Преди дни вълшебното сопрано на Мариана Цветкова и богатият на нюанси баритон на Владимир Маринов накараха русенската публика да преоткрие прелестта на песента - и на класиката, и на джаз импровизациите на Синатра, и на позабравените естрадни шедьоври на Арно Бабаджанян.
А съвсем скоро предстои русенци отново да се порадват на впечатляващото присъствие на двамата артисти. На 20 декември на сцената на Голямата зала на Доходното здание Мариана и Владимир ще бъдат специалните гости на коледния концерт на детска вокална група "Слънце" с ръководител Наталия Константинова.
Не за първи път Мариана Цветкова, която посрещат и изпращат с аплауз ценители в Ла Скала, в Мюнхен, Берлин, Токио, Рио де Жанейро, Ню Йорк и Москва, ще пее заедно със "Слънцата" на Наталия Константинова. Защо една певица от нейната величина не отказва ангажименти с невръстни хлапета в българската провинция?
Вероятно защото първо, за Мариана Цветкова съвсем очевидно Русе не е провинция в онзи смисъл на думата, който създава впечатление за безутешен примитивизъм. Това е нейният град. Второ, защото с удоволствие работи с малките таланти, открити и шлифовани от нейната съученичка от русенското Музикално училище Наталия Константинова. И трето, защото трябва да има много сериозна причина, за да откаже покана на своята добра приятелка, а от няколко месеца вече и кума!
Да, именно Наталия и съпругът й са кумували на сватбата на Мариана Цветкова и Владимир Маринов.
Събитието е с революционен заряд, смеят се двамата артисти, като обясняват, че
официално са си казали "Да" на датата на Великата френска революция - 14 юли
Някак много бързо стана всичко при нас, казват Мариана и Владимир.
Миналото лято през юли русенката и нейна софийска приятелка, обсебена от операта юристка, избрали да опонират на жегата от брега на Панчаревското езеро.
"Тя ми разказваше за концерт на един интересен певец - Владимир Маринов, и изведнъж възкликна: "А, ето го Влади!". Така се запознахме, а седмица по-късно двамата вече живеехме заедно. В общи линии, получи се така, че езерото в Панчарево срещна Дунава и морето", разказва русенката.
Владимир Маринов е роден във Варна, израсъл е сред музика - дядо му е известният тенор Златан Маринов, майка му е цигуларка. Когато майка му започва да свири в Софийска филхармония, синът става ученик в Музикалното училище. Завършва го като фаготист, с фагот продължава и в Консерваторията. А там се дипломира и с фагот, и с оперно пеене, специализира в класа на именития български бас Никола Гюзелев. Дебютът му като оперен солист е във Варна в ролята на Дон Жуан в едноименната Моцартова опера. А след това специализира в Германия, където става
солист на Камерната опера в Райсберг и на театър "Софиензеле" в Берлин
Следват концерти в Ню Йорк, в Италия, Германия, Русия и Люксембург. Завръщайки се в България, Владимир Маринов разгръща потенциала си с разнообразни по жанр и натюрел програми с класически и популярни руски песни. В момента е солист на Смесения хор на Българското национално радио.
И все пак голямата ми страст е оркестърът, почти въздиша певецът.
Преди 7-8 години сам създал оркестър, който в продължение на шест години направил доста изяви, в това число и в Италия. Бяха славни времена, хубаво е, че си останахме приятели, казва лаконично той.
Като си говорим с Влади, става ясно, че и двамата сме били почти на едни и същи места кажи-речи в едно и също време - а не сме се срещали, чуди се Мариана. Не са се пресекли пътеките им нито в Ню Йорк, нито в Германия, нито в Италия. Явно е трябвало това да стане не другаде, а в Панчарево, отново се засмиват и двамата.
"Всъщност, моят добър приятел Петър Васев, доайен на басовото изкуство, впрочем, това е човекът, който ме направи русофил, ми беше казал:
"Ей, Владинка, пяхме с една певица - невероятна е!"
И така с него от 2000 година си говорим за някаква певица, която взривила прочутата концертна зала "Мюзикферайн" във Виена. Но ето че трябваше да настанат жегите миналия юли, за да се срещнем най-после", казва Владимир.
Почти успоредно с неговите пътеки по своите собствени преминавала и Мариана Цветкова. За нея голямото изкуство започва със следната картинка: два крака в бял чорапогащник и една грамадна кордела, останалото е един ...акордеон!
Това е Мариана, която като навършва 4 години, тръгва на уроци по акордеон в Дома на културата при учителката Маргарита Борисова.
"Родителите ми бяха икономисти, но баща ми е играел в самодейния театър на Апостол Карамитев, отказва се от театъра, но остана влюбен в сцената, в операта, в изкуството. Така че баща ми ме улови за ръка и ме поведе към парка. А
аз и до днес смятам Дома на културата за моя Ерусалим
казва Мариана Цветкова.
Когато е в седми клас, тя се готви едновременно и за Математическата гимназия, и за Музикалното училище.
"Всъщност, за Музикалното какво се готвех - точно две седмици продължи цялата ми подготовка. Докато за МГ - то бяха уравнения, логически задачи... В крайна сметка в МГ бях девета в списъка на приетите, а в Музикалното се оказах първа!", разказва певицата.
С топлота си спомня и за учителката си по пеене - оперната певица Снежина Якимова, за първия си концерт още като 16-годишна ученичка.
И след като всичко върви светло и гладко, младата русенка изведнъж се изправя очи в очи с драматичен обрат: не я приемат в Консерваторията!
