Диана КОЛАРОВА
Какво е дарителството? Според мизантропите това е купуване на индулгенции за опрощаване на минали грехове и помиряване с тъмни тайни. Сигурно има и такива дарители. Но за повечето автори на щедри жестове мотивите са други - след натрупването на имоти и състояния те разбират, че не можеш да си щастлив, ако хората около теб са болни, гладни, страдащи, гневни и нещастни. Да,
никой не може да поправи световните неправди сам, но всеки може да даде своя дял за една малка стъпчица напред в тази борба.
Такива стъпчици правят дарителите, затова и волята им винаги се смята за свещена.
Русенци са сред най-щедрите български дарители. Даряват преди Освобождението - Хаджиоглу, Сароглу, Руссет, Генович, Мавриди и още, и още, както и след това - братя Симеонови, Бурови, Младена Георгиева и др.
Много е дълъг списъкът на тези, които са дали принос за развитието на града с лични средства. Някои от тях са известни, но повечето тънат в забрава.
Еврейската фамилия Пизанти живее на българска земя много преди Освобождението.
В Русчук първо се установяват Моше Перец Пизанти с тримата си синове и двете си дъщери - Перец, Алфред, Самуел, Сара и Клара. Пизанти наред с Канети, Вентура, Ардити, Нахмиях, Бениеш, Кличиян и др.се нареждат сред най богатите и влиятелни еврейски фамилии в Русчук.
През 1897 година Търговско-индустриалният алманах публикува информация за търговска фирма „Алфред Пизанти, Аджубел и сие“. Съдружник на Пизанти е майор Исак Аджубел участник във войните 1914-1918. Елиас Канети го представя в романа си „Спасеният език“ като български офицер и патриот. Инвалид от Балканската война той се установява в Цюрих, където често гостува на семейство Канети и участва в разгорещени разговори за политика, търговия и войни, но винаги на страната на българите.
По стара еврейска традиция търговското съдружие се укрепва с брак -
Бенцион /Буко/ Исак Аджубел се жени за Сара Моше Пизанти, сестра на съдружника си.
През 1930 година Пизанти и Аджубел-син са сред главните акционери на текстилната фабрика „Принц Кирил“ в Габрово и на текстилна фабрика в Кочериново.
През същата година памукотекстилната фабрика в Габрово става собственост на новосъздадено акционерно дружество, свързано с търговска фирма „Перец М. Пизанти и С-ие“-София. Акционери са Перец Моше /Моис/ Пизанти, Йосиф Мордохай Биджерано, Бенцион /Буко/ Исак Аджубел /син на героя на Елиас Канети Аджубел и зет на братя Пизанти/, Алфред М.Пизанти, адвокат Н.Галчов от София и д-р Карл Лендт. Дейността му върви по възходяща линия на развитие през следващите години, като акциите носят значителни дивиденти.
В двора на фабриката са изградени специални жилища за работниците, кантора, трапезарии и др.
В периода 1934-1935 година е построена, оборудвана и започва работа новата предачница на „Принц Кирил“ АД с 10 000 вретена в гара Курило в околностите на София. За строежа на сградите, доставката на необходимите предачни машини и оборудване на фирмата „Deutche Spinnerei - Maschinenbau“ AG - Инголщадт, Германия, са изразходвани 14 461 248 лева.
Капацитетът на „Принц Кирил“ АД през 1937 г. достига 3 600 000 м плат годишно при двусменен режим (5 000 000 м при трисменен режим) на работа. Към края на 1938 година в тъкачницата работят 665 души работници, чиновници и технически персонал на две смени. „Принц Кирил“ АД има свое търговско представителство в София.
Но не само Алфред Пизанти се радва на предприемачески успех. Той съпътства и братята му - също индустриалци и търговци. И те като Алфред разбират, че добрите условия за живот на работниците и служителите ще повишат отдадеността и производителността им, а оттам - и фирмените печалби. Затова не жалят средства за различни начинания в тази посока, макар че с годините напускат Русе и се разпръсват по света.
Но най-голямото си дарение фамилия Пизанти прави не към персонала на своите фирми, а на Русе -
градът, превърнал се в дом, опора и трамплин по пътя им към преуспяването. Един от дарителите - индустриалецът Перец Моше /Моис/ Пизанти, който междувременно е станал италиански поданик и живее на Лазурния бряг в Ница, както и синът му Марио Перец Пизанти, пътуват специално до България през несигурната 1939 година, за да участват в този акт.
