На него дължим Спящата красавица. И Котаракът в чизми. И Пепеляшка. И Червената шапчица. И Малечко Палечко. И още много, много приказни герои, без които днес не бихме могли да си представим света. Да, това е роденият на днешния 12 януари 1628 година френски писател и фолклорист Шарл Перо. Откъде мосю Шарл знае толкова много истории? От народа си, разбира се. Неговата голяма заслуга към световната култура е, че е проучил и преработил в достъпен за деца вид редица устни народни приказки, които събира в книга от името на сина си Пиер Дарманкур, а самата нея посвещава на личност от френския кралски двор. Книгата е публикувана за пръв път през 1697 г. под заглавие „Приказки за моята майка“ или „Истории и приказки от старото време с морални наставления“ и в нея първоначално влизат осем приказки, сред които „Червената шапчица“, „Котаракът в чизми“, „Палечко“ и „Пепеляшка“. В следващите издания Перо добавя още две приказки и една повест. Всичките му приказки завършват с нравоучителни стихове.
Шарл Перо е роден в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и постъпва на кралска служба. Неговият брат, Клод Перо, е известен за времето си архитект. С литература започва да се занимава едва от 1683 г., когато е 55-годишен. През 1671 г. е избран за член на френската академия на науките.
През 1687 г. чете полемичната поема „Векът на Людовик Велики“ и чрез нея призовава писателите да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави, да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Според Перо фолклорът с живия си и изразителен език, тънък хумор, богато идейно съдържание, може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература. Чрез собственото си творчество Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на Просвещението. Той е един от най-пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса.
В устното народно творчество Шарл Перо открива разнородни сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения.
Приказките на Шарл Перо не само нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението; приказките оказват влияние върху развитието на европейската литература.
Предлагаме ви материала на Екатерина Ангелова за Шарл Перо, публикуван в сайта www.lifebites.bg.
Той е блестящ пример за това как човек може да започне кариерата си в неподходящата за него професионална сфера. Или поне не в тази, в която му е писано да разкрие пълния си потенциал и необикновени възможности. Шарл Перо е юрист, който започва да пише детски приказки, когато е на цели 55 години! И въпреки това се превръща в един от най-обичаните и емблематични детски автори.
Едва ли има човек, който да не е чувал името му
Или такъв, който да не е чел, слушал и препрочитал десетки пъти неговите творения. Може и да не знаете, че именно Шарл Перо е написал някои от тях, но вярвам, че голяма част от тези заглавия са първите, които ви идват наум, когато става дума за приказки. Спящата красавица, Червената шапчица, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Магарешката кожа, Синята брада, Палечко. Това е само малка част от незабравимия набор от приказни истории на талантливия французин, сочен и забаща на приказката
Повечето истории на френския писател и виден фолклорист са базирани на различни народни легенди, предавани от уста на уста в продължение на стотици години. Перо ги предава умело, доизмисля ги и ги оформя в достъпен за четене и разбиране от деца вид. Повече от 100 години по-късно по неговия пример немските братя Грим също ще се заемат да събират, обогатяват и разпространяват народни сказания. За тях обаче ще ви разкажем в отделна история.
Първата книга, която Шарл Перо написва, съдържа 8 приказки и е издадена през 1697 г. Посветена е лично на племенницата на Луи XIV. Преди да се стигне до този грандиозен скок в литературата
Шарл Перо изминава дълъг път
Роденият на 12 януари 1628 г. в Париж писател е представител на т. нар. френска буржоазия. Това е средната класа - на хората с повече финансови и културни възможности от селяните, които обаче са на по-ниско ниво от благородниците. Когато за бъдещия писател настъпва време да избере по кой професионален път да тръгне, той се насочва към правото. Дори постъпва на работа във френския кралски двор. Мечтана за мнозина позиция. Перо бил истински приятел и довереник на самия Луи XIV - Краля Слънце.
Но дори на подобна висока позиция на Шарл нещо все не му достигало. Макар да се справял повече от добре и то в продължение на десетилетия, той сякаш чувствал, че бил предопределен за нещо по-голямо. Около 1660 г. Перо започва да развива таланта си в областта на литературата. Постепенно печели одобрението и уважението на литературните кръгове във Франция. През 1671 г. е избран за член на Френската академия на науките.
