След тригодишна обсада през 572 година точно преди Великден лангобардският крал Албоин и войската му влизат като победители в Павия, след като вече са завладели Верона, Тренто, Милано. Според написаната от Павел Дякон „История на лангобардите“ (Historia gentis Langobardorum, 744 г.) в тази битка на страната на краля са участвали и „българи с техните крале“. Легендата разказва, че като знак на подчинение местните жители отрупали Албоин с подаръци, включително и 12 красиви девойки за ложето му. Точно тогава един хлебар поднесъл на краля хляб във формата на гълъб като символ на мира. Победителят великодушно обещал мир и никога да не посяга на гълъб, защото ще му напомня колко вкусен е бил хлябът. По-късно, когато започнал да пита девойките една по една как се казват, всичките отговаряли: Гълъб. Албоин бил наясно, че е подмамен да даде обещанието, но въпреки това решил да го спази и пощадил момичетата.
Според друга версия на същата легенда Албоин сам си избрал 12 девици, които да отведе в леглото си. И докато 11 от тях оплаквали нерадостната си съдба, дванайстата омесила сладък великденски хляб във формата на гълъб и когато дошъл редът й да се яви в леглото на краля, тя му го поднесла. Той бил толкова впечатлен, че я пуснал да си върви по живо по здраво, пощадил Павия от унищожение и я направил столица на Лангобардското кралство.
Това е само една от легендите за Colomba Pasquale - Великденския гълъб, много вкусен празничен сладък хляб с хрупкава коричка с бадеми и въздушна вътрешност, ухаеща на ванилия и цитрус. Прилича на панетоне, но и се различава от него - панетоне е традиционен за Коледа и е с формата на папска тиара, а коломба е стилизиран гълъб и за цяла Италия е националният великденски празничен хляб.
Разбира се, тъй като е традиция от векове, за коломба съществуват много легенди, а тази за Албоин всъщност е най-старата. Друга е свързана с лангобардската кралица Теоделинда и ирландския монах просветител Колумбан, и двамата канонизирани като светци. Смята се, че св.Колумбан и учениците му са пристигнали в Павия през 612 г. в средата на Великия пост. Монасите били посрещнати от кралицата с отрупана с всякакви кулинарни изкушения маса. Но тъй като било време за покаяние и пост, монасите отказали да докоснат месото. Това обидило Теоделинда, която не разбирала причините за отказа. За да я успокои, св.Колумбан й казал, че монасите не могат да консумират месо, ако то не е благословено. Вдигнал дясната си ръка и направил кръстния знак. В този момент месото се превърнало в хляб с формата на гълъб - бял като монашеската му роба. Кралица Теоделинда била толкова впечатлена, че дарила на светеца земята Баббио, известна днес като Емилия-Романя. Това е и причината св.Колумбан да се изобразява винаги с бял гълъб.
Претенции да е родно място на Великденския гълъб има и Милано, но тази история е доста по-млада от другите легенди. В нея се разказва за битката при Леняно през 1176 г., когато Ломбардската лига - съюз на северноиталианските градове, отблъсква императора на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса, тръгнал да завоюва цяла Италия в името на папата. По време на боя на военната колесница на ломбардската армия, в която имало голяма икона на покровителя на Милано св. Георги, кацнали два гълъба като символ на Светия дух и останали там до разгрома на армията на Барбароса. Оттогава миланските жени пекат хляб във формата на гълъб.
Впрочем Барбароса присъства и в българската история. Когато през 1189 г. повежда армията си на Трети кръстоносен поход към Константинопол, преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи кумани, ако освободи България от Византия. Императорът отказва, но конфликтът му с византийския император Исак II Ангел косвено подпомага въстанието на Асен и Петър по-късно през същата година и отхвърлянето на византийското владичество. Това беше в скоби.
Коломба паскуале е включен в списъка на традиционните италиански продукти (PAT) и е признат за защитен местен продукт също като панетоне. До 1944 г. празничният хляб се приготвя само от брашно, яйца и мая, след това обаче в рецептите започват да се включват стафиди, захаросани лимонови и портокалови корички, марципан, бадеми, а има варианти с крем. Обикновено се сервира с десертно вино. Приготвянето му не е сложно, но изисква много време - поне два дни, през които тестото втасва няколко пъти, като се оставя и през нощта. Но усилията си струват и ако искате да се насладите на домашен Великденски гълъб, пробвайте нашата рецепта.
Коломба Паскуале
Необходими продукти:
за тестото:
25 г прясна мая
200 г бяло брашно
100 мл хладко мляко
300 г брашно за козунак, богато на глутен
120 г захар
250 грама меко масло
1 щипка сол
1/2 ч.л. ванилов екстракт
кората на 1 лимон
кората на 1 портокал
1 с.л. мед
3 жълтъка
100 г захаросани лимонови корички
100 г захаросани портокалови корички
100 г настърган марципан
за глазиране:
100 г млени бадеми
100 г пудра захар
1 ванилия
2 белтъка
50 г небелени бадеми
50 г захарни пръчици
Начин на приготвяне:
100 г бяло брашно, млякото и маята се смесват. Оставят се за 30 минути на топло. След като кипне маята, се добавят останалите 10 г бяло брашно и ако е необходимо - още 1-2 с.л. вода. Разбива се до гладкост и се оставя за още 30 минути на топло.
Към бухналата мая се добавят 150 г брашно за козунак, 60 г захар и 80 г масло и се замесва меко тесто. Оставя се да втаса на топло за около 2 часа. След това се добавят останалите 150 г брашно за козунак и 170 г масло. Меси се, докато се усвои всичкото масло. Тогава се добавят солта, останалата захар, ванилията, настърганата кора на лимона и портокала, мед и един по един жълтъци. Ако тестото стане много лепкаво, може да се добавят 1-2 с.л. брашно за козунак. Накрая се прибавят захаросаните корички и настъргания марципан. Омесва се всичко и се оставя на топло да втаса поне за 8 часа, най-добре за цяла нощ.
Когато тестото е готово, се оформя гълъбът от една дълга част в средата и две парчета отстрани като крила. Формата може да се направи от сгъната хартия за печене.
За глазурата се смесват млените бадеми, пудрата захар и ванилията. Добавят се белтъците и всичко се разбърква до гъста каша. Тя се нанася внимателно с шпатула върху тестото и се поръсва с небелени бадеми и захарни пръчици.
Пече се 10 минути на 200 градуса, след това температурата се намалява на 175 градуса, като се покрива с хартия за печене, за да се предпази глазурата, и се пече още 40 минути.