В памет на своята съпруга и майка Елиза Перец Пизанти, баща и син Пизанти подаряват на БЧК „недвижим имот в Русе на ул.“Гурко“№ 10, състоящ се от масивна къща с площ 268 кв. м и дворно място от 392,50 кв. м. Имотът е на стойност 760 хил. лв. Дарението е направено с нотариален акт от 1 септ. 1939 г. на нотариуса при Русенския областен съд. Волята на дарителите е
в имота да се открие здравно заведение -
дружествена болница, родилен дом, диспансер или друго подобно, от каквото БЧК прецени, че има нужда. Заведението да носи името на покойната и в него да се дава помощ на всички, без разлика на вяра, народност и пр.“.
За своята щедрост дарителите са наградени от цар Борис III с Орден на человеколюбците III степен, а Върховният комитет на БЧК ги отличава с Големия кръст на дружеството.
Върховният комитет на БЧК приема дарението и възлага на русенския клон на дружеството да уреди в подарения имот родилен дом, предназначен предимно за бедни родилки. Издръжката му се предоставя на русенския клон на БЧК, на Русенската градска община, на клона на съюза „Обществена подкрепа“ и други организации. За целта през 1940 година русенският клон на БЧК учредява фонд за откриване на родилен дом „Елиза Пизанти“ с капитал 200 000 лева.
Братята на Перец Пизанти - Самуил и Алфред Пизанти, дават своята лепта, като
подаряват 400 квадратни метра плат за обзавеждане леглата в родилния дом.
Мириам или Милка, както русенци с обич наричат съпругата на Алфред Пизанти, приготвя чантички с тоалетни принадлежности и кокетни нощници за родилките. Тя е родена, учила и живяла в Русе преди да се изсели в София.
Здравното заведение е открито на 15 октомври 1941 година и съгласно правилника му в него се обслужват русенски граждани „без разлика на народност, материално и обществено положение“.
Здравните услуги и храната са безплатни. Броят на ражданията в дома е съответно: 125 деца през 1942 година, 245 през 1943-а и 119 през 1944 година.
Главен лекар на родилен дом „Елиза Перец Пизанти“ е д-р Коста Константинов. Лекарската фамилия Константинови повече от 100 години се грижи за здравето на русенки - д-р Коста Константинов, неговият племенник д-р Димитър Константинов /работил дълги години в същия родилен дом/ и дъщеря му д-р Теодора Константинова.
Д-р Коста Константинов не намери място в енциклопедията „Лицата на Русе“, но никой не може да го изтрие от сърцата и паметта на поколения русенци. Той е получил образование в чужбина, специализирал в Белгия и работил в Русе. Бил е
изключително популярен и обичан от пациентите,
имал е сметки в няколко аптеки, в които е изпращал материално затруднени хора да купуват лекарства, а в края на всеки месец минавал да плати тихо, без много показност. В детските ми спомени са останали разказите на баба ми, негова пациентка. Д-р Константинов трябвало да ходи без шапка по улица „Алесандровска“, защото на всеки метър го поздравявали пациенти и той трябвало с елегантен жест да я сваля, както са изисквали градските нрави по онова време, разказваше тя. Бил е много харизматичен като личност, ловец и поет, а културата, професионализмът и човечността му са задавали стандарти не само сред лекарското съсловие, а в целия публичен живот на Русе.
След 9 септември 1944 година, в нарушение на дарителската воля - която, да си припомним, и според писаните римски закони, и според неписаните човешки норми е свещена - новата власт премахва името „Елиза Пизанти“, но запазва родилния дом. В него продължават да се раждат хиляди русенчета. Здравното заведение е закрито през 70-те години на миналия век, когато отваря врати новопостроеният АГ комплекс на улица „Николаевска“.
Днес бившият родилен дом продължава да изпълнява хуманитарна мисия.
В сградата на „Гурко“ 10 е социалната трапезария на БЧК, която зимно време осигурява топла храна, баня и място за сгряване на крайно бедни и бездомни хора. А русенци биха могли да изразят почитта си към едно семейство, направило изключителен жест за града, при това изключително с лични средства, като подемат инициатива сградата да върне старото си име и да стане, примерно, дом „Елиза Пизанти“. Дължим поне това на щедрата фамилия, а и на справедливостта, която изисква волята на дарителите да се зачита. Без съображения, без обяснения, без уговорки. Безпрекословно.