Като се каже Димитър Добрев, най-вероятното продължение ще бъде: „Създателят и редактор на вестник „Светлоструй“. И то ще отговаря на истината, независимо че тази връзка съществува само 13 години (1928-1941), докато житейската пътека на Д.Добрев надхвърля дължината от осем десетилетия. Няма обаче да е пълно, защото в творческата му биография се включват още: издаване и на други медии; редактиране на множество книги; авторство на десетина книги със стихове, очерци, спомени и проучвания...
И обратното твърдение също е вярно: „Каже ли се „Вестник „Светлоструй“, неизменно се добавя и името Димитър Добрев!“. И тук истината в голяма степен се препокрива с действителността, въпреки че в различни години редом с неговото име се срещат имената и на друг (съ)редактор - Милан П.Тороманов, или издател - Димитър Григоров, Христо К.Радев, Илия П.Млечков, а и не трябва да се пренебрегне участието на стотината творци, даващи облика на медията. Ако пък попаднем на някои изказвания, ще ни стане ясна не само
неразривността на връзката вестник-редактор
но и това защо не някое друго издание - „връстник“ на „Светлоструй“ като „Порой“ (София, 1928); „Възход“ (София, 1928); „Земя“ (София, 1928-1929); „Фар“ (София, 1928-1929); „Обзор“ (София, 1929-1930); „Чернозем“ (Сухиндол, 1930-1931); „Мост“ (с. Чаир, днес Камен, Горнооряховско, 1930-1931); „Провинция“ (Бургас, 1930-1931); „Стожер“ (1932) и др., а именно Димитър-Добревата рожба толкова десетилетия е обвеяна с ореола на славата.
Впрочем нека помогна в това отношение.
Вестник „Светлоструй“ е определян като „пръв посредник между културата и народа“ (Йордан Ковачев), като „един... хубав вестник“, който „оправдава напълно името си“, „една „светла струя“ по трудния път на творчество и съвършенство“ (Георги Хрусанов), като „истински всенароден факел, средище на всичко будно и просветено от нашата интелигенция“ (Атанас Смирнов), като „дело на идеалисти и борци“ (Гавраил Хрусанов)... Има и по-директни изказвания, очертаващи ролята на Димитър Добрев -
„Делото Ви наистина е подвиг за нашето време“
„Семето, което хвърляте, измества малко по малко плевела“ (Асен Златаров), „хубавия твой вестник „Светлоструй“ (Александър Земни)...
Има и редове-оценки за личността на редактора: „Вие сте много състрадателен и непринудено справедлив“ (Димитър Съботинов), „твоята скромност е за тебе и добродетел, и порок“, „ти се подценяваш по такъв безобразен начин“ (Светлозар Димитров-Змей Горянин)...
Димитър Добрев е роден на 16 януари 1904 г. в село Щръклево, Русенско. Тук завършва прогимназия, след което продължава образованието си в Русе - в реномираната мъжка гимназия „Княз Борис“. Като ученик създава въздържателно дружество; дебюта си в печата прави още на тийнейджърска възраст; сътрудничи на повечето ученически провинциални медии - „Ученическа мисъл“, „Светулка“, „Българче“, „Младежка дума“, „Студенец“, „Мимози“ и др.; твори в различни литературни жанрове; основава библиотека „Родна лира“...
През април 1921 г. се появява първият брой на вестник „Литературен преглед“ - „ежемесечен лист за литература и критика“. Той е редактиран от Асен Лютаков. При бр.7-8 като редактори са отбелязани Райко Славов и Димитър Добрев. При следващия двоен брой (9-10)
Добрев е посочен като редактор-стопанин
а като съредактор е посочен Любомир Георгиев. Така поднесените данни биха довели до неточен извод: учениците Асен Лютаков, Димитър Добрев, Любомир Георгиев и Райко Славов в различно време - по-активно или епизодично - са се агажирали по издаването на вестник „Литературен преглед“, вследствие на което имат свое по-кратко или по-трайно присъствие в медията. С най-активна редакторска дейност е Димитър Добрев, като (необяснимо защо!) в един момент става и редактор-стопанин на изданието, а Асен Лютаков, Райко Славов и Любомир Георгиев са (съ)редактори само при някои от броевете. Нещата обаче си идват на мястото, ако изясня, че Асен Лютаков е псевдоним на Димитър Добрев, а това означава само едно: от първия до последния брой през март 1922-а „Литературен преглед“ е дело на Димитър Добрев - тогава 17-18-годишен. Времето, в което вестникът прави своите първи стъпки, (почти) съвпада с решението на Д.Добрев да напусне гимназията -
средното си образование завършва като частен ученик много късно, чак в средата на 30-те години
но това в много биографични бележки се премълчава (!) - постъпва на работа като втори писар в общината в с. Щръклево и... И в родното си село продължава редактирането на вестника. Донякъде тук може да се открие и обяснението защо един от редакторите (Райко Славов) е напуснал, а и в биографията на „Литературен преглед“ да се набележат два периода - русенски и щръклевски. Разбира се, краткият живот на вестника свидетелства за липса на читателски интерес. Докосналите се до страниците му - и тогава, и сега - го определят като слабо издание. По-важното в случая е, че Димитър Добрев - младежът редактор, трупа опит, създава връзки, които ще са му необходими при осъществяването на нещо по-голямо, предстоящо. Именно в същия дух е и написаното от Веселин Тачев в предговора на документалния сборник „Светлоструй“ (1990): „...тук, в „Литературен преглед“, личат всички предпоставки за израстването на бъдещия голям редактор. Личи умението му в подбора на творбите и разполагането им по страниците, старанието да намира „зрънцето сред плявата“, да поощрява и насърчава... Личи и вярата му в силата на художественото слово“.
