35 години. Наистина ли само 35 години са минали от паметното събитие, минало като ток през цяла България? Да, днес се навършват 35 година от деня, в който Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва 8848-те метра на най-високия връх на планетата - Еверест или Джомолунгма, все едно как ще го наречем. И плаща за триумфа с трагедия - загива два дни по-късно при слизането си от Покрива на света.
Христо Проданов е утвърден за зам.-ръководител по техническите въпроси на експедицията, тръгнала да покори първенеца. На 20 април 1984 г. в 18.15 ч 15 минути Христо Проданов се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по Жестокия път. На върха остава 33 минути. Оставя там камерата си, впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май. Слиза по тъмно, по собствените си стъпки - нещо, което нито един алпинист в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8700 м. В Зоната на смъртта, без кислород, е три дни - до последния си дъх на 22 април 1984 година. Първият български алпинист, изкачил се на Еверест - сам и без кислород, остава завинаги на тази височина. Христо Проданов е 155-ият алпинист изкачил се на Еверест. По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 м.
На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май - от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива. След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.
Предлагаме ви материал за подвига - не, това не е клише, думата дори е слаба - на Христо Проданов, публикуван в Дир.бг.
„Аз съм на върха, на върха съм ...“
Дълго жадуваните думи пробуждат мълчаливата радиостанция точно в 18,15 часа, датата - 20 април 1984 година.
Вестта идва от Покрива на света - връх Еверест. Изпратена е от Христо Проданов. Стигнал е горе.
Това не е нова история. Но е възможно да не я знаете, да не сте я чели или слушали за нея.
А е толкова истинска и разтреперващо човешка, че си заслужава да се чете всяка година и от всеки. Припомнете си, разкажете на близките си. Нека всеки знае.
Трябва да знаете за Христо - българинът, който пръв покори върха на върховете. Това е история за
сбъднатата мечта на един непримирим дух
Защото на Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата.
Христо Проданов е от Карлово, роден е през февруари 1943 година. На 16 години започва с планинското катерене.
Започва с рекордите през пролетта на 1981 година, когато става първият българин стъпил на осемхилядник - връх Лхотце (8516 м).
Покорява четвъртата по височина точка на планетата сам и без кислороден апарат, като оставя родния трибагреник горе.
След експедицията, инженерът описва преживяванията си в единствената си книга - „Лхотце 8501 м“.
„Бях сам на този остър като бургия връх, брулен от вятъра, който се мъчеше да ме отлепи от ледокопите“, разказва Христо.
За българска експедиция на Еверест се мечтае от 1929 година
когато е учреден Български планинарски клуб.
Мечтата придобива плътност през 1984 година. България е едва 19-а страна, която изпраща свои представители на върха.
„Още на Лхотце някак смътно, но съвсем убедено помислих, че няма да мине дълго време и ще се отправим и ние към мечтания от всички връх на върховете“, пише Христо в дневника си в началото на 1984-а.
Водачът на групата е Аврам Аврамов, който ръководи 21 алпинисти и един лекар. Месец подготовка и експедицията се насочва към облаците. Аврамов предлага в първата атакуваща група към 8848-метровата цел да бъдат Христо Проданов и Иван Вълчев.
Христо не приема решението и след съгласието на водача, потегля със шерпа си Джоуанг Ринджи. На практика атакува Еверест сам, без партньор-алпинист.
И става едва четвъртият човек на планетата, който го прави така
Нещо повече - иска да се катери и без кислородна апаратура по най-дългия и труден път - Западния хребет, наричан още Жестокия път.
На 19 април Христо и Ринджи са на височина 8120 метра. Там изграждат Лагер 5, в който нощуват.
Маршрутът е необработен, тъй като месецът е твърде ранен за катерачите в сезона на обичайните атаки към върха.
Те са единствените, предприели щурм на Еверест през април.
Малко преди 6 часа сутринта, воден от мечтата си, Христо потегля към най-високата точка на планетата с придружаващия го шерп.
По пътя се натъкват на 90-метрова скала с обратен наклон. Българинът я преодолява, но Ринджи е силно затруднен. Опитите на Христо да му помогне се провалят. Той губи време и ценни сили.
И атакува върха сам. Нищо не може да го спре. И не го спира.
