Д-р Цветелина Мирчева е завършила Медицинския университет във Варна през 1993 година. През януари следващата година започва работа в тогавашната Хигиенно-епидемиологична инспекция в Русе, която после бе трансформирана в РИОКОЗ, а сега е Регионална здравна инспекция. През 2001 година д-р Мирчева добива специалност „Епидемиология на заразните болести“, а от пет години е директор на дирекция „Надзор на заразните болести“ в РЗИ.
- Д-р Мирчева, в последните дни усилено се заговори за навлизането на Западнонилската треска у нас. Какво представлява тази зараза?
- Западнонилската треска е вирусна зоонозна инфекция с природноогнищен характер и трансмисивен механизъм на предаване чрез комари. Заболяването се причинява от вирус, наречен Западен Нил /West Nile Virus/, който е от семейство Flaviviridae.
- Как се предава болестта?
- Механизмът за предаване на инфекцията е трансмисивен, т.е. с преносители. Естествен резервоар на причинителя за Западнонилската треска са диви и синантропни /урбанистични/ птици - лястовици, косове, както и гълъби, гарвани и свраки. Жив преносител на заразата в Европа обаче са комари от родовете Гулекс и Aeдес. Комарът се заразява след ухапване на заразена птица, човек или животно. При поглъщане на вируси чрез кръвта те се придвижват към слюнчените жлези на комара и така той е способен да зарази нови животни. По този начин комарите пренасят и разпространяват вируса от заразени птици към здрави птици и други видове гръбначни животни.
Проучвания показват, че около 80% от риска за заразяване със Западнонилска треска се дължи на комарите Гулекс пипиенс и Гулекс рестианс. Те живеят в близост до хората, които създават условия, благоприятни за тяхното размножаване като застояли води от канализация, канавки, вода в автомобилни гуми, улуци, локви и други. При някои видове комари от род Гулекс и род Aeдес е установено предаване на вируса посредством яйцата в новото поколение комари, познато като трансовариално предаване. Важно е да се знае, че инфекцията се развива основно във влажни райони, където се размножават комарите и летуват или зимуват птиците.
- Колко време продължава заразата при хората?
- При хората заразата продължава кратко, затова не се осъществява предаване на инфекцията от човек на човек. В редки случаи заразяването на човек може да настъпи чрез кръвопреливане или трансплантация на органи. Входна врата на Западнонилската треска обаче е кожата. При ухапване от заразен комар вирусът попада директно в кръвта и след преболедуване се изгражда траен имунитет.
- Каква е клиниката на заболяването?
- Инкубационният период варира от 3 до 14 дни. Началото на болестта е внезапно, с грипоподобни симптоми - втрисане, повишаване на температурата до високи стойности, поява на главоболие, мускулни болки, болки в кръста и обща oтпадналост. Възможна е появата на макулопапулозен обрив, лимфоаденопатия, както и стомашно-чревни смущения - коремни болки, гадене и повръщане. Приблизително 80% от заразените хора не показват никакви симптоми, т.е. инфекцията може да протече безсимптомно.
По данни от проучвания тежките случаи на усложнения от заболяването са под 1%, а енцефалит и менингит може да се развият веднъж на около 500 до 1000 случая, като най-често се срещат при хора в напреднала възраст или с отслабена имунна система. При тежко протичане се наблюдават обърканост, гърчове, мускулна слабост, загуба на зрението, парализа, коматозно състояние. В редки случаи може да се стигне до трайно увреждане на мозъка. Периодът на реконвалесценцията е около 5 до 10 дни, но може да бъде и по-дълъг 1-3 месеца. Повечето хора се възстановяват напълно от болестта. При по-тежки случаи е наложителна интензивна поддържаща терапия за предотвратяване на вторични инфекции като пневмония, инфекция на пикочните пътища и други.
- Какво лечение се прилага на заразените със Западнонилска треска и има ли ваксина срещу нея?
- Лечението е симптоматично. Няма специфично етиологично лечение за тази вирусна инфекция, а ваксина срещу Западнонилската треска досега не е разработена. Заболелите се хоспитализират и се съобщават в РЗИ, където се водят на отчет на заразните болести. При съмнителна за заболяването симптоматика е наложително да се търси лекарска помощ.
- В България има ли регистрирани случаи на Западнонилска треска?
