВМОРО и като истински апостол на няколко пъти обикаля планините и полетата на Тракия, Македония и Родопите. Среща се с местните обезверени българи, останали след Берлинския конгрес на Великите сили под турския феодално-деспотичен гнет, вдъхва им кураж и ги спечелва за делото.
По негова идея тези области са разделени на революционни окръзи. Той полага големи усиля за снабдяването на организацията с оръжие и парични средства.
Организира революционни канали за пренасяне на литература, боеприпаси и оръжие
от България за Македония, създава тайни революционни комитети, сформира чети, въвежда шифрована тайна комитетска поща, развива активна агитационно- пропагандистка дейност, учейки се от Апостола на българската свобода Васил Левски и неговата Вътрешна революционна организация.
Така, без да е председател на ВМОРО, за кратко време той си изгражда безспорен авторитет и се превръща във всепризнат ръководител, вдъхновител и идеолог на организацията.
Зимата на 1900 година Гоце Делчев изкарва при свои близки в Бургас. Тук създава нелегална фабрика за динамитни бомби. Те се използват по-късно от Павел Шатев, Орце Попйорданов и техните другари - наречени „гемеджиите“ при Солунските бомбени атентати в края на април 1903 година. В Бургас Гоце Делчев определя войводата Михаил Герджиков за водач на въстанието в Одринския революционен окръг.
През 1902 година Гоце Делчев и Гьорче Петров участват в изработването на нова Програма и Устав на ВМОРО. Тя вече си поставя за цел
привличането и сплотяването на всички недоволни елементи в Македония и Одринска Тракия, без разлика на народност
и за извоюване на пълна политическа автономия. Въпреки постигнатите успехи в организационното изграждане на ВМОРО, той не е убеден, че тя е готова да вдигне въстание.
След неуспеха на Винишката афера и Горноджумайското въстание през 1902 година той, заедно със своя идеен съмишленик Даме Груев, предупреждават ръководството на ВМОРО и ВМОРК да не се увличат повече в подобни зле подготвени начинания, които донасят само вреда и предизвикват турската власт да извърши жестоки репресии срещу организацията и населението.
Гоце Делчев с изненада научава за решението на Солунския конгрес на ВМОРО в началото на януари 1903 година за обявяване на повсеместно въоръжено въстание през април същата година в Македония и Одринска Тракия. Той не присъства на конгреса и по тази причина не може да се противопостави на вече взетото решение.
Въпреки това заедно с Дамян Груев успяват да убедят останалите ръководители на организацията, да не прибързват с обявяването на въстанието заради слабата подготовка и недостатъчното въоръжение. По този начин
отлагат датата на въстанието от април за 2 август и променят неговата форма
Като всеобщо то остава само в Одринския и Битолския окръзи, а в останалите революционни окръзи ще се предприемат само активни четнически действия.
На 21 април/4 май 1903 година, в самия разгар на подготовката за въстанието, на път за връх Али ботуш, за да участва в конгреса на Серския революционен окръг, Гоце Делчев е обграден с малката си чета от аскера край село Баница, Серско.
Интересното е, че потерята се води от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София. В завързалото се ожесточено сражение, Гоце загива със смъртта на героите. Престава да тупти едно огромно сърце, отдадено в служба на поробените българи в Македония.
Петнадесет часа турците не смеят да приближат мъртвото тяло на Гоце
прикривано от куршумите на неговите юнаци. Петнадесет часа, другарите му го гледат насълзени, приведен сякаш над гроба на Майка Македония.
Турците ликуват, че са убили баш комитата Гоце, за чиято глава султанът дава хиляди златни гроша, радват се че са обезглавили революционната организация. Ръководството на ВМОРО е потресено от грозната вест, но решава да не отлага въстанието и то се превръща в един от най-високите рубежи на българската история.
Съдбата на тленните останки на Гоце Делчев е много превратна. Командирът на аскера, майор Тефиков забранява на своите войници да се гаврят с труповете на Гоце и неговите загинали в боя негови другари. Първоначално тленните им останки са погребани в общ гроб в село Баница.
През Междусъюзническата война 1913 година село Баница и град Кукуш са опожарени от гръцките войски. През Първата световна война 1915-1918 година 
костите на Гоце Делчев са пренесени в България
от неговия съмишленик, войводата Михаил Чаков и се съхраняват в дома му. След това са пренесени тържествено в канцеларията на „Илинденската организация“, където се съхраняват в урна до 1946 година.
През Втората световна война, когато българската армия отново завзема Вардарска и Егейска Македония, гробът на Гоце Делчев е възстановен. На 3 май 1943 година, върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни общественици, заедно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена и техните потомци, поставят мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с.Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово - войвода. Стефан духов от с.Търлис - четник; Стоян Захариев от с.Баница - революционер; Димитър Палянков от с. Броди - революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!“
След 9 септември 1944 година, под натиска на Югославия, БКП предава костите на един от най-големите български герои на Македония, когато започва процесът на културна автономия на Пиринския край. Тленните останки на Гоце Делчев са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“ в Скопие, където се намират и днес.