Нели ПИГУЛЕВА
Русенската опера има нов артистичен директор. Всъщност, и за хората в културния институт, и за почитателите на това изкуство в града името на Георги Симеонов не е нито ново, нито непознато. Дипломираният оперен диригент е съпричастен към ред постановки на оперния театър в Русе, а само преди година той беше един от тримата кандидати за директорския пост, овакантен най-неочаквано от заемалия го повече от десет години Найден Тодоров. На конкурса през 2017-а се явиха Иван Кюркчиев, който спечели състезанието и от назначението си се бори, за да извади от казана на задлъжнялостта един от емблематичните български оперни театри, Георги Симеонов, който също представи стройна и креативна концепция. Третият беше диригентът Иво Венков, преподавател по оперно дирижиране в Антверпен, заради непълнота в чиито документи самото провеждане на конкурса се проточи доста изнервящо.
И ето че сега титулярният директор Иван Кюркчиев е поканил единия от конкурентите си на конкурса за своя дясна ръка в ръководството на операта.
„Бях извънредно щастлив, когато господин Кюркчиев ми предложи тази позиция,
радвам се, че така получавам възможност да направя много за Русенската опера
която за мен означава твърде много. Това, че не аз спечелих тогава конкурса, не ме огорчи - защото знам с колко подготвеност, амбициозни планове и творческа амбиция пое поста Иван Кюркчиев, така че възможността да присъединя усилията си към неговите, може само да ме провокира за всеотдайна работа“, каза Георги Симеонов.
Още с идването си на новата позиция в операта в Русе Георги Симеонов се изправя пред една задача, която той възприема като изключително отговорна и респектираща. Предстои му да режисира нова постановка на едно от любимите на публиката Вердиеви произведения, с което операта ще открие през септември новия сезон. Това е постановката на „Травиата“, която голяма част от меломаните знаят наизуст и са ревниви към всеки детайл и към всяко режисьорско хрумване в спектакъла. За Симеонов обаче отговорността има още едно измерение, което е също толкова силно. „Травиата“ е оперното заглавие, с което преди седемдесет години
Русенската опера отваря първата страница в своята биография
затова сега, когато ще започнем годината, в която този юбилей ще бъде отбелязан, наистина се чувствам изключително отговорен към това, което ми предстои, казва режисьорът.
В неговия кабинет на масичката вече са разгърнати партитурите на „Травиата“. Но прави впечатление и друго - още с влизането погледът попада веднага върху четирите портрета на стената - на именитите оперни режисьори Драган Кърджиев и Михаил Хаджимишев и големите оперни и симфонични диригенти Добрин Петков и Константин Илиев. Техните имена са символ на първите години и бележитите постижения на Русенската опера, която през 1949 година е одържавена като наследник на създадената през 1919 година Оперна дружба. Георги Симеонов намерил портретите захвърлени, изчистил ги от прахоляка, избърсал ги и веднага ги окачил на стената в кабинета си. Това са Основателите - хората, на които се дължи славното начало на оперния театър в Русе, постигал в различните си периоди триумфи и признания за шедьоврите, които е поставял на своята сцена. Като артистичен директор няма да позволя някой от хората, допринесли за реномето на операта, да бъде пратен на бунището на историята, казва малко приповдигнато, но със сигурност искрено Георги Симеонов.
И затова е обяснимо вълнението на Симеонов, когато пристъпва към своята „Травиата“ на русенска сцена - където стените помнят взривове от аплодисменти, сподиряли красивата печална драма на Виолета и Алфредо. Георги Симеонов вече е избрал кой ще изпълнява ролята на Дамата с камелиите - това ще бъде Даниела Караиванова, за която премиерата през септември също ще бъде своеобразно изпитание. За мен е важен както гласът, така и артистизмът на солистите, обяснява режисьорът. И добавя:
Имам амбицията да представям русенските оперни солисти в най-доброто им амплоа
което често пъти може на пръв поглед да се стори малко необичайно за зрителите. На един спектакъл публиката идва не толкова заради диригента и режисьора, а най-вече заради актьорите, затова ми се иска да извадим най-съкровените дарби на нашите артисти да се превъплъщават в лирични и драматични роли, да се вживяват в образа и да му придадат по нещо свое, а това пък да направи конкретния персонаж в конкретния оперен спектакъл запомнящ се задълго“.