Димитър Добрев се заема със
създаването на библиотека, в която да отпечата книги на млади автори от провинцията
Като редактор на „Литературен преглед“ я замисля с името „Парнас“, но впоследствие я назовава „Родна лира“: Именно с тази марка в Русе, София и Нова Загора до 1928 година излизат стихосбирките „Спомни си“ на Любомир Георгиев (1921), „Искри в нощта“ на Неделчо Тинчев (1925), собствената „Кърви петна“ (1924), а след това и „Зов от угарите“ на Теодор Драганов (1928) и „Моята кръв“ на Георги Хрусанов (1928). И този опит е полезен: установява контакти с автори, но и с печатари, за да намери най-приемливи условия за издаването на книгите; обръща внимание на полиграфичното оформление и пр. След години библиотеката се преименува на „Светлоструй“, а броят на издадените книги се утроява.
И така: до 1928 година, когато се появява „Светлоструй“, Димитър Добрев издава вестник „Литературен преглед“, а чрез библиотека „Родна лира“ се стреми да облагороди литературното поле; печата стихотворения, разкази, статии не само с името си, но и с творческите си псевдоними Дим.Добрев, Димо Д.Литвинов, Ас.Лютаков.
В края на 1927 г. Димитър Добрев,
касиер на читалището „Приятно забавление“ в с.Щръклево
предлага на настоятелството да се промени името и читалището да се заангажира с издаването на вестник „Светлоструй“. И двете предложения са приети. Първият брой на вестника - орган на читалище „Възраждане“, излиза от печат през април 1928 г. Отпечатаните три броя на вестника са изпратени в отдела за културните учреждения и фондовете при Министерството на народното просвещение за одобрение. След запознаване с програмата, набелязана от редактора („интелигенцията трябва да обърне читалището в свой храм, защото както в миналото, тъй и сега, то остава истински страж на духовните и материалните блага на народа ни“), и с отпечатаните материали, към някои от които има и забележки, на 20 август 1928 г. от Министерството не само е дадено разрешение за по-нататъшното печатане на вестника, но изданието е и препоръчано за читалищните и обществените библиотеки.
Малцина са онези, които знаят името на кръстника
на „Светлоструй“. Евентуално може да направят някаква връзка между името на щръклевския вестник и името на цар-Симеоновия сборник „Златоструй“ и... няма да бъдат прави. На 2 януари 1936 г. Минко Неволин пише на Д.Добрев: „Златоструй“ ми харесва“. Възможно е това прекръщаване да се приеме и като „Lapsus calami“. Вече „уж грешката на перото“, която прави Светлослав Камбуров-Фурен в писмо от 11 декември 1928 г., може да се възприеме като търсена игра на думи: „Интересно е - в колко екземпляра печатате и разпространявате Златоструя, т.е. Светлоструя“.
Всъщност преди щръклевския вестник „Светлоструй“ съществува ученически вестник със същото заглавие, издаван от Любомир Георгиев в Разград и задържал се на вестникарския пазар само с... два броя. Кръстник на това издание е... Димитър Добрев, като името му дошло наум въз основа на списание „Летоструй“ (1909-1912). Така че в края на 1927-а той лансирал пред настоятелството на щръклевското читалище идеята си за вестника, а едновременно с това
да си върне „подареното“ заглавие
И броевете започват да излизат един след друг.
Заслуга на Димитър Добрев е умението му да привлича нови и нови сътрудници като Александър Бурмов, Атанас Смирнов, Гавраил Хрусанов, Димитър Аджарски, Димитър Сотиров, Елисавета Багряна, Крум Вълков, Недялко Месечков, Светлозар Димитров (Змей Горянин), Светослав Камбуров-Фурен, Стоян М. Попов (Чичо Стоян) и пр. и пр. - и автори, чиито потенциал ще се изяви в недалечно бъдеще, и утвърдени имена. Разбира се, и творци, които не оставят някаква диря. И това е съвсем естествено. „Аз не съм партизанин [привърженик] за печатане на дълги работи“ - споделя Димитър Добрев с Атанас Смирнов (20 септември 1937 г.) и пояснява, че се стреми да помества по-къси творби, с което повече автори намират място по страниците на вестника. Малко по-късно в бр. 6-7 (февруари-март 1938 г.) той прави равносметка за десетте години на „Светлоструй“ - „един вестник, който създаде цяла епоха и плеада творци в духовния живот на провинцията“. Една част от сътрудниците на вестника подкрепя инициативата, зад която застава Димитър Добрев - при това: твърде активно: да се изгради Съюзът на писателите от провинцията. Друга част от „светлоструйци“ пък печата, тъй като членува в Съюза.