Но дори и след това са му необходими повече от 10 години, за да разбере какво в крайна сметка е
истинското му призвание
И не, това не са стиховете и повестите, с които слага начало на писателската си кариера. Това, за което безспорно е предопределен, е създаването на приказки. А основната цел на редовете, които пише, е да съдържат дълбоки и проникновени поуки за малки и големи. Да отговарят на търсенията и моралните нужди на хората от края на 17-и век.
В края на повечето оригинални приказки на Шарл Перо се появяват и поучителни рими. Днес тези послеслови често се пропускат (в повечето случаи съвсем умишлено) при печат или от самите читатели, ако случайно ги има. За времето си обаче те са били изключително полезни и наистина необходими за просвещаването и възпитаването на ценности във френското общество.
Шарл Перо призовава своите колеги, подобно на него, да се заемат да събират и препредават сюжети от действителния съвременен живот, но още повече от автентичния френски фолклор. От него според писателя могат да се почерпят безграничен брой идеи и теми за нови художествени произведения. А предаването и запазването на народните мъдрости в писмена форма по-късно се оказва ценен ресурс, чрез който древните френски сказания достигат до всички следващи поколения, та чак до наши дни.
Любопитен факт е, че в книжките с приказки на или по Шарл Перо, които си купуваме,
липсват огромен брой тъмни и кръвожадни детайли
които той е включил при написването им. Тази тема е наистина много любопитна и заслужава особено внимание.
За да загатнем за какво става въпрос, ще споменем два интересни факта за оригиналния вариант на Червената шапчица. В него няма ловец, който да разпори вълка, да спаси малкото момиченце и да напълни търбуха му с камъни, за да се удави. Приказката на французина завършва с изяждането на Червената шапчица. И няма хепи енд. Както и в повечето му други истории.
Вторият любопитен факт е, че самият автор на приказката открито споделя, че вълкът всъщност е проявление на всички онези лоши чичковци, които се навъртат около малките момиченца. Тоест в нравоучителния текст на бащата на приказката става дума за педофилията. А поуката е повече от ясна. Малките госпожици, които не внимават и дружат с непознати, рискуват да бъдат изядени от тях. Буквално и преносно.
Творчеството на Шарл Перо дава
мощен тласък на литературата
по онова време и до голяма степен именно то проправя първите крачки към един изцяло нов етап - Просвещението. Това философско движение се развива и гори в периода от края на 17-и до началото на 19-и век. Като негов виден представител и пламенен защитник Перо се обявява твърдо против догмите, наложени от съществуващия до този момент Класицизъм.
В негово лице съвременниците му разпознават едни нови естетически принципи и едно ново светоусещане. Френският писател и неговото творчество се превръщат в носители на настъпващия вече все по-уверено рационализъм и истински прогрес в полето на литературата. А самият той постепенно се превръща в един от най-забележителните и талантливи разказвачи на приказки на всички времена.
Шарл Перо напуска този свят на 16 май 1703 г., когато е 75-годишен. Последният му пристан е родният му град Париж. Въпреки физическата смърт писателят е жив и до днес. В умовете и сърцата на всички малки и вече пораснали деца, които с радост и вълнение и до днес продължават да разгръщат обичаните страници с неговите приказни истории.
Дори чудесата изискват известно време
Под перото на Шарл Перо са родени безброй афоризми, заживели собствен живот през вековете. Тук ви предлагаме десет от най-известните му цитати.
* Имало едно време...
* Защото знаеш, че аз съм лабиринт, в който човек лесно се губи.
* Мечтата е желание на сърцето.
* Джентълменът имаше също млада дъщеря, с рядка доброта, наследена от нейната майка, която била най-доброто създание на света.
* Чарът е истинската дарба на феите.
* Добрите обноски не са лесни - нуждаят се от малко усилия. Но когато най-малко очакваме, ни носят богати и редки награди.
* Грубата сила и купищата диаманти подчиняват другите на твоята воля, но добрите думи имат по-велика сила и носят повече ползи.
* С цялото си сърце ти пожелавам да си най-обичания принц на света.
* Дори чудесата изискват известно време.
* Колкото по-малко е красноречието, толкова по-искрена е любовта.