Самият той е роден в София, там като дете започва да свири на пиано, а благодарение на родителите си, които макар и самите те да не са музиканти, са пристрастни към операта, той отрано се докосва до магията на това изкуство. Още като дете е израснал впечатлен от могъщия талант на Гена Димитрова, Стефка Минева, Стефка Евстатиева. А Гюзелев направо ми смръзваше кръвта, като слушах неговите арии, признава Георги Симеонов. И желанието му да се занимава с опера датира още оттогава. Оперна режисура учи в Холандия, където се дипломира, но от думите му личи, че за него е по-важна дипломата, която получава, след като завършва музикално-сценична режисура в Музикалната академия при проф.Павел Герджиков. Има 25 оперни премиери в различни държави в Европа и по света. Но особено много си цени периода от 2003 до 2006 година, когато
работи с именития режисьор Франко Дзефирели
Срещата на двамата е на едно от тържествените събирания на Доницети-обществото в Италия в град Бергамо, родното място на автора на „Лучия ди Ламермур“. Георги Симеонов е член на това общество, Дзефирели също. Двамата се запознават на това събиране и разговарят доста дълго, след което софиянецът получава предложение да бъде асистент режисьор за „Сватбата на Фигаро“. Благодарение на него и неговите индиректни уроци и съвети Симеонов навлязъл в сложната материя на оперната режисура и си изработил принципи, които продължават да бъдат валидни в работата му в различните жанрове. Каза ми неща, които никога няма да забравя - следвам ги и до днес в моята професионална практика, откровен е режисьорът. Връзката между него и вече 96-годишния Франко Дзефирели продължава и до днес. Смятам това за един от най-ценните подаръци на съдбата, които са от решаващо значение за мен и за работата ми, уверява Симеонов.
Сред заглавията, които е поставял и в България, но и в Белгия, Франция, Германия, Гърция, са „Рита“, „Графиня Марица“, „Бал с маски“, „Травиата“, „Мадам Бътерфлай“, „Трубадур“, „Лучия ди Ламермур“, „Мария де Руан“, „Любовен еликсир“, „Аида“.
В Русе идва за първи път през 1998 година
„Много пътувах и идването ми в Русе беше част от онзи период на натрупване. Оттогава датира моето щастливо познанство с русенските оперни артисти като Андреана Николова, Венцислав Анастасов, Петя Цонева. Градът е удивителен, казвам го не само защото така е редно да се говори за Русе. Аз тук наистина се чувствам прекрасно - и емоционално, и професионално. Единствено в Русенската опера виждам потенциала, който в най-голяма степен отговаря на моите критерии - прекрасен оркестър, прекрасни солисти, прекрасен хор, удивителен дух на града. Достатъчно е човек да се разходи по централните улици, за да се пропие от това настроение, което внушават бароковите сгради. Аз много държа на това всичко, което е устояло във времето, да запазим така, че да остане и след нас. Това е наша мисия - по достойнство да оценим стойностните богатства, които получаваме като историческо наследство, и да ги съхраним. В това число и в операта, която също сама по себе си е носител на такива стойности и на такава богата и красива история“, казва Георги Симеонов.
Русе до такава степен е влязъл в душата му, че той избира точно този град, за да направи един от важните съзнателни избори в живота си:
когато е 33-годишен, софиянецът избира тук да приеме православно свето кръщение
и го прави в катедралния храм „Света Троица“, а кръстница му е музикантката Ваня Димитрова.
Една от последните постановки в операта, към която той е съпричастен, е „Симоне Боканегра“ преди две години, която бе представена на фестивала „Мартенски музикални дни“ под диригентството на Георги Димитров и с участието на именития баритон, който живее в Швейцария, Иван Консулов. Често сме работили с Георги Димитров, ценя високо неговата класа, отбелязва Симеонов. И се надява, че той самият ще успее да направи така, че да се заговори отново за Русенската опера с уважение и респект. Той е приключил отношенията си със създадената от него Опера Нова, като обяснява: „Оставям я на младите хора - заради които тя бе създадена. А аз приемам предизвикателството, наречено Русенска опера“. И има само едно пожелание към публиката: единствено да обича своя оперен театър и да го подкрепя, като идва на спектаклите му!