Едва ли днес можем да си представим активната кореспонденция
която Д.Добрев води ежедневно години наред: получава писма, отговаря им, сам проявява инициатива в търсенето на сътрудници, изпраща пратки... И това става в едно не много голямо село! „Отправям повече от 30 писма за различни краища на нашата малка родина. Чувствувам се крилат и тракам на пишещата машина като автомат - но желанието да бъда при всякой един по-рано ме води безспирно“ - е написал Д.Добрев в пощенска картичка до Т.Дашков (26 октомври 1935 г.). В документалния сборник „Светлоструй“, подготвен от Веселин Тачев, са обнародвани 60-65 писма и пощенски картички от Димитър Добрев и 75 - до него. По-голямата част от тях се съхранява в музейната сбирка „Светлоструй“. Може да се допусне, че не всичко от архива е публикувано. Вярно е и друго - до нас не е достигнала кореспонденцията в цялост. И това не е мое необосновано предположение, а извод от споделеното от Димитър Добрев с Тодор Дашков (5 юли 1963 г.): „Моята сестра в периода докато бях неженен нанесе голямо напрежение [вероятно: поражение] върху
архивата ми, за която съм плакал със сълзи
Какви писма имах от проф. Златаров, Антон Страшимиров, Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров, Емануил поп Димитров, проф. Стефан Младенов, Николай Райнов и много други“.
В живота на в.“Светлоструй“ се очертават два периода - щръклевско-русенски (април 1929-ноември 1936), в който вестникът се редактира в с. Щръклево, а се печата в Русе, и софийски (ноември 1936-10 април 1941). Веселин Тачев в предговора на документалния сборник „Светлоструй“ (1990) и Нели Пигулева в книгата си „Храмът „Светлоструй“ (2009) се удивляват: „Едва ли има друг такъв случай у нас селски вестник да излиза в София от същия редактор и като орган на същото селско читалище близо две години“.
Ще бъда по-категоричен - няма друг случай! Разбира се, във втория период има една особеност - смяна на издателите. В началото е така, както пишат В.Тачев и Н.Пигулева, и до 1 септемри 1937 г. до заглавието „Светлоструй“ е изписано и името на читалището. Ситуацията е обяснена от Д.Добрев в писмо до Ат.Смирнов:
„Вестникът е получил одобрение от Министерството като орган на Щръкл[евското] ч[италище „Възраждане“]. Макар той да е скъсал отдавна фактически с читалището, макар да съм тук [в столицата], все пак трябва да се запази формалната страна“.
Пред вестника
все по-често се появяват затруднения
от различен характер. Най-често - финансови. „Да бях в Русе - годишнина не, две годишнини можех да изкарам без да ме питат за пари от печатницата, от кн[ижарския] склад“ - констатира Добрев в картичка до Ат.Смирнов. Цензурата също действа - в края на януари 1939 г. (след отпечатването на брой 7) „Светлоструй“ е спрян за 3 месеца, а в началото на април 1941 г. - завинаги.
След 9 септември 1944 г. Димитър Добрев се надява, че би могъл да даде нов живот на изданието. На 23 септември той уведомява Тодор Дашков: „Ползувам се от свободата на печата и започвам отново да издавам Светлоструй. Моля те от пълно сърдце за сътрудничество. Изпрати ми статия - бойка, без да се плашим ще плющим с камшика на свободата на печата. Първите бройове трябва да бъдат ударни!“. Начинанието обаче не се осъществява. Година и половина по-късно му изпраща пощенска картичка, а в нея срещаме следните редове: „Подготвяме издаването на нов литер[атурен] седмичник Лост. Моля те от свое име и от името на редакционния комитет да приемеш сътрудничеството в[ъв] вестника“.
След „Лост“ (март- юни 1946 г.) следва „Стожер“ (20 юни 1946 г.-25 юни 1947 г.), след това Д.Добрев е редактор в издателство „Народна култура“. На бял свят се появяват неговите „За красотата в живота“, „Бразди във времето“, „През моите очи“, „По пътеките на моя живот“ и др. Името „Светлоструй“ възкръсва първоначално в специализирана страница към някогашния русенски всекидневник „Дунавска правда“ (чийто приемник е „Утро“), после - в алманах, издание на русенското дружество на писателите, а в с. Щръклево - в музейна сбирка.