Случва се - Христо Проданов става първият българин, покорил най-близката точка до небосклона.
В 18,15 часа на 20 април в радиостанцията на хората в базовия лагер се чува глас: „Аз съм на върха, на върха съм - Христо!“
Истина е.
41-годишният инженер постига мечтата.
Негови близки потвърждават, че
със себе си носи образа на Васил Левски и пликче с шепа пръст от гроба на най-близкия му приятел - Йордан Зашев
Той е повлечен от снежна лавина на връх Ловница няколко месеца преди заминаването на Христо към непалската столица Катманду.
Загубата разтърсва Проданов, за когото Йордан е като брат.
На погребението той казва: „Ти даде живота си за Еверест, обещаваме ти, че ще бъдем на него, а заедно с нас ще бъдеш и ти!“
132 дни по-късно Христо изпълнява обета си, но не предполага колко скоро ще срещне близкия си приятел.
„Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам. Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него“.
Това са следващите му думи в радиото, казани от горе.
Забравил е българския флаг, не успява да го забие на върха и да се снима с него.
Престоят му горе продължава цели 33 минути
Фатално време за височината и часа на покоряване
Той не носи спален чувал за бивакуване, но успокоява останалите, че ще намери подходящо място за престой под върха. На тъмно слизането е невъзможно.
Проданов нощува в Зоната на смъртта. Така наричат пространството в подножието на Еверест.
На следващия ден накъсаният от смущения разговор между радиста Стефан Калоянов и Христо Проданов гласи:
- Аз съм над голямата сива кула. Не съм далеч. Не съм далеч.
- Дръж се, Ицо, идват. Идват към тебе, дръж се.
- Стефчо, аз не съм в лагер пет, не съм в лагер пет. Аз...
- Вижда ли се от теб пети лагер... палатката?
- Не мога да го видя оттука. Аз съм на жълтия пояс.
- Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай!
Към него тръгват Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи от „Лагер 4“.
В това време групата на Иван Вълчев се движи между лагер 3 и лагер 4, но оставя багажа си и щурмува нагоре.
В 19,45 часа радиостанцията на Христо се чува за последен път.
Преди началото на експедицията, Проданов споделя:
„Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно
да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел“.
На 21 срещу 22-ри април той загива на 8500 м надморска височина.
Най-близко до него е алпинистът Людмил Янков. Търсейки следи, той намира раницата на Христо, но не и него.
Катери Жълтия пояс, но нощта го настига и го спира временно.
Людмил преодолява над 1400 м денивелация с невероятна скорост.
Подобен героизъм и саможертва няма прецедент в историята на Еверест
а цената която плаща е твърде висока. Той губи четири от пръстите на ръцете си и оцелява по чудо в ураганния вятър. Людмил Янков се разделя не само с мечтата си да достигне върха, но и с приятеля си.
Достигнал най-значимото постижение в алпинизма, докоснал се до върха на Земята, изнемощелият Христо не успява да повтори опасния маршрут.
Тялото му завинаги остава на метри от Тавана на земята.
Въпреки смъртта на Проданов, експедицията към върха на върховете продължава.
На 8 май до върха стигат Методи Савов и Иван Вълчев.
Те покоряват върха с кислородни бутилки и стоят на него 23 минути.
Ден след това Кирил Досков и Николай Петков го правят.
През 1997 година Дойчин Василев също достига Еверест, а през 2004-та Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков повтарят успеха.
Придружава ги и Христо Христов, който изкачва върха без кислородна маска. Христов загива по време на спускането.
По това време в паралелна частна експедиция загива и племенницата на Христо Проданов - Мариана Масларова
Последните българи, които покоряват връхната точка на планетата, са Петя и Камен Колчеви през 2009-та. През 2017 г. го направи и сливенецът Атанас Скатов. 13 българи са били „горе“ - там, откъдето светът изглежда различен.
Преди 35 години един голям българин бе първият. Макар и само за тридесет и три минути.
Казват, че ако си стигнал до Еверест, няма много още какво да направиш в живота си. Няма какво да те мотивира.
Ние никога няма да разберем дали е така. Христо Проданов знае.
Не може да ни сподели, защото остана завинаги там, недалеч от мечтата си.
Постигната.