Тогава за да кандидатстваш следващата година отново, тряваше да работиш 8 месеца, припомня Мариана Цветкова. Така тя става учителка по акордеон в училището във Ветово. В понеделник, вторник, сряда и четвъртък 19-годишната "другарка" пътува до Ветово и учи 40 хлапета да свирят на акордеон. В петък, събота и неделя се готви за Музикалната академия. Помня, че
от първата си заплата купих едно пушено пиле и тържествено го занесох у дома
- за да го изядем цялото, без остатък! - усмихва се сопраното. Това са трудните времена, когато парите не стигат, дефицитите в магазините са доста, а освен всичко останало точно в тази година - между двата учебни срока, започва преименуването на българските турци.
"Смениха имената на хората и родителите спряха децата от училище - а от 40-те момичета и момчета в моята школа 30-ина бяха турчета. Чак към края на учебната година започнаха пак да ги пускат да идват... Трудни години бяха, но не ги давам за нищо на света!", казва русенката.
След дипломирането в Музикалната академия тя става ученичка на Борис Христов в неговата академия в Италия - тя и Пламен Бейков, солист и драматург на Русенската опера, са последните ученици на прочутия и с гласа, и с щедростта си маестро.
А след тази вълшебна година Мариана Цветкова се явява на конкурс в Русенската опера. Тогава в Русе работеха диригентът Милен Начев, пианистът Милен Станев, никой не ни спестяваше нищо - отбелязваше се и доброто, което правехме, и неточностите, които допускахме, продължава Мариана.
Две години по-късно тя вече е в Индиана, САЩ - за обучение със спечелена стипендия.
"Борис Христов ни водеше по конкурси - и на един такъв конкурс ме харесали и ме поканиха на следващо състезание в Претория. Изпратих запис и зачаках да получа съобщение, но то все не идваше. Един ден в операта ме срещат родителите на Мартин Цонев - питат ме стягам ли се за Претория, защото и той щял да се явява. Оказа се, че хората са ми пратили събщение, но не съм го получила. Разтичах се и за отрицателно време стегнах багажа, като организаторите ми купиха билет за самолета от Букурещ. Аз обаче се обадих да ги питам дали не е възможно да летя от София. Не щеш ли, хората откликнаха и ми смениха билета.
В крайна сметка аз излетях от София и кацнах навреме в Южна Африка
А заради снежните виелици от Букурещ не беше излетял нито един самолет - и оттам не дойде нито един участник. Можеше и аз да не пристигна... Но е трябвало да стане друго. Точно там се срещнах с Мартина Аройо - моята бъдеща учителка в САЩ, на която дължа много...", разказва Мариана Цветкова.
"Там работих много, в това число и физическа работа. Чистила съм сцената, мъкнала съм декори. Учебният театър в Блумингтън е с размерите на Метрополитън. Първото, което изпях там, беше "Военен реквием" на Бритън. Беше нещо наистина вълнуващо...", казва русенката. И е убедена: "Вярвам, че когато нещо се случва, Бог води съдбата в посоката, която той е предвидил за нея".
Днес Мариана Цветкова е гражданка на Америка, харесва й тази страна, харесва свободата и възможностите, които се отварят пред всеки, който е готов да поработи върху дарбата си, за да я открои още по-добре и да зарадва с нея публиката си. След трите години в университета в Блумингтън при Аройо тя печели десетки награди от елитни конкурси, пее в зали със световна слава под диригентството на именити музиканти, натрупва богат каталог с емблематични роли... Но славата и върховете в кариерата не я карат да забрави града, откъдето е тръгнала. Нито са я направили високомерна звезда, която капризно да "пресява" ангажиментите и да избира само престижните.
За мен певецът е певец тогава, когато хората го слушат, а те го слушат, ако той нещо им казва с пеенето си - размишлява на глас Мариана Цветкова.
Обичат ли те хората, радваш ли ги, като пееш - значи си на прав път
убедена е тя. И добавя: "Пазя си една картичка от моя баща от 1997 г. Той пише: "Не забравяй какво е казал Наполеон: "Истинският артист не целува ръка на политик, а големият политик е на колене пред истинския артист". Тази картичка ми е много важна!".
След сватбата Мариана и Владимир заминали за Ню Йорк. Преди това пък били в Москва - когато Мариана пя в Болшой театър по време на гастрола на Софийската национална опера, на която русенката е солистка. В Москва Владимир Маринов останал малко изненадан от лекия скепсис, с който руски колеги посрещали неговия русофилски ентусиазъм. А в Ню Йорк сътворил изненада: в зеленото островче на едно от оживените кръстовища в Бродуей, където е абсолютно забранено уличните артисти да изявяват уменията си, за да не пречат на пресичащата върволица пешеходци, той застанал и запял руски песни.
"Като го видях какво прави, първо се ужасих - там не е позволено подобно нещо! А в следващия момент гледам, че хората се заслушват и започват да спират, да го поздравяват, един дори му даде доларова банкнота!", казва Мариана. Трудно е да се каже кой човек с какво може да бъде развълнуван - понякога една руска песен трогва бързащите американци на Бродуей, друг път песен на Франк Синатра дръпва струни у московчани. Истината е, че хората долавят, ако правиш това искрено, сигурна е Мариана Цветкова.
А русенци могат да се радват, че такава талантлива искреност им предстои да преживеят поне още два пъти до края на тази година - на 15 декември, когато Мариана Цветкова ще пее Турандот в операта, и на 20-и, когато двамата с Владимир ще пеят със "Слънцата".