Жестът на лекарите и персонала в Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Канев“, които събраха средства и доплатиха смяната на тазобедрената става на 86-годишната Йорданка Тричкова, съвсем не е прецедент в тяхната практика. Това разказа началникът на клиниката проф.Пенчо Косев. Това е правено и преди, когато става дума за деца или за високотехнологични иновативни оперативни процедури, към които лекарите от Русе имат голяма слабост.
„Подпомагали сме пациенти, защото това е в традициите и разбиранията на нашата клиника в годините, да помогнем там, където можем. Ако човек има желание и сърце да извършва такива хуманни действия, намират се най-различни начини“, казва пред Rusemedia.com проф.Косев.
В случая с Йорданка подкрепата е двойна, защото става въпрос за 86-годишна жена със счупване на бедрената шийка, чието единствено лечение е направата на изкуствена става. Важно е тя да се възстанови, защото по този начин косвено ще бъде спасен и нейният 63-годишен син, който е напълно сляп, безпомощен и напълно зависим от майка си.
Самата Йорданка разказва, че инцидентът е станал, докато е чакала за преглед пред лекарски кабинет. Някой я бутва, тя губи равновесие, пада и чупи крака си. Веднага е настанена в клиниката по ортопедия, където след снимки и изследвания става ясно, че трябва операция.
„А тя е много скъпа, трябваше да платя над 1000 лв. Аз живея само със слепия си син, разчитаме на пенсиите си, а вкъщи имаше само около 300 лв. до следващите пенсии. Тези пари не стигаха. Тогава колективът от лекари решиха да помогнат, и още на другия ден застанаха, направиха операцията, за което безкрайно им благодаря“, разказва жената.
За да се смени тазобедрената става с изкуствена, Здравната каса изисква пациентът да доплати протезата. Когато разбират за положението на пациентката си, всички лекари от клиниката по ортопедия решават заедно, че трябва да съберат нужните средства, за да може жената да се възстанови и да поеме грижите за своя син.
„Отделно, обсъждайки ситуацията, решихме, че е резонно след изписването на пациентката, да й дарим от болницата и 20 ампули нискомолекулярен препарат, който е за профилактика на тромбемболиите, с разрешение на главния лекар, тъй като той също не струва малко. Колегите решихме и да й дадем една сума, защото тя се връща вкъщи и няма нито един лев. Със съдействието на социалния работник й изготвяме документи за комисията за социално подпомагане към общината, за да може евентуално след около месец да й осигурим една сума, която ще възстанови баланса в семейството и тя ще може да се справи. Решението на всички колеги беше не да се произведе някаква новина, а да можем да реагираме адекватно на едно тежко социално положение на това семейство“, казва доц.Севдалин Ангелов от клиниката.
Лекарите правят жест не само към възрастната си пациентка в нужда, но и към нейния син, който е сляп от 6-годишна възраст и има и придружаващи заболявания. Той е настанен за два дни в клиниката, където всички се грижат за него, след което социалният работник на болницата заедно с общината и Съюза на слепите успяват да го настанят в социално заведение. Там той ще изчака изписването на майка си и завръщането й у дома.
Междувременно Йорданка вече се раздвижва в отделението по физиотерапия и рехабилитация. Тя е много щастлива, казва, че всички се грижат много добре за нея и много й помагат. „И в двете отделения са много внимателни, много добри. Навсякъде са усмихнати, навсякъде ни приемат не като болни, просто искат и ние като тях да оздравеем. На лекарите им пожелавам много здраве, нека да продължат все така да помагат на хората, както на мен“, казва развълнувана възрастната жена.