Гергьовден е един от българските празници, които са натоварени с най-много послания и красиви смисли. Смята се, че в този ден повод да празнуват имат всички. Едната група са хората, които носят името Георги - статистиката твърди, че Георги е второто най-разпространено българско име след Иван, като дори май напоследък Ивановците леко поизоставали.
В превод от гръцки името Георги означава земеделец - от гео /земя/ и ерго /работа/. Така Гергьовден автоматично се превръща в празник не само на овчарите, както е прието официално у нас, но и на всеки, който по някакъв начин обработва земята - та дори и ако просто развъжда мушкато на балкона.
Другото измерение на празника е свързано с войската, с храбростта - свети Георги убива змея и спасява жителите на град Вирит, днешен Бейрут, от безчинствата на самозабравилата се ламя. Това е само едно от чудесата, които извършва светията, прославил се като
воин, служил в личната гвардия на император Диоклетиан
Но, разбира се, най-известен е човекът, чиито име и подвизи тачим на 6 май, като следовник и защитник на Христовата вяра. Именно заради тази вяра римският войник Георги изтърпява нечувани мъчения, но остава верен на своя Бог. Затова и след дните в тъмница самият Христос му се явил, поставил венец на главата му и му обещал да царува заедно с него в Небесното царство.
Разбира се, русенци имат още един повод да празнуват - след като от 2002 г. 6 май е празникът на града.
Специалистите настояват, че в далечното си минало Русе се е наричал на името на светеца победоносец. Според тях след покръстването на България през 9 век Русе, дотогава носещ името на Руса мома, покровителка на младежките воински дружини, се сдобил с нов патрон и започнал да се нарича Гюргевград. А в края на 13 век днешният град и селището на другия бряг на реката се наричат Голямо и Малко Гюргево.
Дали е било точно така - това могат да кажат специалистите, при това с голяма доза условност.
Но има един факт, който недвусмислено говори, че
в Русе и наоколо почитат силно свети Георги
В цялата Русенска митрополия в момента има общо 17 храма с името на Победоносеца. От тях 9 са в Русенската духовна околия. Три има в Разградска духовна околия, 4 - в Тутраканска, и само един - в Поповско.
За да тачат русенци толкова много свети Георги, че да му въздигнат и толкова много църкви, със сигурност има сериозна причина. Най-новата църква е издигната в Иваново - през 2007 г. Останалите светигеоргиевски храмове са в Чилнов, Хотанца, Беловец, Ряхово, Мартен, Бяла и Кошарна /където все още църквата се строи/.
Най-старата, най-голяма и най-красива черква с това име е русенската „Св.Георги“. Опирайки се на запазени архивни сведения, изследователите смятат, че храмовете „Св.Георги“ и „Св.Троица“ са най-старите съществували и запазени на местата си русенски църкви. Архимандрит Виктор Мутафов, който изследва и събира в книга „биографиите“ на русенските храмове и манастири, припомня записките на католическия архиепископ Петър-Богдан Бакшев, който през 1640 г. е посетил Русе.
Католическият епископ посочва, че в града има две дървени български църкви
Вероятно става дума именно за църквите „Света Троица“ и „Свети Георги“, казва арх.Виктор Мутафов.
Австро-унгарският учен археолог, етнограф, географ и художник Феликс Каниц пък пише в своите бележки, че църквата „Св.Георги“ е по-стара от „Св.Троица“. Каниц е посетил България цели 18 пъти, за първи път идва през юли 1860 г., а през 1868 г. започва изследователско проучване на българските земи за Виенската академия за подпомагане и съставя „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости.
Напълно е възможно да е така,
не е изключено нашата църква да е по-стара от сегашната катедрална
казва председателят на църковното настоятелство на „Св.Георги“ иконом Владимир Костадинов. И припомня, че именно в този район в миналото градът е бил много оживен, тук са били арменският и еврейският квартал, имало е занаятчийници, дюкяни, кипял е живот.
По време на Руско-турската война от 1806-1812 г. дървеният храм „Св.Георги“ е бил опожарен. Православните от южната част на града не си представяли, че ще живеят без църква и правили многократни постъпки пред властта. През 1837 г. настоятелството на „Св.Троица“ отпуснало заем, за да започне строителството. Но едва на 25 март 1841 година султан Абдул Меджид Първи издал ферман, с който разрешил да бъде построен храм на мястото на стария.
Градежът започнал същата година, архивите свидетелстват, че храмът бил построен за по-малко от година, като работата ръководел тревненският майстор Пено Никеоглу. Самите дюлгери, които работели на строежа, били от Тревненско и Габровско.
На 30 януари 1843 г. Червенският епископ Синесий осветил готовата църква „Св.Великомъченик Георги“.
Тогава сградата е вкопана в земята на около два метра надолу
каквито са били непоклатимите правила за православните храмове в Османската империя, припомня отец Владимир. Сега обаче църквата, за разлика от катедралната „Св.Троица“, не носи този елемент на „забиване“ и „затискане“ в земята. Обяснение има - в по-късни години хората са прокопали и изравнили двора на черквата така, че храмът да се освободи от дълбокото два метра пръстено менгеме и сега той стои на повърхността - достолепно, внушително, впечатляващо.