- Не, но в някои европейски страни заразата съществува, тъй като в последните години движението на хора и стоки е изключително интензивен процес. Това увеличава риска за трансмисивните инфекции, които се предават с помощта на комари, папатаци, кърлежи, бълхи и др. С обилните дъждове нараства и рискът от Западнонилска треска. Само за последната седмица в Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията са докладвани 37 случая на болни хора от държави членки - 20 в Италия, 10 в Гърция, 4 в Унгария и 3 в Румъния.
- На какви други инфекции са преносители комарите?
- Комарите са преносители на редица други инфекции. Маларията се разпространява от комари от род Анофелес. Тази зараза в България е ликвидирана през 1965 година, но ежегодно се регистрират внесени случаи от ендемични страни. През последните години нараства броят на пристигащите от маларийни райони наши и чужди граждани, които са потенциални източници на малария. Внесените случаи са основно от граждани на африкански държави, по-рядко от страни в Южна Америка и Азия. Преди заминаване за ендемични за малария райони е необходимо всеки да се консултира с личния си лекар или с паразитолог, относно необходимата профилактика преди тръгване, по време на пребиваването там и след завръщане у нас. По време на престоя е нужно да се прилагат мерки за предпазване от ухапване от комари - подходящо облекло, замрежване на прозорци и врати на помещенията.
Жълта треска се разпространява от вида комари Аедес египти, като най-често се среща в Африка, Централна и Южна Америка. Тази инфекция протича тежко с висока смъртност. Необходимо е преди заминаване за ендемични на жълта треска страни да се извършва имунопрофилактика срещу заболяването. На територията на Русенска област ваксината се поставя в Медицински център „Медик консулт“. За извършените имунизации срещу жълта треска се издава Международен сертификат за ваксинация или профилактика.
Денга се разпространява от вида комари Аедес египти в тропическите и субтропическите зони. Мерките за профилактика са насочени към използване на лични предпазни средства и репеленти.
- Каква е профилактиката за предпазване от тези зарази?
- Профилактиката има решаваща роля в борбата с членестоногите с медицинско значение (комари, флеботоми, папатаци, кърлежи, бълхи и др.). Най-важните превантивни мерки са насочени към максимално ограничаване на разпространението на векторите и резервоарите на трансмисивните инфекции в населените места чрез провеждане на санитарно-хигиенни мерки и разрушаване на биотопите, където те се развъждат. Във връзка с това ежегодно през март дирекция „Надзор на заразните болести“ при РЗИ-Русе издава предписания до кметовете на главните общини в Русенска област за предприемане на мерки, включително и дезинсекционни обработки.
- Колко са стадиите за развитие на комарите?
- При комарите има 4 стадия на развитие - яйце, ларва, какавида и имаго. Първите три стадия преминават във водна среда, а последният са възрастните, активно летящи насекоми, които се хранят с кръв от топлокръвни организми (хора и животни). В борбата с комарите най-ефективни са ларвицидните обработки на водоемите. Те убиват яйцата и ларвите на комарите, без да се унищожават други насекоми и животни. Този етап от борбата срещу комарите играе много важна роля за снижаване числеността на възрастните екземпляри. Унищожаването на възрастните комари се извършва чрез пръскане с препарати на храсти, дървета, тревни площи. Обработките трябва да са минимум два пъти, а при по-голяма популация комари се налага трета обработка.
За ограничаване на популацията на комарите и съответно на риска от ухапвания, е нужно да се спазват превантивни мерки като предприемане на своевременни дезинсекционни мерки, редовно окосяване на тревните площи, отстраняване на всякакви отпадъци и съдове, позволяващи задържане на вода, тъй като застоялата вода благоприятства развъждането на комарите. За целта съдовете с вода през лятото не трябва да се оставят непокрити, защото така стават достъпни за комарите, старите автомобилни гуми трябва да се изхвърлят на подходящи места, тъй като стават огнища за развитие на ларви, редовно почистване на канавки и местата около канализацията от отпадъци, препятстващи свободното оттичане на водата, редовно почистване и изхвърляне на контейнерите за смет, тъй като на дъното им е възможно да се задържат отпадни течности, подходящи за развъждането на комари и накрая редовно почистване на улуците от листа и попаднали в тях отпадъци.
- Как да се предпазват русенци от комарите?
- Мерките, които всеки човек може да приложи за предпазване от ухапване от комари, са използване на репеленти за кожата и подходящо облекло, тоест при разходки на открито да се носят дрехи с дълъг ръкав и дълги панталони. Замрежването на врати и прозорци на помещенията, както и използването на уреди и препарати за дезинсекция, също са добра превантивна мярка.