Правителството си остави възможност да глобява журналисти заради GDPR

Правителството донякъде смекчи проектозакона си за защита на личните данни, който беше остро критикуван от десетки организации, юристи, бизнес сдружения и граждани, но така и не махна абсурдната разпоредба, която засяга журналистите. Проектът е публикуван на страницата на Народното събрание. 

Законът трябва да внесе яснота как ще се прилага на българска почва Общоевропейският регламент за защита на личните данни (GDPR).  Вносителите са се опитали да създадат впечатление, че изцяло са се съобразили с критиките на Съюза на издателите, Асоциацията на професионалните фотографи, както и с част от препоръките на Асоциацията на европейските журналисти. Проблемът обаче е, че скандалният чл. 25д не е отпаднал, а е видоизменен. Първоначалният му текст създаваше задължение журналистите да преценяват кога публикуването на нечии лични данни е в обществен интерес и кога - не. Това е заменено с други витиевати фрази, които позволяват разтегливо тълкуване. Все пак от тях се разбира, че медиите имат право да откажат на човек, чиито данни са събрали, да ги изтрият, както и че е тяхно право да не съобщават източниците си. Фотографите и видеооператорите са освободени от действието на регламента, когато снимат на обществени места. 

"Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот", гласи първата алинея. Следват няколко, които  задължават пишещите да преценяват обстоятелства като "влиянието, което разкриването на личните данни би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта  и неговото добро име", както и дали това е в обществен интерес. Значение ще има и това дали сам е разкрил данни от личния си живот, или това е дело на журналиста. Тоест отново са оставени множество причини, заради които журналистите да бъдат глобявани. За сравнение в Германия по отношение на медиите е записано, че регламентът не се отнася за тях. 

ЗАДЕН ХОД

Лекари и адвокати няма да бъдат принуждавани да разкриват професионалните си тайна на служителите от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Правителството е дало заден ход и по отношение на високите минимални глоби, които предлагаше, при неспазване на правилата - от 5000 и 10 000 лв., които не са предвидени в регламента.