Дължината на църквата е 32 м, широка е 14 м, храмът е трикорабна базилика с три олтара: централен „Св.Георги“, северен „Св.Димитрий Басарбовски“ и южен „Св.Николай Мирликийски Чудотворец“. Шест масивни дървени колони отделят средния кораб от страничните.
Днешната камбанария, откъдето звъни 445-килограмова камбана, е построена през 1939 г. по проект на русенския инженер Васил Роглев, съобщава в своето изследване арх.Виктор Мутафов. Камбанарията е построена с камъните от старата, разказва той. Първата е била изградена през 1904 г. по проект на именития градски инженер Едуард Винтер, дело на когото са множество от архитектурните емблеми на Русе.
Специално място трябва да се отдели на хората, които са се погрижили да украсят вътрешното храмово пространство. Очевидно за някогашните русчуклии е било въпрос на чест
да поканят за зографисването най-добрите
Така още при построяването на каменната църква пристигат майстори от прочутата тревненска иконописна школа. Единият е Захария Цанюв - потомствен зограф, син на известния и уважаван майстор Цаню Захариев Стари. Захария е автор на иконопис в Чипровския и Килифаревския манастир, зографисвал е храмове в София, Варна, Разград, Свищов, Търговище, Арбанаси и на много други места. В русенската „Св.Георги“ е работил през 1842 г. заедно с друг авторитетен майстор - Йоаникий папа Витанов, също от Тревненската школа. В храма и сега се пазят икони от стария иконостас, рисувани от двамата зографи.
Първият иконостас в храма е изработен пак от тревненски резбари: това са Дончо Тодоров от Божковци и Божко Стойков от Митровци. Части от него са запазени в манастирите в Басарбово и Каран Върбовка.
Сегашният иконостас от 1930 г. е изработен от друг именит български майстор - професор Иван Травницки. На него са поставени икони, рисувани от Господин Желязков и Димитър Радойков. Тук не можем да не вметнем поне кратичкото пояснение, че Господин Желязков е
ученик на големия руски живописец Иля Репин -
след като в България е учил при Иван Мърквичка и Антон Митов. В Петербург го изпраща Светият синод, а Репин се впечатлява от българина и го взема в своя преподавателски клас. Димитър Радойков също е отделна страница в българското изобразително изкуство - той е роден в Самоков, син е на самоковския зограф Васил Попрадойков, учи при Мърквичка, а свързва живота си с Русе, където се вдъхновява за много градски и дунавски пейзажи.
През 1958 г. стенната иконопис е заменена с нова, изработена от професор Николай Кожухаров /още един ученик на Мърквичка, специализирал при учителя на Тулуз-Лотрек и Ван Гог - французина Фернан Кормон/ и Цанко Василев. В тези стенописи прави впечатление една от библейските сцени, в която образите на персонажите са изключително витални и всеки от тях изразява богата гама от чувства и преживявания.
В обширния двор на храма се намира постройка, чиито
масивни дървени врати впечатляват с изработката си
Това е църковната къща, в която е имало и гараж за дриковете, обяснява отец Владимир. Дриковете са двете специални погребални коли, с които храмът е разполагал, като в тях са впрягали конете на Пожарната команда в града. С такъв дрик са били пренесени тленните останки на Доростолския и Червенски митрополит Михаил за погребението му през месец май 1961 година, когато русенци изпращат своя владика в последния му път.
Самата сграда на църковната къща е построена по проект на русенския градски архитект Онуфрий Зарзов. Завършена е през 1909 г. и е обзаведена модерно за времето си - по пода са застлани мушами, а прозорците са снабдени с транспаранти. В сградата подредили църковната библиотека, имало стая за заседания на църковното настоятелство, канцеларията, а в сутерена се намирала свещоливницата. Свещоливницата при храма била открита през 1892 г. и работи до 1930 г. През 1914 г. свещите били три вида: „желти“ по 8 лева кг, „бели“ по 10 лева и „пъстри“ за сватби по 20 лева. За свещите бил използван анадолски восък, внасян от Турция.
Сега на о.Владимир му се иска тази сграда да се ремонтира, да придобие по-приветлив вид и да се използва за нуждите на църквата и енориашите. Но това би могло да стане, ако се намерят пари. Засега в храма се надяват да се осъществи ремонтът, за който, както бе съобщил Русенският митрополит Наум, има спечелен румънско-български европроект. Очаква се румънската страна да проведе процедурите за обществена поръчка за изпълнител и едва тогава ще се пристъпи към действия, каза преди седмица владиката. Ако всичко върви по план, в „Св.Георги“ ще бъде направен ремонт на покрива, ще се подменят прозорците и ще бъде облагороден дворът.
Ако стане - ще се радваме, коментира кратко о.Владимир, който вчера след литургия се зае заедно с енориашите да подготви храма за големия празник в понеделник.