Работилницата на Валентин Керчев се намира в тясно избено помещение,
разделено поравно за домашните консерви и за инструментите
които са му необходими, за да твори. Фармацевтът от години събира и обработва корени и клони, на които природата сама е придала чудати форми, наподобяващи човешки фигури, лица или животни. Освен че има богата фантазия, артистичният русенец често се обръща към митологичните образи от прочетените книги и с удоволствие обяснява как под ръцете му възкръсват любимите му герои - Горгона, Орфей, Спартак, Трите грации. Привлича го и символиката, характерна за Ренесанса, когато хората са разчитали кодовете във фреските с религиозен замисъл. Днес Валентин Керчев открива и в природата, и в много предмети алегорични послания, които се опитва да направи видими и за съседите си.
А за днешния свят аптекарят-творец е запазил чувството си за хумор, с което
„консервира“ различни мигове от своя живот и живота на човечеството
А ги „консервира“, защото фантазията му ги превръща в арт факти в стъклени бутилки. В една е събрал красотата на четирите годишни времена от миди, камъчета и... отпадъци. Така иска да напомни на всички, че за природата трябва да се грижим не само с кампании от типа „Да почистим за един ден“, а цели 365 дни. В друга бутилка е заключен дух, който никога не трябва да излиза - духът на Чернобил - онова атомно зло, което разруши централата в украинския град през 1986 г., а радиоактивният облак порази хиляди в Европа. В малко шишенце е любовното му послание към половинката в живота му, а в буркан е запечатал комсомолската си книжка като спомен от младежките години. Със смях казва, че в мазето е събрал и елита на обществото и показва редичка от бутилки, нагиздени с дрехи и аксесоари, които недвусмислено ги определят: мутра, свещеник, поп-фолк певица, кокона, политик, бандит и т.н.
И това не е всичко. Непризнатият автор, както Керчев сам се определя на шега,
изработва сувенири... от пилешки кости
Почти не може да се познае, че точно от това е направен Дон Кихот. Малките камъчета пък се превръщат в ефектни пана. Стари дървени чехли също са влезли в употреба - станали са част от скулптура, която показва как трудолюбива мравка от тел ги носи като тежък товар. А любимата творба на самия Валентин Керчев е едно клонче, което прилича на змия - логото на фармацевтите. Затова и тази находка винаги краси кухненската му маса.
В аптеката Валентин Керчев винаги е любезен и готов да помогне със съвети. Едно от ценните му качества е, че умее да изслушва търпеливо. А ако клиентът се позастои и започне да разглежда внимателно витрините, ще види, че до кутийките с лекарства кротичко се спотайват чудновати дървени фигурки.
Керчев разказва, че се запалил по това хоби от брат си Михаил, който е анестезиолог във Военно-медицинска академия в столицата.
„След като видях, че той умее да прави причудливи фигури от корени и клони, реших и аз да пробвам и успях“, припомня си самоукият творец.
Всъщност
афинитетът на братята към приложното изкуство е по майчина линия
Все още е жив споменът от детството, когато двамата братя са попивали с очи как тя подчинява глината и изработвала малки фигурки - красиви животинчета, които подарявала на своите приятелки. Като малък Валентин мечтаел да стане скулптор или художник, но майка му го пренасочила към занаят, който да храни семейството. Послушал я, но си признава, че фармацията се е оказала скучна за него и не може да му достави онова удоволствие, което получава след всеки оживял в ръцете му клон.
От дълги години споделя живота си с жена, която му осигурява спокойствието да се отдава на воля на хобито си и да твори. И на нея, стоматолога д-р Елена Керчева, той е посветил най-много от произведенията на другата си страст - екслибрисите, които изработва с прецизна точност. И не пропуска да каже, че докато тя си шие гоблените, той винаги отива в любимото си ателие в мазето, за да твори. Обича и да се връща към старите книги, да препрочита любими творби и да установява за пореден път, че хората винаги са имали проблеми, но
с чувство за хумор се живее по-лесно
Знае го от опит, защото то най-много му е помагало в трудни житейски ситуации.
А колкото до творческите му планове, те са със срок пролетта. Тогава Валентин Керчев е решил да покани колегите си от аптеката в арт галерията на блока с надеждата да ги запали да направят и своите мази също толкова артистични и привлекателни. Още повече, че дотогава и останалите стени ще бъдат украсени с творби на талантливия приложник. Такава е заявката на съседите му, за които Керчев се радва, че е успял да пробуди сетивата им за красивото, пък било то и в необичайно пространство.